Решение № 172 от 27.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Биляна Чочева

Милена Панева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора А. Б. Петрова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200113 по описа за 2026 година

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Н. Д. и адв. П. М., като защитници на подсъдимата Р. Д., срещу решение № 394 от 20.11.2025 г. на състав на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 898/2025 г.

С жалбата са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК, като са направени алтернативни искания – за отмяна на решението и връщане на делото за повторното му въззивно разглеждане или за изменяване на въззивия акт и за допълнително смекчаване на утвърденото с него наказание лишаване от свобода и прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК по отношение на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към жалбата, са изтъкнати нови съображения за допуснати при решаването на делото съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав всеки от защитниците поддържа заявеното вече недоволство и съпътстващите го съображения, както и направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата, като счита, че формулираните в нея и в допълнението към нея възражения са неоснователни.

Повереникът на частните обвинители а. Н. заявява подкрепа в полза на становището на прокурора. Счита, че САС е анализирал достатъчно задълбочено всички доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите и по правото.

Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Частният обвинител Д. А. се солидаризира със позицията на повереника си.

1

Частните обвинители А. А. и Р. В., както и подсъдимата, редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание, не вземат лично участие в него.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 14 от 08.05.2025 г., постановена по НОХД № 306/2022 г., състав на Софийския окръжен съд е признал подсъдимата Р. Н. Д. за виновна в това, че на 16.03.2017 г. в гр. Б., обл. С., на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Г. С. Р.“, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Шкода“, м. „Октавия“ с рег. № *** нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 31, ал. 7 ППДЗвП и по непредпазливост причинила смъртта на Н. А. В., поради което и на осн. чл.

343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 343г НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизането на присъдата в сила. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на Х. е възложено заплащането на направените разноски.

В рамките на инициираното от защитата въззивно производство и с оспореното понастоящем решение на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена изцяло.

Касационната жалба срещу този акт е неоснователна.

Схващането си относно необходимото съдържание на заключителните части на обвинителния акт и на присъдата защитниците са представили на вниманието на въззивния съд и са получили точен и обоснован отговор от този съд. Диспозитивните части на обвинителния акт и на присъдата съответстват като съдържание на единствено меродавните в това отношение изисквания, поставени от НПК. Непосочването в тях на датата на смъртта на Н. В., както и на качеството, в което той се е намирал на пътя в момента на злополуката и направлението, в което се е движел, а така също и на подавания в същия момент светлинен сигнал от светофара не представлява слабост на двата процесуални документи и още помалко съществена от гледище на правата на подсъдимата и/или на възможностите за последваща реализация на правните последици от постановената присъда. Причиняването на смърт е без съмнение факт с юридическа релевантност. Нещо повече, то е признак от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение и като факт е получило надлежен израз както в мотивните части, така и в диспозитивите на обвинителния акт и на присъдата. Времето на настъпване на смъртта обаче не е сред определящите изпълнителното деяние обстоятелства и няма отношение към правилното прилагане на закона. Същото важи и за всички останали обстоятелства, чието отсъствие от диспозитивите на обвинителния акт и на присъдата е смутило защитниците. Констатациите на прокурора, съответно на първоинстанционния съд, относно всяко от тези обстоятелства са получили подобаващ израз на дължимото им се място във всеки от двата процесуални акта – в техните мотивни части.

Фиксирането им единствено там не опорочава съдържанието на актовете и не отнема от процесуалната им стойност, като се има предвид, че мотивите са структурна част на всеки процесуален акт, взаимно свързана с неговия диспозитив и имаща обуславящо значение по отношение на него. Всичко това е съобразено от въззивния съд, който в крайна сметка е взел правилно отношение по проблема и е отхвърлил искането на защитата за отмяна на присъдата на това основание.

Процесуалната изрядност на въззивното решение е оспорена и с аргумент за негодност на протокола за оглед на местопроизшествието поради извършване на документираното в него действие в отсъствие на поемни лица. Отговаряйки на направено пред него аналогично възражение, въззивният съд правилно се е спрял на процесуалната роля на поемните лица. Противно на мнението на защитата, тази роля е именно и само удостоверителна. Те не участват в самото следствено действие, а с присъствието си на мястото на извършването му са призвани да бъдат гаранти за провеждането му и за реда, по който е проведено и за точността на отразяванията в съставения за него протокол.

