Определение № 3667 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3667 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503173 по описа за 2025 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Н. Д., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника по делото адв. Л. Б., против Определение № 1127 от 01.10.2025г., постановено по гр.д. № 1455/2025г. по описа на Районен съдКарлово, II гр.с., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от нея иск против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № ***, сключен на *** г. между М. Д. и „Микро Кредит“ АД, впоследствие прехвърлен чрез цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради противоречие със закона.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения си отговор насрещната страна по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следното:

Пред Карловския районен съд е предявен от ищеца,тук жалбоподател, 1 против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № ***, сключен на *** г. между М. Д. и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който договор са прехвърлени на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия.

За да постанови обжалваното преграждащо определение, с което е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, първоинстанционният съд е констатирал , че по ч. гр. д. № 2254/2024 г. по описа на PC – Карлово, е издадена Заповед №1198/31.12.2024 г. за изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на М. Н. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД непогасени парични суми, дължими по Договор за заем Microcredit № ***/*** г., както и разноските в заповедното производство. Заповедта е влязла в законна сила на 01.03.2025 г. и по разпореждане на съда в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издаден изпълнителен лист №251/13.03.2025 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №591/2025 г. по описа на ЧСИ П. И., с peг. № ***.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че с изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Настоящият състав намира така изложените от първоинстанционния съд съображения за неправилни с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор в светлината на практиката на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23.

В посочената практика на СЕС се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, 2 свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и дори да са изложени в обобщен вид причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.

Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.

С оглед на изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният по делото иск е недопустим поради наличието на формирана сила на пресъдено нещо по действителността на процесния договор за потребителски кредит в предходното заповедно производство. В настоящия случай в производството по ч. гр. д. № 2254/2024 г. по описа на РС-Карлово , образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за задължения на М. Н.

Д., ЕГН: **********, по Договор за заем Microcredit № ***/*** г., заповедният съд не е извършил проверка за неравноправност на клаузите от договора , което е видно от съдържанието на постановеното по делото разпореждане.

Поради това и с оглед формираната практика на СЕС следва да се приеме, че формираната сила на пресъдено нещо с влязлата в сила заповед за изпълнение не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключения договор за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи и не обуславя недопустимост на предявения в настоящото производство иск, в който смисъл са Определение № 1199/09.05.2024г. на ВКС по ч. т. д. № 1304/2023 г., II т. о., ТК; Определение №2122/26.07.2024г. на ВКС по ч. т. д. № 356/2024 г., II т. о., ТК.

Като е достигнал до противния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото бъде върнато продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1127 от 01.10.2025г., постановено по гр.д.

№ 1455/2025г. по описа на Районен съд- Карлово, II гр.с..

ВРЪЩА делото на Карловския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4