Решение № 35 от 30.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 40/2022
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 30.03.2022
- В сила
- 29.03.2022
- Състав
- Александър Любенов Александров, Коста Стоянов Стоянов, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Александър Люб. Александров
Членове:
Коста Ст. Стоянов
Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600040 по описа за 2022 година
С присъда № 260016 от 09.11.2021Г., постановена по НЧХД № 91/20г. на РС – П. е признат подсъдимият К. ИВ. Ц. от от гр. П., за виновен в това, че на 20.01.2020 г., с жалба, регистрирана под № **102-96 в РПУ - П., с копие до Министъра на вътрешните работи, копие до Зам.министъра на МВР, копие до Комисията по правата на човека, копие до Комисия по дискриминация и копие до медиите Нова ТВ, Канал 3 и Би Ти Ви, е разгласил за тъжителя С. К. позорни обстоятелства и приписал престъпление, в качеството му на длъжностно лице, като клеветата е разпространена чрез жалба - престъпление по чл.148, ал,2 във връзка с чл.148, ал.1. т.2. предл.2 и т.З от НК във връзка с чл.147, ал.1, от НК , поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт. Осэъден е подсъдимият да заплати на тъжителя и разноските по делото в размер на 662 лв.
Против така постановената присъда са постъпили жалба и допълнение към същата от защитника на подсъдимия. Излагат се подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Има и оплакване за допуснати съществени, неотстраними процесуални нарушения при постановяване на присъдата. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Присъдата се обжалва и от повереника на частния тъжител с оплаквания за явна 1 несправедливост на наложеното наказание, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието. Излага се и оплакване за незаконосъобразност, състояща се в неправилно приложение на чл. 78а от НК, предвид длъжностното качество на частния тъжител и изричната забрана на чл. 78а ал. 7 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Оспорва жалбата на повереника.
Поверениците на частния тъжител поддържат жалбата си и оспорват тази на защитата. Пледират за изменение на присъдата, чрез отмяна на института на чл. 78а от НК и налагане на предвиденото в закона наказание в размер, отговарящ на високата степен на обществена опасност на деянието.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 14.01.2020г., в изпълнение на служебните си задължения като младши автоконтрольор към РУ МВР П., тъжителят спрял за проверка подсъдимия Ц.. С оглед извършено от последния нарушение по ЗДвП му съставил акт, който Ц. не подписал.
Впоследствие подсъдимият Ц. сигнализирал ръководителя на РУМВР П. с молба за неправомерно поведение от страна на тъжителя. Било образувано дисциплинарно производство №315з-158/2020г., което след извършена проверка било прекратено със Заповед №315з-158/29.04.2020г.
Междувременно подсъдимият депозирал жалба от 20.01.2020г., под № № **102-96 в РУ П., с копие до Министъра на вътрешните работи, копие до Зам. Министъра на МВР, копие до Комисията по правата на човека, копие до Комисия по дискриминация и копие до медиите Нова ТВ, Канал 3 и БТВ. С тази жалба уведомил ръководителите на посочените ведомства и дал публичност на изявление, включително съдържание, отнасящо се до тъжителя, в което твърдял, че последният бил „неграмотен и неграмотно написал акта; че проявил пошлост и безобразие, както и арогантност и малоумщина; проявил непрофесионално, неадекватно и некомпетентно отношение, както към него, така и към други граждани; имал просташко, некомпетентно и агресивно състояние, граничещо с психическо разстройство и дебилност“. Имало твърдения за „пореден извършен полицейски произвол от служителя в РПУ П. С.К.“. Имало твърдения, че не било взето под внимание описаното от Ц. в жалба № **102-1913/2019г., че ще бъде събрана подписка от неправилно и подборно санкционирани и тормозени от него граждани, че ще бъде запознат с полицейския произвол от въпросното лице и министър председателят на РБългария, че К. петни и поругава с действията си , изразени от дадената му власт, системата на МВР и др.
Жалба на К.Ц. под № **102-96 в РУ П., била регистрирана в нарочна Регистрационна карта по образец от 20.01.2020г., създадена била комисия за извършване на проверка със Заповед №315з-9/20.01.2020г.
Проверката приключила със Заповед № 315з-158/29.04.2020г. на Началника на РУ П., с която било прекратено образуваното дисциплинарно производство срещу С.К., касаещи включително и обстоятелствата по съставения АУАН и извършена проверка на подсъдимия Ц. от тъжителя К., в качеството му на актосъставител, като не било установено нарушение на служебната дисциплина.
Ц. отново сигнализирал за полицейски произвол и репресии към гражданите на града и околността, от страна на С.К. с жалба вх. № 489700-568 от 11.02.2020г., адресирана до Министъра на вътрешните работи с приложени списъци на лица с трите им имена, подписи 2 и телефонни номера.
Видно от писмо изх. № 315000-4706 от 06.10.2021г на РУ МВР П., по повод жалби на К.Ц. срещу С.К. са образувани следните преписки - № **102-96/2020г; № **102390/2020г; № **102-723/2020 и № **102-191382019г.
