Определение № 609 от 07.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600036 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по частен протест от Севдалина Станева, прокурор в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение Несебър, наблюдаващ разследването по Досъдебно производство № 14- 98/ 2011г. по описа на РУ на МВР-Несебър, пр. вх.№ 194/2011г. по описа на същата прокуратура, против Определение № 214 от 27.12.2021г., постановено по НЧД № 703/ 2021г. по описа на Районен съд-Несебър, с което на основание чл.111 ал.3 от НПК е отменено постановление от 09.07.2021г. по прекратеното Досъдебно производство № 14- 98/ 2011г. по описа на РУ на МВРНесебър, с което на М. З. В. е отказано връщане на веществено доказателство - лек автомобил „*****“ с рег.№ ******** с рама ************, и е постановено посочената вещ да бъде върната на В..

В протеста се изразява несъгласие с постановеното определение на районния съд. Твърди се, че жалбата на В. незаконосъобразно е разгледана по реда на чл.111 ал.3 от НПК при условие, че наказателното производство е било прекратено месеци порано в влязло в сила постановление за прекратяване на наблюдаващия прокурор, като надлежният ред за разглеждане и произнасяне по такава жалба бил предписан в чл.243 ал.5 от НПК. В тази връзка се възразява и срещу посоченото в края на атакуваното постановление, че то е окончателно, тъй като първоинстанционните съдебни актове по чл. 243 ал.6 от НПК подлежат на въззивен контрол съгласно ал.7 на същия член. Наред с процесуалните недостатъци, прокурорът оспорва и констатациите на районния съд, че нямало спор за собственост на вещественото доказателства, и правата на жалбоподателя В. били безспорно установени и неоспорени, съгласно събраните при разследването доказателства. В заключение се сочи, че между М. В. и Застрахователно дружество „****** (правоприемник на „************) е налице правен спор за собственост, при наличието на който съгласно разпоредбата на чл. 113 от НПК вещественото доказателство следва да се пази до влизане в сила на решението на 1 гражданския съд. Иска се протестът да бъде приет за допустим, да бъде разгледан по същество и да бъде отменен оспорения акт на Районен съд-Несебър.

Частният протест е подаден в установения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – прокурор, чийто акт е отменен от първоинстанционния съд, и пред компетентния въззивен съд, поради което се явява процесуално допустим, а съображенията за това следват по-долу.

Досъдебното производство е образувано на 08.02.2011г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие за разследване – оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител за това, че на същата дата в к.к. „Слънчев бряг“ – Запад, в стопански двор, стопанисван от „********, в нарушение на установения за това ред заличил или подправил идентификационен номер на МПС - лек автомобил „****“ рег.

№ ********** - престъпление по чл.345а ал.1 от НК. По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице. С постановление от 26.03.2021г. на наблюдаващия прокурор, досъдебното производство било прекратено на основание чл.242 ал.1 вр. чл.

243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК – поради изтекла давност за наказателно преследване на престъплението по чл.345а ал.1 от НК. В мотивната част на прекратителното постановление прокурорът изложил съображения, че вещественото доказателство лек автомобил „*****“ рег.№ *******, иззето при образуване на производството, е предмет на спор за право на собственост между жалбоподателя М.

В., и „*********** понастоящем ********, поради което следва да остане на съхранение н РУ на МВР-Несебър до разрешаване на спора по реда на ГПК с влязло в сила решение на граждански съд. Прокурорът постановил за прекратяването на производството да бъдат уведомени двете спорещи страни - В. и застрахователното дружество, но не отразил в изричен диспозитив отказа си да върне вещественото доказателство на някой от претендиращите за него.

Предвид липсата на привлечен по прекратеното досъдебно производство обвиняем, както и на пострадал-физическо лице, или ощетено от деянието юридическо лице, прекратителното постановление не било обжалвано пред съда по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. М. В. депозирал жалба срещу постановлението пред Окръжна прокуратура-Бургас с единствена претенция да му бъде върнат спорния автомобил. С Постановление от 20.05.2021г. по преписка вх.№ 2358/ 2021г., прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас констатирал, че в постановлението за прекратяване районният прокурор е пропуснал да се произнесе по веществените доказателства, въпреки изложените в тази връзка мотиви, поради което уважил жалбата на В., разпоредил вещественото доказателство да му бъде върнато, и потвърди оспореното определение в частта, с която е прекратено наказателното производство рпоради изтекла давност. По сигнал на първоинстанционния прокурор, с постановление от 07.06.2021г. по преписка вх.№ 865/ 2021г. по описа на Апелативна прокуратура-Бургас, прокурор в тази прокуратура отменил постановлението на Окръжна прокуратура-Бургас в частта, с която е постановено автомобилът да бъде върнат на В.. В мотивите на постановлението на Апелативна прокуратура-Бургас е посочено, че окръжният прокурор не е имал право да се произнася по жалбата на В., а е следвало тази жалба да бъде изпратена по компетентност на Районен съд-Несебър за разглеждане по реда на чл.111 ал.3 от НПК.

По поредна молба на В., с постановление от 09.07.2021г. прокурорът на основание чл.243 ал.2 вр. чл.113 от НПК отново отказал да му върне автомобила с аргументи, идентични с изложените в прекратителното определение – че е налице спор за собственост.

2

При така установените факти въззивният съд приема, че районният съд се е произнесъл по ненадлежен процесуален ред, въз основа на недопустима жалба, и при надхвърляне на правомощията си, с което е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна съдебен акт.

