Решение № 19868 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19868 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110164576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Р. И. и С. Д. И., чрез адв. А., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 1/ по изп.д. № 107/2013 г. – 5911,15 лв. – главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 1412,13 лв. – лихва, както и 417,46 лв. – съдебни разноски; 2/ по изп.д. № 106/2020 г. - 8110,90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 3523,74 лв. – лихви, както и 457,46 лв. – съдебни разноски, за които суми са издадени изпълнителни листа по гр.д. № 54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и гр.д. № 55767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, за събирането на които са образувани изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 106/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу Д.

Р. И., починал на 13.09.2015 г., бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, за следните суми: 11 822,30 лв. – главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 2824,27 лв. – лихва, както и 834,93 лв. – съдебни разноски и 497 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че Й. Р. И. е бивша съпруга на починалия Д. И., а С. Д. И. е негова дъщеря и единствен законен наследник. На 20.09.2017 г. ответникът подал молба по вече образуваното изп.д. № 107/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Д., по силата на която твърдял, че вземането му било цедирано.

Изпълнителното дело било образувано на 24.01.2013 г., като твърдят, че до встъпването на 1 ответника като взискател по изпълнителното дело била настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На следващо място твърдят, че по описа на ЧСИ Г.Д. било образувано на 13.12.2019 г. друго изпълнително дело № 106/2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 55 767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, по силата на който Й. И. и Д. И. били осъдени да заплатят на ответника следните суми: 6883,17 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 1688,53 лв. – лихви, както и 568,43 лв. – съдебни разноски и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че това изпълнително дело било образувано седем години след издаване на изпълнителния лист, което обуславяло настъпването на погасителна давност. С уточнителна молба от 12.12.2023 г. твърдят, че съгласно издадено удостоверение от ЧСИ Д. по изп.д. № 106/2020 г., общо претендираната от ответниците сума била в размер на 16 222,81 лв., която била формирана от главница, ведно със законна лихва, считано от 23.11.2012 г. до окончателното изплащане, натрупана лихва в размер на 7047,49 лв., както и съдебни разноски в размер на 914,92 лв. По изпълнително дело № 107/2013 г. била събрана принудително сума в размер на 3071,47 лв. към 19.04.2023 г., а по изпълнително дело № 106/2020 г. нямало постъпили суми. Поддържат, че по изп.д. № 106/2020 г. вземането на ответника било погасено по давност в периода от 19.12.2012 г. до 19.12.2017 г., а по изп.д. № 107/2013 г. давността започнала да тече от 03.09.2015 г. и до 03.09.2017 г. бил изтекъл срок, обуславящ приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По отношение на С. И. била настъпила погасителна давност и на друго основание в периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2022 г. Ето защо с уточнителна молба от 13.02.2024 г. молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника следните суми: 1/ по изп.д. № 107/2013 г. – 5911,15 лв. – главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане; 1412,13 лв. – лихва, както и 417,46 лв. – съдебни разноски, а по изп.д. № 106/2020 г. - 8110,90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 3523,74 лв. – лихви, както и 457,46 лв. – съдебни разноски, за които суми са издадени изпълнителни листа по гр.д. № 54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и гр.д. № 55 767/2012 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, за събирането на които са образувани изп.д. № 107/2013 г. и изп.д. № 106/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Поддържа, че след образуване на процесните изп. дела били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По изпълнително дело № 20137810400107:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 22.11.2012 г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил издаден 2 изпълнителен лист срещу Й. Р. И. и Д. Р. И. (наследодател на С. Д. И.) въз основа на заповед за изпълнение от 22.11.2012 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 54203/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, за заплащане на следните суми: 11 822,30 лв. – главница по договор за кредит от 02.04.2008 г., ведно със законната лихва от 14.11.2012 г. до окончателното плащане; 2032,12 лв. – лихва за периода от 15.08.2010 г. до 19.09.2012 г., 792,15 лв. – наказателна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 13.11.2012 г., както и 834,93 лв. – съдебни разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 24.01.2013 г. молба до частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20137810400107, като със съобщения от 31.01.2013г. били изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците Й. Р. И. и Д. Р. И., които били връчени по реда на чл. 47 ГПК.