2

Обсъждайки адекватността на коментираното възражение, правилно въззивният съд се е спрял и на показанията на привлечените в случая като поемни В. Н. и И. И. и не е открил в тези показания сигурни данни, че огледът е протекъл в отклонение от процесуалния регламент. В тази връзка нужно е да се отбележи, че разпитът на всеки от двамата свидетели е проведен, като е нарушен указаният в чл. 280, ал. 2 вр. чл. 277, ал. 3 НПК ред, а при разпита на Н. е допуснато и поставяне на въпроси, съдържащи внушение за очакваните отговори в отклонение от предписанието на чл. 138, ал. 5, изр. 2 НПК. В крайна сметка се е стигнало до там, че всяко от обобщаващите твърдения, че докато е протичал огледа Н. не е присъствал на мястото на провеждането му и че единствено е подписал протокола и си е тръгнал, е заявено от адв. М., а свидетелят единствено се е съгласил с изреченото от нея (т. 1, л. 204 от първоинстанционното съдебно дело). От това, което сам е заявил, става ясно, че към датата на съдебния му разпит Н. не е имал ясен спомен за събитията, за които е бил разпитан, а самата краткотрайност на процесуалното действие – от 15 минути изключва възможността нещата да са се случили именно по твърдяния от него начин – с кратък престой на мястото на огледа и оттегляне, за да свърши неназована в показанията му, но убедено определена от него като „неотложна“ работа и последващо връщане на същото място, макар и по неизвестна причина, доколкото не твърди някой да му е казал да се върне, включително и за да подпише протокол.

Що се касае до свид. И., въззивният съд не е установил изводима от показанията му причина да приеме, че той не е присъствал при провеждането на огледа и правилно, след като, макар и колебливо да е заявил, че не е присъствал на огледа и да е твърдял, че не си спомня добре събитията, за които е бил разпитван, свидетелят все пак е признал, че пред него полицаите „са въвеждали някакви данни“.

Затова неукорим е извода на въззивния съд за доказателствената стойност на показанията на посочените двама свидетели, оказали се неспособни да опровергаят, нито да разколебаят категоричността, с която свид. П. К. е съобщила, че на мястото е имало поемни лица по времето на огледа и до неговото приключване.

Неоснователно е притеснението на защитата, че делото е решено при липса на диска с видеозапис, изследван по протокол за видеотехническа експертиза № 17 от 27.04.2017 г.

Прегледът на материалите по делото показва, че този компакт диск (със запис от камера на РУ-Ботевград, който е бил в опаковката, приложена на л. 100 от т. 1 от досъдебното производство) не липсва от материалите по делото. Записът от същия диск е ползван за нуждите и на техническата експертиза по протокол № 15/19-22 от 21.11.2019 г. (т. 3, л. 71 и сл. от ДП), след което дискът очевидно е преопакован от изготвилото тази експертиза вещо лице А. Д. в плика, приложен на л. 81 в т. 3 от ДП, който плик е надписан, подписан от експерта и запечатан с три лепенки с ненарушена цялост.

Според жалбата въззивното решение е вътрешно противоречиво, тъй като САС се е позовал както на показанията на Р. Б. и Л. Б., заявили, че са извършили пресичане на платното на бул. „Б.“ на зелен светофар, така и на видеотехническата и автотехническа експертиза (т. 5, л. 127 и сл.), установила, че групата пешеходци, сред които са били и посочените свидетели, е извършила пресичането на червен за тях светофар. Обективният прочит на съдебния акт обаче показва, че въззивният съд не е ползвал показанията на Б. в разчетената от защитниците насока. Напротив, изрично е посочил, че съдебната преценка относно светлинния сигнал, подаван от светофарната уредба в момента на навлизане в кръстовището на всеки от двата, участвали в злополуката автомобили, не е възможно да се гради чрез показанията на двамата Б. (стр. 17 от решението). Техните показания е фиксирал като част от доказателствените източници „със спомагателно значение“, каквото те безспорно имат за обстоятелства и факти като напр. време и място на злополуката, начин на регулиране на преминаването през кръстовището към съответната дата. Все така ясно съдът е назовал източниците на своята убеденост относно подавания от светофарната уредба светлинен сигнал в момента, в който всеки от двата процесни автомобила е навлязъл в кръстовището (стр. 14-16 от решението) и сред тях категорично не са показанията на двамата Б..

3

Безпочвен е упрекът за проявена от САС едностранчивост при оценката на обясненията на подсъдимата и по същество предназначените да подкрепят тези обяснения твърдения на В. В. и И. А., приемайки, че те противоречат на показанията на П. Д. и Р. Д..

Показанията на В. и А. са привлечени очевидно, за да подпомогнат процеса по установяването на основен въпрос от предмета на доказване, а именно свързаният със светлинната сигнализация, регулирала преминаването през кръстовището в момента, когато подсъдимата и загиналия Н. В. са навлезли в него с автомобилите си. Този въпрос е изследван от въззивния съд с изключителна задълбоченост (стр. 15 – 16 от решението) и при ползване на легални критерии. За да отрече достоверността на съобщеното от свидетелите В. В. и Ив. А. и да се довери на показанията на Д. той е проявил нужната взискателност към съдържанието на всяко от изложенията, подлагайки го на прецизно изследване с оглед изясняване на възможността в него да са намерили отражение субективни нагласи и субективни оценки. Съобразена е вътрешната логичност и съответствието с други от информационните източници по делото. В крайна сметка, за да отхвърли възможността подсъдимата да е навлязла в кръстовището при разрешен за нея сигнал, въззивният съд се е позовал не само на обсъдените от него свидетелски показания, включително тези на Д. но така също и на обективната информация получена чрез експертен анализ на приетите по делото записи от видеокамери в района на злополуката.