Решение № 285 от 02.03.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1326/2018
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 02.03.2020
- Състав
- ПЕНКА КРЪСТЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362,изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.363 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.1,ал.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.2,ал.2 и ал.3 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.2,ал.2 и ал.3 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.41,ал.1,предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.12,ал.1 · Кодекс на международното частно право
- чл.14 · Кодекс на международното частно право
- чл.15 · Кодекс на международното частно право
- чл.28 · Кодекс на международното частно право
- чл.2,ал.2 · Кодекс на международното частно право
- чл.4,ал.1,т.2 · Кодекс на международното частно право
- чл.93,ал.1 · Кодекс на международното частно право
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 285 02.03.2020г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Румяна Мишева като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 1326 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „Арменски културен и информационен център-**“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.И.М., моли съда да прогласи в окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.09.15г., между М.Т.Т. /М.Т. Т./, като продавач, представляван от пълномощника му адв.В.З., и Арменски културен и информационен център –** ООД, като купувач, по силата на който продавачът продал на купувача собствения си недвижим имот, съставляващ 5/8 ид.части от дворно място в ***, цялото застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м., съставляващо имот пл.№** в УПИ V-**, в кв.13-стар, 72-нов по плана на гр.**, ЦГЧ, на ***, ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в него триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане на цена от общо 120 000евро, тъй като в уговорения с предварителния договор срок за финализирането му чрез окончателен договор, такъв не бил сключен, защото продавачът починал на **, оставяйки със завещание от 27.02.2004г., като единствена негова наследница, съпругата си Р.Т., гражданка на **, с адрес ***, срещу която е насочил иска си, тъй като, след смъртта на продавача по предварителния договор, пълномощникът му, чрез когото предварителният договор бил сключен, не е получил пълномощия за сключване на окончателен договор от ответницата, определена с оставеното от продавача завещание, като единствен негов наследник.
Твърди, че продавачът се легитимира като собственик на продаваемите по предварителния договор имоти по силата на двата броя нотариални акта, които прилага, удостоверението за наследници и решението по гр.д. №881/2009г. на ВКС, постановено на последна инстанция в производството, започнато по гр.д. №1682/06г. на ПРС.
Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 28.01.20г. /виж л.583/, като моли още, при евентуално уважаване на иска му, съдът да му издаде и удостоверение, което да може да му послужи пред всички банки в страната, по силата на което да може да разкрие на името на ответницата банкова сметка, *** продажна цена, тъй като иначе би бил в невъзможност да изпълни постановеното съдебно решение в тази му част.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба, нито е ангажирала становище по предявения срещу нея иск в хода на процеса, като на основание чл.40,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, тъй като не е посочила съдебен адресат в седалището на съда и не е посочила пълномощник по делото в Република България, и е била уведомена за последиците от непосочването им с връченото и съобщение по чл.131,ал.1 от ГПК, всички последващи съобщения за нея са били прилагани към дело като редовно връчени.
За да приложи реда за връчване, регламентиран от по чл.40,ал.2 от ГПК, съдът е взел предвид, че:
Съдебните книжа, включително уведомяването на ответницата за задължението и последиците по чл.40 от ГПК /виж л.200/, са и били връчени надлежно на 05.03.2019г., съгласно изискванията на чл.5,ал.1,б.“а“ от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ратифицирана със закон, приет от 38-тo
Народно събрание на 08.09.1999г.-ДВ, бр. 83/21.09.1999г., обн. с ДВ бр. 65/08.08.2000г., в сила от 31.07.2000г., тъй наречената Хагска конвенция от 16.11.1965г., в съответствие с начините, предвидени от законодателството на замолената държава за връчване на актове, предназначени за лица, намиращи се на нейна територия- чрез пълнолетно лице М.С., болногледачка, полагаща грижи за ответницата /адресата/ в старческия дом, в който е настанена, съгласила се да ги получи, след като е била информирана за съдържанието на документите и е потвърдила, че адресатът живее на този адрес, но не може да ги получи лично, тъй като поради възрастта си-**год. е на легло /виж книжата на л.186-л.352 и превода на български на книжата, удостоверяващи връчването, на л.357-л.366/;
С изпратено от ответницата по пощата на
04.04.19г. /виж л.185/ изявление, заведено в канцеларията на съда с вх.№11592/10.04.19г. /л.183/, същата е уведомила съда, че узнала по повод уреждане на административни процедури във връзка със собствения и недвижим имот- ет.*** и ет.***от триетажна сграда, заедно с 5/8 ид.части от дворно място, находящи се в ***, придобит по наследство и завещание от покойния и съпруг М.Т.Т., с предходно име по рождение М. Т. Т., че българска фирма- „Арменски куллтурен клуб“ ООД е започнала срещу нея дело, на което знае единствено номера, тъй че моли да и се връчат книжата, свързани със спора, за да предприеме консултации дали са засегнати правата и върху имотите и, като и се осигури необходимия за това срок и се вземе предвид факта, че пощенските пратки между ** и ** пътуват обичайно около 3 седмици, което нейно изявление, в частта, че не и е известно нищо друго за делото, освен номера му, предвид постъпилото удостоверяване за извършено на 05.03.19г. надлежно връчване на съдебните книжа за образуваното пред този съд гр.дело №1326/2018г., е в очевидно противоречие с данните за връчените и цял месец по-рано книжа;
Като при тези данни е счел, че едномесечният срок по чл.131,ал.1 от ГПК за подаване на отговор от ответницата е изтекъл на 05.04.19г., като преди изтичането му тя нито е подала отговор на исковата молба, нито е посочила на съда съдебен адресат или неин пълномощник, който ще я представлява по делото в България, тъй че следва оттам насетне книжата за нея да се прилагат към дело, като връчени и, на основание чл.40,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.