На 31.01.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк България” ЕАД за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжниците, като със съобщения от 06.02.2013 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД уведомила ЧСИ Д., че длъжниците имали открити сметки в системата на банката и запорът бил наложен, но към тази дата длъжниците нямали наличност за изпълнение на запора и не ползвали банкови сейфове.

На 01.02.2013 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до „ДИВАС 33“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.

Р. И., което е било получено на 12.02.2013 г.

На 15.05.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжниците.

На 11.10.2013 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до „ГОСПОДИНОВ СТРОЙМАРКЕТ“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Р. И., което е било получено на 01.11.2013 г.

На 15.01.2015 г. от частния съдебен изпълнител отново били изпратени запорни съобщения до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжниците.

На 20.03.2015 г., 28.04.2015 г. и 07.05.2015 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения до „А И Г ФЛОРА 2013“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Р. И., последното от които било получено на 13.05.2015 г.

На 09.07.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до „МИКРИ 9902“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Р. И..

3

На 03.09.2015 г. взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД уведомил ЧСИ Д., че с договор за цесия прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията си към длъжниците Й.

Р. И. и Д. Р. И..

На 04.09.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И., в което било посочено, че с резолюция от 04.09.2015 г. ЧСИ конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по горепосоченото изпълнително дело.

На 05.11.2015 г. ЧСИ Г.Д. спрял изпълнителните действия, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, спрямо длъжника Д. Р. И., поради настъпилата му смърт, за което взискателят бил уведомен на 20.11.2015 г.

На 13.02.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И., в което било посочено, че ще пристъпи към принудително изпълнение по процесното изп. дело, чрез извършване на опис на движимите вещи в дома й.

На 14.02.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Т., подало молба до ЧСИ Д. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между него и „Райфайзенбанк България” ЕАД договор за цесия от 22.05.2015 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Т., поискало постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 10.02.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Столична община, район „Възраждане“, с което на основание чл. 431 ГПК поискал да бъде уведомен за наследниците на Д. Р. И., чрез изпращане на удостоверение за наследници с посочени три имена, ЕГН и адреси.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 13.02.2020 г. се установява, че Д. Р. И. е починал на 13.09.2015 г., като е оставил за наследник по закон своята дъщеря С. Д. И..

На 18.02.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до Й. Р. И., в което било посочено, че ще пристъпи към принудително изпълнение по процесното изп. дело, чрез извършване на опис на движимите вещи в дома й.

На 04.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до „КарсФорю“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Р. И..

На 25.01.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „БАНКА ДСК” АД за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника Й. Р. И..

На 21.10.2021 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало молба до ЧСИ Д. за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ на името на Й. Р. И. и С. Д. И. и при установяване наличието на банкови сметки взискателят поискал да 4 бъдат наложени запори.

На 26.08.2022 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. Д. И. (като наследник на Д. Р. И.), чрез работодателя „АДДОНОМИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която била връчена на управителя на дружеството на 30.08.2022 г.

На 03.10.2022 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение до „АДДОНОМИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. Д. И..

На 26.06.2023 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ФУУД ХОСПИТАЛС“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Р. И..

По изпълнително дело № 20137810400341 и изпълнително дело № 202078110400106:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 19.12.2012 г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу Й. Р. И. и Д. Р. И. (наследодател на С. Д. И.) въз основа на заповед за изпълнение от 19.12.2012 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 55767/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, за заплащане на следните суми: 6883,17 лв. – главница по договор за кредит от 11.06.2008 г., ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното плащане; 1210,45 лв. – лихва за периода от 15.09.2010 г. до 19.09.2012 г., 478,08 лв. – наказателна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 22.11.2012 г., както и 568,43 лв. – съдебни разноски.