В приетата по делото Кадрова справка от 05.03.2020г. на мл.инспектор С.К. е отбелязано, че същият е назначен за служител в МВР от 04.07.2012г. Описана е професионалната дейност и проведени обучения, получени награди - 6 броя писмени похвали през периода - 2014г. - 2019г. Няма наложени наказания.
Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция приела, че от обективна и субективна страна подс. К.Ц. е осъществил престъпния състав на чл. 148, ал,2 във връзка с чл.148, ал.1. т.2. предл.2 и т.З от НК във връзка с чл.147, ал.1, от НК, като на 20.01.2020 г., с жалба, регистрирана под № **102-96 в РПУ - П., с копие до Министъра на вътрешните работи, копие до Зам.-министъра на вътрешните работи, копие до Комисията по правата на човека, копие до Комисия по дискриминация и копие до медиите Нова ТВ, Канал 3 и Би Ти Ви, е разгласил за тъжителя С. К. позорни обстоятелства и приписал престъпление, в качеството му на длъжностно лице, като клеветата е разпространена чрез жалба.
Относно обективната страна на престъплението, районният съд приел, че подсъдимият приписал на тъжителя извършването на престъпление от общ характер с твърденията, че последният осъществил полицейски произвол, като го санкционирал по негови си някакви подбуди - стр. 4, края на абзац 3 от мотивите. Не се конкретизира в мотивите какво точно престъпление е приписано на тъжителя.
От обективна страна контролираната инстанция приела за несъмнено, че твърденията в написаното от подсъдимия били позорящи, стр. 3, абз. 3 от мотивите. Аргументи защо приема, че твърденията разгласяват позорно обстоятелство, съдът не е изложил. Остава открит и въпросът дали всички твърдения са от един вид, клеветнически, или има и обидни такива.
Районният съд приел, че подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, тоест че е действувал с пряк умисъл.
Предвид казаното по-горе, настоящата инстанция намира, че при изготвяне на мотивите към присъдата, районният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в частична липса на мотиви. Както беше посочено, съдът не е изложил своите аргументи какво конкретно престъпление е приписано на тъжителя от подсъдимия. Не са изложени мотиви и затова защо инкриминираните писмени твърдения на подсъдимия са позорящи. Относно последното първата инстанция се е ограничила с едно декларативно заключение, че твърденията били несъмнено позорящи.
Като пропуснал да изложи аргументите си по посочените два въпроса, съдът е накърнил правото на защита на подсъдимия, като го е лишил от възможността да разбере част от решаващите мотиви на съда за постановяване на осъдителна присъда. Така подсъдимият не е в състояние да направи конкретни възражения за законосъобразността на мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
3
Съдът не е обсъдил и не е дал правна оценка на съдържанието на всички твърдения от инкриминираната жалба, посочени в частната тъжба. Ограничил се е единствено до твърденията за неграмотност и полицейски произвол. На практика по-голямата част от твърденията в инкриминираната жалба, подадена от подсъдимия против частния тъжител, посочени в обстоятелствената част на тъжбата, са останали извън вниманието на районния съд.
В рамките на наказателното производство от частен характер тъжителят не е длъжен да даде правна квалификация на деянието на подсъдимия. Длъжен е единствено да посочи ясно деянията, които намира за престъпни, конкретизирани по време, място и начин на извършване. Съдът, обаче, е длъжен да направи правна оценка на всички деяния, осъществяващи състав на престъпление от частен характер.
Липсата на мотиви, както и ограничаване процесуалните права на подсъдимия /правото му на защита/ са самостоятелни процесуални основания по чл. 335 ал. 2 във връзка с чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.
Допуснатите съществени нарушения при изготвяне на мотивите от контролираната инстанция са неотстраними в настоящето въззивно производство. По конкретното наказателно производство от частен характер страните имат право на две съдебни инстанции, което означава, че производството пред всяка от тези инстанции трябва да приключи с ясен, мотивиран съдебен акт. Излагането на мотиви от настоящия съдебен състав по цитираните съществени въпроси, би означавало едва пред втората и последна в случая инстанция, подсъдимият за пръв път да разбере мотивите за постановяване на осъдителна присъда, което е равносилно на лишаването на последния от една съдебна инстанция. В настоящето въззивно производство, втората инстанция има правомощието да контролира обосноваността и законосъобразността на първия съдебен акт, но не и да мотивира същия, да го „дописва“.
Воден от горното си разбиране, настоящият съдебен състав прие, че са налице отменителни основания по чл. 335 ал. 2 във връзка с чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Доколкото са констатирани пропуски в процесуалната дейност на първоинстанционния съд, не се налага разглеждането на материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и обсъждане на доводите в тази насока, изложени в жалбата на защитата.
На същото основание не следва да се разглеждат оплакванията и в жалбата на повереника на частния тъжител, съдържаща оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на частния тъжител следва да се възложат разноските, направени от подсъдимия пред настоящата инстанция в размер на 6 лева държавна такса и 960 /деветстотин и шестдесет/ лева възнаграждение на защитник или общо 966 /деветстотин шестдесет и шест/ лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 във връзка с чл. 335 ал. 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260016 от 09.11.2021г., постановена по НЧХД № 91/20г. на РС – П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.