Тезата на апелативния прокурор, че приложимият процесуален ред за разглеждане жалбата на М. В. против отказа на прокурора да му върне вещта е този по чл.111 ал.3 от НПК, очевидно безкритично възприета и от първата инстанция, категорично не може да бъде споделена. При въведеното в чл.111 ал.1 от НПК общо правило веществените доказателства да се пазят до приключване на наказателното производство, в разпоредбата на ал.2 на същия член е регламентирана като изключение възможността предмети, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, и преди приключване на наказателното производство, но само ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина, и не са предмет на административно нарушение.

От цитираните ясни законови правила следва еднозначен извод, че настоящата жалба на В. за връщане на автомобила няма как да бъде разгледана от съда по реда на чл.111 ал.3 вр. ал.2 от НПК, тъй като това би било допустимо само при неприключило наказателно производство. В случая досъдебното производство е прекратено с постановление от 26.03.2021г., което не е обжалвано пред съда, и в прекратителната си част е потвърдено с постановление от 20.05.2021г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас.

Надлежният ред за проверка на прекратителното постановление, включително и относно разпореждането с веществените доказателства, е този по чл.243 от НПК.

Изрично следва да се посочи, че произнасянето на прокурора относно веществените доказателства, мерките за процесуална принуда и обезпечителните мерки за гражданския иск на основание чл.243 ал.2 от НПК е производно и следва решението му да прекрати наказателното производство на някое от основанията, изброени в чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.243 ал.1 и ал.2 от НПК не оставя място за съмнение, че произнасянето на прокурора по веществените доказателства следва да е част от постановлението за прекратяване на наказателното производство. В случая, районният прокурор е поправил пропуска си да се произнесе по веществените доказателства с постановлението за прекратяване на производството, и е сторил това с отделно постановление от 09.07.2021г. В нормата на чл.243 ал.4 от НПК са изрично изброени субектите, на които прокурорът е длъжен да изпрати преписи от постановлението за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице.

На същите субекти законодателят е предоставил възможността да оспорят прекратителното постановление, включително и относно веществените доказателства и другите въпроси по чл.243 ал.2 от НПК, пред районния съд, а определението на районния съд – съответно пред окръжния съд, по аргумент от чл.243 ал.4 и ал.6 от НПК. При коментираната процесуална регламентация, В. изначално не е бил легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда на основание чл.243 ал.4 от НПК, и следователно не е разполагал и с право да оспори постановлението и по отношение на веществените доказателства. Буди съмнение правомощието на горестоящи прокурори да се произнасят по реда на чл.213 ал.2 или чл.46 ал.3 от НПК по жалби от лица извън кръга на изброените в ал.4 и ал.6 на чл.243 от НПК. Разпоредбата на чл.213 ал.2 от НПК е отменена с ДВ, бр.62/ 2016г., но цялата разпоредба касае отказът на прокурора да 3 образува досъдебно производство и инстанционният контрол на този отказ.

Разпоредбата на чл.46 ал.3 от НПК е обща и установява правомощие на по-горния прокурор писмено да отмени постановление на по-долустоящ прокурор, което не е обжалвано пред съд, както и да дава задължителни писмени указания. В случая, обаче, при прекратяване на наказателното производство е установен специален ред за инстанционен прокурорски надзор, и той е регламентиран в чл.243 ал.10 от НПК. Касае се за хипотеза, когато не са били налице основанията за прекратяване по чл.243 ал.1 от НПК, но постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано пред съда от обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. Съдържанието на правомощието на прокурора от горестоящата прокуратура, очертано в чл.243 ал.10 от НПК, е фокусирано върху правилността и законосъобразността на прекратяването на наказателното производство, което не дава основание да се смята, че по този ред горестоящ прокурор може валидно да се произнася само по въпроса за веществените доказателства.

Горните съображения обосновават извода на настоящия състав, че жалбата на В. срещу отказа на прокурора да върне веществено доказателства след прекратяване на наказателното производство е процесуално недопустима за разглеждане както по реда на чл.111 ал.3 от НПК, така и по реда на чл.243 ал.4 от НПК, тъй като подателят й не разполага с активна процесуална легитимация и право на жалба. Като е приел жалбата за допустима, и подлежаща на разглеждане по реда на чл.111 ал.3 от НПК, районният съд е нарушил грубо установените процесуални правила и е надхвърлил правомощията си, в резултат на което е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Извън горното, позицията на прокурора, че между В. и застрахователното дружество „******** - правоприемник на „**********, е налице правен спор за собственост и следва да се приложи чл.113 от НПК, е напълно споделяема и доказателствено обоснована. По делото са налице многобройни искания от В. за връщане на автомобила с твърдения, че е единствен негов собственик. Наред с това, ********* е депозирало писмено изявление, че поради изплатено от праводателя му „*********** застрахователно обезщетение за противозаконно отнет автомобил, части от който са монтирани в автомобила-веществено доказателство, счита този автомобил за своя собственост. Съгласно приетото с ТР № 2 от 12.11.2014 г. по тълкувателно дело № 2/ 2014г. на ОСНК на ВКС, за прилагането от прокурора на чл.113 от НПК не е необходимо да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й. Разглежданият случай е именно такъв, и е достатъчно само да се отбележи, че прокурорът и съдилищата, разглеждащи наказателни дела поначало не са оправомощени да разглеждат и решават спорове за материални граждански права, включително спорове за право на собственост. Ето защо отказът на прокурора да върне вещественото доказателство на М. В. е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 113 от НПК, задължителната тълкувателна практика на ВКС и наличните по делото доказателства.