Определение № 4359 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4359 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Даниела Борисова

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С определение от 24.10.2025 г. по НЧД № 11378/2025 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 13-ти състав, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на И. К. К. срещу постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 02.06.2025 г. за прекратяване на ДП№15108/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр.

№11072/2023г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 309, ал. 3 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.

Жалбоподателят счита определението на СРС за неправилно. В частта относно допустимостта се твърди, че И. К. притежава качеството на пострадало лице и има правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване на делото, тъй като именно образуваното срещу него ревизионно производство въз основа на неистинските документи го е превърнало в адресат на публични задължения за над 1 милион лева, които той не дължи. По-нататък се изтъква, че прекратяването на производството, без да е открит действителният извършител, лишава К. от възможността да се защити пред НАП и води до търсене на отговорност от него за внасяне на данъчни задължения, осигуровки и лихви, като освен имуществени, търпи и неимуществени вреди от стрес и безпокойство в продължение на 14 години заради образуваното ревизионно производство и непрекъснатото даване на 1 обяснения. По същество се излага, че СРС неправилно е приел, че производството е прекратено за престъпление само по чл. 309, ал. 1 от НК, като не е съобразил, че неистинските документи не са използвани за доказване на дялово участие, а за намаляване на финансов резултат, неправомерно упражняване на данъчен кредит и възстановяване на несъществуващи разходи.

Жалбоподателят оспорва обосноваността на определението поради непълноти в разследването, изразяващи се в разпит само на 8 от представителите на стотици юридически лица, използвали фактурите, непризоваване на лицата, представили и осчетоводили документите, и неизвършване на назначената съдебно-графическа експертиза. Вследствие на непълното разследване СРП неправилно е квалифицирала деянието, като не е съобразила качеството на "длъжностни лица" на получателите на сумите по неистинските документи, което би наложило приложението на чл. 310 от НК, за което давностният срок от 10 години не е изтекъл. Не са разследвани и признаците на по-тежко наказуеми престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 255, ал. 3 от НК (данъчни престъпления в особено големи размери) и чл. 256, ал. 1 от НК (получаване на неследващи се суми от бюджета), за които също не е изтекъл 10-годишният давностен срок, и които пряко засягат правата на К.. Накрая се подчертава, че постановлението на прокурора е постановено без обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като липсва правен анализ на събраните доказателства. Моли за отмяна както на Определението на СРС, така и на Постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

За да остави жалбата на К. без разглеждане, СРС е приел, че с ъставът на престъплението по чл. 309 от НК е очертан в Глава девета от особената част на НК – "Документни престъпления“, като с него се засяга правилното осъществяване на документооборота, поради което въздигането му в престъпление защитава публичния ред за безпрепятственото извършване на 2 тази дейност и не отдава правно значение на съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в индивидуална правна сфера. Приел е, че настъпването на вредни последици не е елемент от обективната страна на престъплението по чл. 309 от НК.

Настоящият състав намира, че следва да потвърди първостепенното определение.

Доколкото престъплението, за което е водено и образувано досъдебното производство е по чл. 309, ал. 3 от НК, т. е. документно такова, систематично намиращо се в глава девета от Особената част на НК – „Документни престъпления“, а именно засягащо пряко и непосредствено сигурността и правилното, законосъобразно осъществяване на документооборота в държавата, то от него няма пострадало лице и/или ощетено юридическо такова. Поради това, за физическото лице И. К. липсва предвидена възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Не се оспорва факта, че твърде често срещано е при документните престъпления, наред с увреждане на правната сигурност на документирането, да бъдат увредени и други правно защитени обекти. Доколкото обаче тези допълнително настъпили вреди не са съставомерни и не са непосредствен обект на посегателство от престъпното деяние, то те не могат да доведат до съществуването, респективно конституирането, с произтичащите от това материални и процесуални права, на фигурата на пострадалото и/или ощетеното юридическо лице. Това означава, че жалбоподателят К. не би могъл да се ползва от процесуалните права на пострадал, регламентирани в НПК, включително и да обжалва прекратителното постановление на прокуратурата, спрямо това деяние.

Изложеното изключва възможността съдебните инстанции да се произнесат по същество по законосъобразността на цитирания прокурорски акт, в какъвто смисъл са наведените доводи и отправени искания в жалбата, явила се сезиращ настоящата инстанция документ. За пълнота на настоящото изложение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съдът не може да коригира обхвата на обвинението и/или да го разшири, като проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна деятелност, за които компетентните органи са приели, че няма данни да се образува наказателно производство. Противното би довело до недопустима намеса във функциите на прокурора, който, според чл. 127, т. 3 от Конституцията на Р.

3

България и чл. 46, ал. 1 от процесуалния закон (НПК), повдига и поддържа обвинението за престъпленията от общ характер. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора, дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др. Ако съдът изведе активна процесуална легитимация на жалбоподателя, като физическо лице – пострадал или като представител на ощетено юридическо лице, от всяко възможно престъпно посегателство (без значение дали за него е образувано наказателно производство или е предявено обвинение срещу конкретно лице), недопустимо би дерогирал правомощията на прокуратурата, която разполага с абсолютната власт да посочи кои лица и за какви обвинения следва да понесат наказателна отговорност.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намери аргументите на жалбоподателя, изтъкнати в частната жалба, за неоснователни, а атакувания съдебен акт – за правилен.

Независимо от гореизложеното, настоящият съд, на основание чл. 15, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 2 от НПК, намира за необходимо да разясни на жалбоподателя, че пред него стои открита възможността да сигнализира по-горестоящата прокуратура, за проверка за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление на СГП, по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК.

Предвид изложеното, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2025 г. по НЧД № 11378/2025 г., на СРС – НО, 13-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5