Решение № 3198 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2645/2023
- Вид
- Решение № 3198
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 09.09.2023
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3198 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330102645 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Е. А. Т. срещу И. К. И., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от виновно и противоправно поведение на ответник, осъществено на ********* г., изразяващо се в противозаконно отнемане на собствения на ищцата велосипед марка „****“, модел “****************************”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането– ********* г. до окончателното плащане. Претендира се разноски
В исковата молба се излагат твърдения, че на ********* г. ответникът противозаконно отнел от ищцата собствения велосипед, с което й причинил неимуществени вреди – болки и страдания, претърпян стрес. За деянието ответникът бил признат за виновен с влязло в сила споразумение. Ищцата определя стойността на причинените й вреди в размер на 1500 лева..
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи следния фактически състав – деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка между деянието и вредите.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил.
С Определение от 25.04.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че на 1
********* г. ответникът противозаконна е отнел от ищцата собствения й велосипед марка „****“, модел “****************************”, за което е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД 120/2023 г. по описа на ПРС.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид което съдът приема, че са извършени деянията, описани в исковата молба, че същите са противоправни и виновни.
От показанията на свидетеля А. Р. Т. /протокол от о.с.з. от 12.06.2023 г. л.20/, баща на ищцата, се установява, че на деня на кражбата на колелото на ищцата същата била поканила приятели на гости и се канила да им приготви вечеря. За снабдяване с продукти ищцата ползвала колелото си, като преди самото парти се обадила на свидетеля и му казала, че колелото й е откраднато. Била разстроена и затова отменила партито. Колелото й било основно средство за придвижване. С него се придвижвала до работа, да пазарува. Била неспокойна след кражбата и до ден днешен когато се сещала за самото събитие на кражбата.
Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни. Същият дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
Предвид показанията на свидетеля съдът приема, че по делото се установи, че на ищцата в резултат от поведението на ответницата са причинени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените болки и страдания на ищцата е сума от 500 лева. Същата съответства на причинения стрес, притеснение и дискомфорт на ищцата, от настъпилото събитие – кражба и невъзможността за кратък период от време да ползва велосипеда си. Именно тази сума съдът приема, като справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата негативни емоции от извършеното от ответника престъпление и е достатъчна да обезщетени вредите от деянието.
Над тази сума съдът приема, че обезщетение е прекомерно и не е справедливо. По делото се установи, че велосипедът е върнат сравнително бързо на ищцата, не се установи велосипедът да има дълбока сантиментална стойност за ищцата, да е ценна вещ, да е уникат, да е незаменима, същата е с ниска материална стойност. Не се установиха твърденията, ищцата да е изпитвала нервност, да е била напрегната, изнервена, раздразнителна, да се е чувствала подтисната продължителен период от време, да е била в тежест на близките си, поради липса на велосипед.
С оглед изложеното искът ще се уважи до сумата от 500 лева, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 1500 лева, искът ще се отхвърли.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи и законна лихва от датата на увреждането до 2 окончателното плащане каквото искане изрично е направено в исковата молба от ищеца.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от ********* г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът доказа следните разноски – 450 лева, платено адвокатско възнаграждение /л.3/. На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от претенцията на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на общо 150 лева.
Ответникът не е представил доказателство за направата на разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат да заплати по сметка на Пловдивския районен съд таксите и разноските по делото с оглед уважената част от претенцията на ищеца, доколкото последния е освободен от такива, а именно 20 лева – държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ******************************* да заплати на Е. А. Т., ЕГН **********, с адрес: **************************** сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от виновно и противоправно поведение на ответник, осъществено на ********* г., изразяващо се в противозаконно отнемане на собствения на ищцата велосипед марка „****“, модел “****************************”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането– ********* г. до окончателното плащане , както и сумата в общ размер на 150 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ******************************* да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в общ размер на 20 лева – такси и разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3