Решение № 1328 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330205266 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505187542, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на

***ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

ЕФ е издаден, за това че н а 22.02.2022г. в 00:28 часа е установено нарушение № D95EE45AC07E33A7E053021F160A7DC7 с ППС ***с рег.№ 1

***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категории ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1 км 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно за признаците на изпълнителното деяние.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона ( чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал.4, вр. ал.1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три 2 алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние:

-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;

-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т.7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР);

-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни за относно географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т.8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.

Според чл. 139, ал.7 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност).“

От друга страна, според чл. 102, ал.2 ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство ( за закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл.

13 или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал.7 от Наредбата е предвидена в чл. 179, ал.3а от ЗДвП, според която норма:

„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за 3 установяване на изминатото разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР), съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя е уредена в чл. 179, ал.3б ЗДвП, според която: Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“

В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между приложното поле на санкционните норми на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и чл.

179, ал.3б ЗДВП е в субекта на отговорността, доколкото, както се каза вече , субект на отговорността по чл. 179, ал.3а ЗДвП е водачът, а по чл. 179, ал.

3б ЗДвП е собственикът/ползвателят на МПС, като видно от чл. 179, ал.3д З Д в П отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото тя се ангажира, само ако не е издадено НП срещу водача.

По-сложно стоят нещата при издаване на ЕФ, като възможността за издаване на този вид санкционен акт и за нарушения по чл. 179, ал.3а и чл.

179, ал.3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл. 189ж, ал.7 ЗДвП.

Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране на тол такси от значение е разпоредбата на чл. 187а ЗДВП, която дава възможност за издаване на ЕФ, за нарушения заснети с автоматизираната система, в отсъствие на нарушителя.

В случай, че собственик на МПС е физическо лице, проблем не съществува, доколкото според чл. 187а, ал.1 от ЗДвП оборимо се презюмира, че собственикът е управлявал МПС, ЕФ се издава на негово име и защитата му е по реда на чл. 187а, ал.4-5 от ЗДвП.

По- сложно стоят нещата, когато собственик е ЮЛ или ЕТ, като в този случай според новелата на чл. 187а, ал.2 ЗДвП: „за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция,“ като размера на имуществената санкция е различна в зависимост от вида на неизпълненото задължение.

В чл. 187а, ал.2, т.2 и 3 ЗДвП изрично е посочено , че в този случай на собственика (ЮЛ или ЕТ) може да се налага имуществена санкция, както за неизпълнение на задълженията на водача по чл. 179, ал.3а ЗДВП ( чл.

4

187а,ал.2, т.2 ЗДвП), така и за неизпълнение на задълженията на самия собственик по чл. 179, ал.3б ЗДвП (чл. 187а, ал.2, т.3 ЗДвП).

Възможността на ЮЛ и на ЕТ да се налагат санкции по реда на чл.

187а, ал.2 ЗДвП, както за нарушения по чл. 179, ал.3а, така и по чл. 179, ал.3 3б ЗДвП, налага разграничаване на приложното им поле не само с оглед субекта на отговорността (което бе сторено по-горе), но и в съдържателен план.

Тук следва да се съобразят мотивите към законопроекта със сигнатура 854-01-83/2018г. за изменение на ЗДВП, с който в позитивното право са въведени новелите на чл. 179, ал.3а, чл. 179, ал.3б и чл. 187а ЗДвП:

„С оглед изменението на съдържанието на задълженията на водачите и собствениците на пътни превозни средства са предложени и изменения в административнонаказателните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

По отношение на състава на нарушение, когато е следвало да бъде закупена електронна винетка, е достатъчно само да бъде отразено това ново съдържание на задължението.

При задълженията по повод заплащането на тол такса обаче следва да бъдат предвидени нови състави на административни нарушения.

Въведен е нов състав на административно нарушение за случаите, в които не са изпълнени задълженията на собственика или водача по установяване на изминатото разстояние - този състав обхваща всички случаи, в които не е сключен договор с трето лице за предоставяне на такива данни на Агенция „Пътна инфраструктура” и не е закупена маршрутна карта. /чл. 179, 3а ЗДвП/

Допълнителен състав на нарушения са предвидени за случаите, в които са подадени всички необходими данни за изчисляване на тол таксата, но тя не е заплатена изцяло или частично, включително когато е налице непълно плащане в резултат на невярно деклариране на данни, които служат за определяне на размера на таксата. /179, 3б ЗДвП/ Този състав на нарушение може да бъде извършен само от собственик на пътно превозно средство - когато тол таксата следва да бъде заплатена от водача, това ще стане посредством закупуване на маршрутна карта, която се заплаща на място.

Този състав /чл. 179, ал.3б/ е приложим само за случаите, в които собственикът на пътното превозно средство е организирал подаването съответните данни за целите на тол таксуването, но не и самото плащане на тол таксата.“

От гореизложеното е видно, че в съдържателен план, както чл. 179, ал.3а ЗДвП (отговорност на водача), така и чл. 179, ал.3б ( отговорност на собственика) санкционират неустановяването и незаплащането на тол такса.