Решение № 342 от 24.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Ямбол, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря М.П.К. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500326 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Г. П. чрез пълномощника й адв.С. Т., АК-Ямбол против решение № 36/19.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 178/2022 г. по описа на РС Тополовград, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Д. Г. П. от гр.********, с ЕГН ********** против ОУ “Христо Ботев“ – село Хлябово, общ.Тополовград искове за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със заповед № З-1268 от 30.02.2022 г. на Началника на Регионално управление на образование – град Хасково при Министерство на образованието и науката, наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законните последици от отмяната; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението й длъжност “директор“ в ОУ “Христо Ботев“ – село Хлябово, общ.Тополовград и за присъждане на обезщетение в размер на 11 586 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението за срок до шест месеца, както и я е осъдил да заплати разноски на ответника и съответната ДТ за исковете.

Иска се отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да се уважат предявените искове, ведно с всички законни последици и присъждане на разноските пред двете инстанции.

Счита се, че съдът неправилно е приел за безспорно установено по делото, че ищцата е извършила от обективна и субективна страна вменените й нарушения, посочени в 1 оспорената заповед като е кредитирал само показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна. ТРС е необосновано е приел, че относно визираното в т.1 от заповедта дисциплинарно нарушение, от доказателствата по делото не се установява да е била издавана изобщо, в каквато и да било форма, заповед от ищцата за заместването и от друг педагог по време на нейно отсъствие. Нарушението, описано в т.2 от заповедта, също е изцяло необосновано и без каквато и да било конкретика е било прието от РС за безспорно установено. По отношение на описаното в т.3 нарушение, съдът неправилно е приел, че то е безспорно осъществено и неправилно е преценил поведението на ищцата като достатъчно тежко и укоримо, за да бъде наложено наказание "дисциплинарно уволнение", тъй като свидетелят В. изрично посочва - „Имаше график на учебните занятия", но това изобщо не е обсъдено от съда при постановяване на решението. Липсват каквито и да било доказателства за преждевременно напускане на работното място от страна на директора, за да се приеме, че такова нарушение в действителност има. Относно нарушението по т.6 от заповедта - неизплащането на суми за т.нар. лекторски часове не следва да бъде вменявано във вина на директора, тъй като той е само разпоредител с бюджетни средства, като още помалко пък следва за такова нарушение да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на последния. Не са установени и нарушенията по т.8, т.9 и т.10 от заповедта. Констатациите на назначената от РУО - Хасково проверка, че трудовият договор не съдържа всички необходими реквизити, не могат да послужат като основание за уволнение. В заповедта не е посочено и липсва каквато и да било конкретика относно това на кои от общите събрания на служителите не е представена информация и отчет, провеждани ли са били изобщо такива общи събрания, как и къде са били провеждани, присъствено или не. Всички възражения по въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.

В законоустановения срок ответникът сега въззиваем по делото ОУ “Христо Ботев“ – село Хлябово е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила като се присъдят разноските пред настоящата инстанция.

Спазени са всички процедурни правила по налагане на дисциплинарното наказание, заповедта е издадена от надлежния за това орган и е мотивирана. В противоречие с твърденията на въззивницата относно констатираните по т. 1 от КП нарушения, описани и в т. 1 от оспорената заповед е видно, че неспазвайки задълженията си по чл. 261, ал. 1 ЗПУО директорът не е издал писмени заповеди, с които да възлага на педагогически специалист заместването си по време на отпуск. Нарушението по т. 2 от заповедта, за правилно водене, издаване и съхраняване на документите в училищната институция е достатъчно ясно индивидуализирано и мотивирано, подкрепено с конкретната нормативна уредба, в чието нарушение е действал директорът. Нарушението по т. 3 от заповедта и КП е безспорно установено, предвид обстоятелството, че писмената форма е единствената допустима за организация на учебния процес. Задължението за утвърждаване на седмичното разписание от страна на директора е нормативно установено. Неизпълнението му освен, че съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина още и препятства нормалното провеждане на учебния процес, което е недопустимо. Преждевременното напускане на 2 работното място от страна на ищцата в периода 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. е безспорно доказано по делото, както от писмените доказателства, така и от ангажираните свидетелски показания. Относно нарушението по т.6/т.7 - вменените на директора задължения с нормите на Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда кореспондират с установената в Кодекса на труда възмездност на положения труд по трудовото правоотношение, поради което аргументите в исковата молба против констатираното нарушение са изцяло неоснователни. Нарушението по т. 8 от заповедта и т. 9 и 10 от КП е изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от директора на ответното училище - сключването на трудов договор при липса на задължително необходимите му реквизити предпоставя неопределеност на трудовите права и задължения.

Представянето на тримесечните отчети по т. 9 от заповедта/т. 12 от КП безспорно е задължение на директора, като и единствено в неговите правомощия е провеждането на общите събрания на работниците и служителите. Неоснователността на претенцията по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя неоснователност и на заявените претенции по чл. 344, ал.

