Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17850 от 04.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16063/2024
Вид
Решение № 17850
Подписан
04.10.2024
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.60е · Закон за съдебната власт
  • чл.201 · Наказателен кодекс
  • чл.202, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.203, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.203, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.212, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.220, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.311, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.316 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 17850 гр. С, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110116063 по описа за 2024 година

Предявен е иск от М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«Ц Ц» № ..., чрез адв.С., със съдебен адрес гр.С, ул.«Л П» № 33, насочен срещу П Р Б, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано н.о.х.д.

№ 10180/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 100 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца на 29.04.2010 г. е образувано досъдебно производство за различни престъпления, извършени в съучастие. Сочи се, че обвинение му е повдигнато на 05.10.2011 г., а на 24.02.2012 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано н.о.х.д.№ 947/2012 г. по описа на СГС. Според ищеца, последното е прекратено, като делото е върнато на прокуратурата. Обяснява се, че на 19.01.2017 г. срещу ищеца е образувано н.о.х.д.№ 10180/2016 г., по което на 16.02.2021 г. е постановена оправдателна присъда, потвърдена от СГС с решение от 28.04.2023 г.

Излагат се данни, че във връзка с продължителността на процена е извършена проверка от ИВСС, в протокола от която са описани всички фази на процеса.

Ищецът аргументира становище, че воденото срещу него накзателно производство му е причинило редица неимуществени вреди, срес които психически проблеми, изразяващи се в безпричинно безпокойство и напрежение, медицински проблеми, изразяващи се в завишаване стойностите на кръвното му налягане и пулса.

В същото време незаконното обвинение се е отразило на самооценката и на доброто име на ищеца в обществото. Твърди се, че ищецът е развалил отноиенията с приятелите си и близките си роднини, както и е породило напрежение в семейството му, довело до развод.

1

Ищецът оценява вредите, които е изтърпял на 22 000.00 лв., която сума претендира да му бъде присъдена по настоящето дело.

Ответникът П Р Б оспорва иска като неоснователен. Отбелязва се, че ищецът е завел и друго дело срещу прокуратурата за обезщетяване на имуществени вреди от 14 000.00 лв., претърпени в резултат на същото обвинение. С оглед на това се прави извод за многократно обезщетяване за едни и същи вреди и за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на държавата.

Ответникът се позовава на констатациите на ИВСС при извършената проверка по искане на ищеца, където е посочено, че забавяне е налице само в съдебната фаза на наказателния процес, не е и в досъдебната. Излагат се и данни, че ищецът е обезщетен за допуснатото забавяне, като по споразумение с МП, е получил обезщетение от 6 400 лв.

Обръща се внимение, че в чл.4 от споразумението, М. Г. е декларирал, че след получаване на сумата, няма да има каквито и да е претенции към МП. При тези данни се изразява становище и за недопустимост на предявения иск.

На самостоятелно основание ответникът оспорва размера на иска като прекомерен, вкл. възразява и срещу наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото от ответника обвинение на ищеца и неговия развод, доколкото последният е по взаимно съгласие.

С оглед на това се иска предявеният иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Прави се възражение за прекомерност на заплатения и претендиран от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящето дело НОХД № 10180/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с приложеното към него досъдебно производство, е видно, че въз основа на постъпила на 02.07.2009 г. в СРП жалба от представляващия „Г В“ ЕООД, с постановление от 29.04.2010 г. е образувано досъдебно производство № 5244/2010 г. срещу М. Т. Г. за престъпление по чл.220, ал.1 от НК. С постановление от 18.02.0211 г. на прокурор при СРП, произвоството е частично прекратено и изпратено по компетентност на СГП за извършени от М. Т. Г. и Н Г С престъпления по чл.212, ал.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 10.03.2011 г. на прокурор от СГП, отделеното производство е прието за разглеждане и по него е образувана пр.пр.№ 11451/2010 г.

С потановление от 05.10.2011 г. на разследващ пилицай при СДВР, М. Т. Г. е привлечен като обвиняем по ДП № 5244/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11451/2010 г. по описа на СГП, за пристъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316, вр. чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същото постановление е определеня мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.

Въз основа на направено от водещия разследването прокурор при СГП искане, с определение от 13.01.2012 г., постановено по ЧНД № 182/2012 г. е допуснато обезпечение на предвидената в чл.203, ал.2 от НК конфискация, като е наложена възбрана на собствения на обвиняемия М. Т. Г. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С, ул.“Ц Ц“ №..., първи етаж. С оглед на това, на 16.01.2012 г. е издадена обезпечителна заповед.

След приключване на разследването, същото е предявено на М. Т. Г. и на 24.02.2012 г. е внесен обвинителен акт в СГС срещу него и срещу Н С. Въз основа на него е образувано 2

НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС, 8 състав. Г. е обвинен в извършване на престъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316 вр. чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В наказателното производство срещу него е приет за разглеждане /в о.с.з. от 03.04.2012 г./ и граждански иск в размер на 113 245 лв.

По НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС, 8 състав, са проведени общо 19 открити съдебни заседания – на 03.04.2012 г., 14.05.2012 г., 29.06.2012 г., 02.11.2012 г., 05.11.2012 г., 09.11.2012 г., 12.11.2012 г., 07.12.2012 г., 10.12.2012 г., 12.12.2012 г., 17.12.2012 г., 12.02.2013 г., 15.02.2013 г., 02.04.2013 г., 12.06.2013 г., 01.07.2013 г., 04.07.2013 г., 08.07.2013 г. и 05.11.2013 г. От тях в о.с.з. от 09.11.2012 г. не е даден ход на делото поради постъпил сигнал за поставено взривно устройство в съдебната палата, и в о.с.з. от 05.11.2013 г. също не е даден ход на делото поради постъпила молба от защитника на М. Г. – адв.С. от 16.10.2013 г., в която са изложени данни и са представени доказателства, че на Г. предстои коремна операция с продължителен период ан възстановяване. В останалите съдебни заседания с продължителност през целия работен ден, Г. е присъствал лично, в тях са събирани доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..

Съдът се е произнесъл и по направено от Г. искане за изменение на мярката му за неотклонение, като с протоколно определение от 05.11.2012 г. тя е променена в „подписка“.

Въз основа на заповед на зам.председателя на СГС №...9/24.01.2014 г., делото е преразпределено на друг съдия от СГС, тъй като първоначано определения такъв е с наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.

С разпореждане от 21.05.2014 г. на съдия Д С от СГС, 20 състав, НОХД № 947/2012 г. е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

След презициране на обвинението срещу М. Т. Г. и Н Г С, на 06.10.2015 г. е внесен обвинителен акт в СРС, за извършени престъпления по чл.212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Въз основа на същия е образувано НОХД № 17090/2015 г. по описа на СРС. С разпореждане от 18.12.2015 г. на съдията –докладчик, производството е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от прокурор при СРП, като с определение от 13.05.2016 г, постановено по ВНЧД № 2160/2016 г. на СГС, разпореждането на СРС е потвърдено.

На 08.06.2016 г. СРП е внесн отново обвинителен акт срещу М. Т. Г. и Н Г С, за извършени престъпления по чл.212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Въз основа на същия е образувано НОХД № 10180/2016 г. по описа на СРС. С разпореждане от 09.09.2016 г. на съдията –докладчик, производството е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като по протест на прокурор при СРП, разпореждането е отменено с определение от 21.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 5054/2016 г. по описа на СГС.

С определение от 08.09.2016 г., постановено по НОХД № 10180/2016 г. по описа на СРС, е оставено без уважение искането на подсъдимия М. Г. за отмяна на наложената обезпечителна мярка възбрана.

По НОХД № 10180/2016 г. по описа на СРС са проведени общо 31 съдебни заседания – на 28.02.2017 г., 02.05.2017 г., 22.06.2017 г., 17.10.2017 г., 16.11.2017 г., 25.01.20118 г., 22.03.2018 г., 17.04.2018 г., 21.05.2018 г., 22.05.2018 г., 07.06.2018 г., 25.06.2018 г., 17.10.2018 г., 18.10.2018 г., 29.11.2018 г., 30.11.2018 г., 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 09.04.2019 г., 21.05.2019 г., 19.06.2019 г., 01.10.2019 г., 12.11.2019 г., 03.12.2019 г., 11.02.2020 г., 02.06.2020 г., 09.07.2020 г., 29.09.2020 г., 29.10.2020 г., 03.12.2020 г. и 16.02.2021 г. Заседанието на 25.01.2018 г. е отложено поради постъпила молба от защитника на М. Г. – адв.С., в която са 3 изложени данни и са представени доказателства за здравословен проблем на Г., като е посочено, че той ще може да участва в производството след 20.03.2018 г. В заседанието от 03.12.2020 г. не е даден ход на делото, тъй като Г. и защитника му са били болни от Ковид 19.

Две от насрочените съдебни заседания – на 31.03.2020 г. и на 14.05.2020 г. са отсрочени в закрито заседание поради наложените органичения по повод пандемията от Ковид 19. В останалите съдебни заседания, Г. е присъствал лично, в тях са събирани доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..

С присъда от 16.02.2021 г. СРС е признал подсъдимия М. Т. Г. за невиновен по повдигнатите му обвинения, като е отменил и допуснатото обезпечение по ДП № 5244/2010 г. по описа на СДВР, наложено с определение от 13.01.2012 г. НЧД № 182/2012 г. по описа на СГС. Мотивите към присъдата са изготвени и обявени на 12.05.2021 г.

Срещу така постановената присъда е постъпил на 26.02.2021 г. протест от СРП, допълнен на 31.05.2021 г. По протеста е образувано ВНОХД № 2627/2021 г. по описа на СГС. Във въззивното производство са проведени 8 съдебни заседания – на 24.09.2021 г., 24.11.2021 г., 21.01.2022 г., 09.03.2022 г., 15.06.2022 г., 16.09.2022 г., 30.11.2022 г. и 23.01.2023 г. Заседанието от 21.01.2022 г. не е проведоно, тъй като съпроцесникът на Г. – Н С е бил болен от Ковид 19. В останалите съдебни заседания, Г. е присъствал лично, в тях са събирани доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..

С решение от 28.04.2023 г., СГС е потвърдил оправдателната присъда на СРС.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е провел производство по глава 3а от ЗСВ, като е подал заявление пред ИВСС за обезщетение поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Същото е приключило със споразумение от 05.02.2024 г., с което ищецът се е съгласил да бъде обезщетен с 6 400 лв.

Видно от приложената към отговора на исковата молба справка, ищецът не е осъждан. Същият с решение № 295837/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 51727/2019 г. по описа на СРС, е прекратил гражднаския си брак с П И Г, по взаимно съгласие.

По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Д Д Т и П И Г.