Ответницата не пледира по същество и не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и установените от него в производството факти намери, че искът му е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, воден от следните съображения:
І.Обосноваване компетентността на българския съд по спора.
Доколкото до момента по делото не е четено нарочно определение по чл.28 от КМЧП, а спорът, повдигнат пред съда, касае частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл.2,ал.2 от КМЧП, тъй като страни по делото са юридическо лице, регистрирано в Република България и физическо лице- гражданин на **, съдът счита за необходимо да посочи, че компетентността на българския съд да реши повдигнатия пред него спор е както обща, произтичаща от чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП- тъй като ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България, така и специална, произтичаща от свързаните в случая разпоредби на чл.12,ал.1 и чл.15 от КМЧП, доколкото искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД е черпен от договорно отношение между страните по предварителен договор, по което мястото на изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху купувача по договора е в Република България, тъй като предмет на продажбата е недвижим имот, находящ се на територията на Република България, и е конститутивен, като с уважаването му се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, който се намира на територията на Република България, както и защото с чл.18 на предварителния договор страните са посочили за неуредените с него отношения като приложим Закона за задълженията и договорите, а съгласно чл.93,ал.1 от КМЧП, договорите /договорните отношения на страните/ се уреждат от избраното от страните право.
ІІ.По допустимостта на иска.
Предявеният от ищеца иск е допустим, тъй като обстоятелствата, на които е основан иска му са, че между него и М.Т., на когото ответницата е единствен универсален правоприемник по завещание, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, за който сделката не е финализирана чрез сключване на окончателен договор, поради настъпила междувременно смърт на продавача, а чл.19,ал.3 от ЗЗД дава възможност на всяка от страните по един предварителен договор да предяви иск за прогласяването му в окончателен, като правата и задълженията по този договор подлежат на приемство.
ІІ.По основателността на иска.
1.В първото по делото с.з., проведено на
19.11.19г., съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №1463/17.07.19г., с който като релевантни за предявения иск са очертани фактите, че: между ищеца и наследодателя на ответника е бил сключен валиден /съобразно изискванията на чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/ договор за продажба на описания в исковата молба недвижим имот /имоти; че ищецът, като купувач, е изправна страна по предварителния договор /че е изпълнил поетите с него задължения, съставляващи условия за финализиране на сделката/; че са налични към датата на приключване на устните състезания по делото всички необходими предпоставки за прехвърляне на собствеността върху процесните за спора имоти по нотариален ред, включително че продачачът е техен собственик, както и че са налични предпоставките за извършване на прехвърлянето по чл.264,ал.1 от ДОПК /удостоверяване, че прехвърлителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски/ и е поставил установяването им в тежест на ищеца /виж: протокол от с.з. на л.438-л.439; р.ІІІ, т.1 от Определение №1463 на л.367-л.368/.
2.Установиха се от ищеца в производството следните доказателствени факти:
2.1. Свързани с правно релевантния за спора факт, че между ищеца и М.Т. е бил сключен валиден /съобразно изискванията на чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/ договор за продажба на описания в исковата молба недвижим имот.
Разпоредбата на чл.19,ал.1 във вр. с чл.18 от ЗЗД изисква предварителният договор за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална форма, каквато се изисква за сключване на договори за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, да бъде сключен в писмена форма.
Разпоредбата на чл.19,ал.2 във вр. с чл.183 от ЗЗД изисква предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а когато предварителният договор е такъв за продажба на недвижим имот, това изискване означава той да съдържа уговорки на страните относно продаваемия имот и относно цената, която купувачът ще заплати на продавача за придобиването на собствеността му.
Тези изисквания са в случая спазени, доколкото по делото е представен сключен писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите на продавача, действащ чрез пълномощник, в лицето на адв.В.З., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, и на купувача, в който се съдържат уговорки на страните относно съществените условия на договора за продажба и конкретно, че продавачът продава на купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно:
5/8 ид.части от дворно място в ***, цялото застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м., понастоящем имот №** в УПИ V-**, кв.13-стар, 72-нов по плана на ***, ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в него триетажна /двеутажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000евро, платима при условията на този договор, частично изменени с анекс- споразумение от 29.09.2015г., като за сключване на окончателния договор е уговорен срок до шест месеца от датата на предварителния договор /виж предварителния договор на л.86-л.88 и анекса на л.85/.
Ответницата не е твърдяла окончателен договор да е бил сключен в 6-мес.срок, уговорен с предварителния договор, изтекъл на 14.03.2016г., а от разменените между купувача, сега ищец, и пълномощника на продавача нотариални покани, изпратени съответно на 07.07.16г. и на 09.08.16г. е видно, че купувачът е поканил продавача в двуседмичен срок от получаване на изпратената му покана да изпълни договорното си задължение да му прехвърли имота, предмет на предварителния договор по нотариален ред, тъй като срокът за сключване на окончателен договор, уговорен със сключения предварителен договор, е изтекъл /виж л.504/, а адв.З., като пълномощник на продавача М.Т., е уведомил купувача, че поради смъртта на упълномощителя, настъпила след сключване на предварителния договор, и тъй като не разполага с пълномощия, дадени му от неговите наследници, които е уведомил за правата и задълженията по договора, не е в състояние да изпълни задължението, за което е поканен, тъй като вече не разполага с пълномощия за това /виж л.503/.
Разпечатката съдържа 37 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b8f95d6-1bc6-4476-a945-a081fc351e03