1, т. 2 и т. 3 от КТ, които също са правилно отхвърлени. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

Въззивницата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а чрез пълномощника си адв.Т. поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна,също редовно призована не изпраща представител, а чрез своя пълномощник адв.В. поддържа възраженията си по въззивната жалба изложени в писмения отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Предявените от Д. Г. П. против ОУ „Христо Ботев“ с. Хлябово искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – да бъде признато за незаконно и да бъде отменено 3 наложеното й със Заповед № З-1268/30.05.2022 г. на Началника на РУО – Хасково наказание „дисциплинарно уволнение“, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението на длъжност Директор на ОУ „Христо Ботев“, както и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за срок от шест месеца.

Твърденията на П. при завеждане на иска са били идентични с тези изложени в настоящата въззивна жалба, а именно, че не е извършила нарушенията, отразени в констативен протокол, въз основа на които с атакуваната заповед й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Районният съд след като обстойно е обсъдил възраженията на ищцата по наложеното дисциплинарно наказание и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – пълно окомплектована преписка за налагане на дисциплинарното наказание, представена от РУО – Хасково и разпитаните свидетели и на двете страни, е постановил атакуваното с въззивната жалба решение, с което е отхвърлен предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание на П. и възстановяването й на работа, както и присъждане на обезщетение.

Въззивният съд намира изводите на първата инстанция за отхвърляне на иска за правилни, тъй като действително от събраните по делото доказателства е установено, както, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и заповедта за това е подробно мотивирана, така и че въззивницата П. действително е извършила от обективна и субективна страна вменените й нарушения цитирани в заповедта. Първото нарушение на Д.

П. е за това, че в три периода, в които е ползвала платен годишен отпуск: от 22.12. до 23.12.2021 г.; от 29.12. до 31.12.2021 г. и от 04.04. до 29.04.2022 г., надлежно разрешен със съответните заповеди от н-ка на РУО – Хасково, П. не е определила с нарочна заповед за всеки от тези периоди свой заместник, който е педагогически специалист в училището. В тази връзка възраженията на П. са, че съобразно разпитаните по делото свидетели Димова и В. винаги, когато се е налагало да отсъства директора П. е определяла свой заместник, както се е случило и в тези три периода. Сочените свидетелки действително са завили това обстоятелство, но по този начин не е опровергано извършването на нарушението предвид това, че съгласно чл.261, ал.1 от ЗПУО при отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед педагогически специалист от институцията. Заповедта се издава от директора, а при невъзможност – от съответния орган по чл. 217, ал. 1 – 4. Т.е. за всеки случай на своето отсъствие при разрешен за ползване отпуск директорът не е достатъчно да е посочил свой заместник в заявлението си за ползване на отпуск, а следва с нарочна заповед, която не може да бъде устна, а е единствено писмена, да разпореди кой ще е педагогическият специалист, който ще замества директора на училището. При ползването на платения отпуск в периода 04.04.2022 г. – 2.04.2022 г. за четири дни в периода 04.-08.04.2022 г. поради това, че директорът П. е разрешила на всички педагогически специалисти ползването на платен отпуск /заявленията и заповедите за ползване на отпуск в този период са представени към дисциплинарната преписка/ се е стигнало до ситуацията, в която в тези дни в училището не 4 е имало лице, което да работи.

Второто нарушение по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е за това, че в периода 15.09.2021 г. до 01.04.2022 г. директорът П. не е водила книгата за регистриране на заповедите на директора в ОУ „Христо Ботев“ с. Хлябово, съгласно изискванията на чл.41, ал.1 и чл.43, ал.2 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. По отношение на това нарушение въззивницата счита, че същото е изцяло необосновано, но е било прието от районния съда за безспорно установено, както и че дори и да се установи, че е имало пропуски в училищните книги, то е следвало директорът да бъде предупреден и в краен случай да му бъде наложено по-леко наказание. С Наредба № 8 са приети държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование и съгласно цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание разпоредби в същите са въведени изискванията за номериране на страниците, за попълване на реквизитите в книгата и за реда за отстраняване на допуснатите грешки. Видно от представения препис на цялата книга за регистриране на заповедите на директора на ОУ „Христо Ботев“, действително същата не е прошнурована и номерирана; не е попълвана в колона „номер по ред“, с изключение между № 43 и 45 и между 108 и 110; не е попълвана колона „подпис на директора“; има прескочени редове; има цели празни страници /между заповед № 28 и № 28 и между заповед № 107 и 108/; има непопълнени на места части от колоната „дата на издаване на заповедта“, както и колоната „основание за издаване на заповедта“; вмъквани са номера на заповеди с добавена буква; има правени корекции с коректор, но не съобразно изискванията в Наредба № 8 и с един и същи № 112 има две различни заповеди. Въззивницата по никакъв начин не е опровергала констатациите за неправилното попълване и воденето на книгата, а преценката за това доколко е съществено това нарушение и какви следва да бъдат дисциплинарните последици за допусналата го директор П. са в правомощията на нейния работодател, но съдът счита, че нарушението е достатъчно тежко и не е единственото, за да бъде разгледано отделно от останалите и за да бъде санкционирано допускането му с налагане на по-леко наказание.