Решение № 2062 от 27.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2062 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100106670 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК и осъдителен иск по чл.415 ал.1 т.3 от ГПК.

Ищецът „С.П. 1“ ЕООД със седалище в гр.Несебър твърди, че е сключил с ответника договор за продажба на недвижим имот – апартамент №15 в ж.к.“С.П. ІІІ Ризорт“ в с.Нови хан за сумата 36 866лв., от които 866лв. платими в деня на подписване на нотариалния акт, а остатъка – платим разсрочено на равни месечни вноски от по 1000лв., първата вноска дължима до 15.04.2017г., а последната – до 15.03.2020г. За обезпечаване вземането на ищеца, върху имота била вписана законна ипотека. Посочва, че ответникът купувач не е платил нито една от вноските от разсроченото плащане в общ размер на 36 000лв. Освен продажната сума, ищецът сочи, че ответникът му дължи и мораторна лихва върху всяка забавена вноска, която за периода 15.04.2017г. – 15.06.2020г. възлиза на 6 252,75лв. Ищецът сочи, че е подал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника.

Заповедният съд е издал изпълнителен лист за сумата от 36 000лв. в полза на ищеца срещу ответника, ведно със законната лихва от 26.06.2020г. до окончателното изплащане и за сумата 1708,34лв. разноски. С разпореждане от 8.07.2020г. заповедният съдът е отхвърлил заявлението на ищеца за сумата 6252,75лв. мораторна лихва, претендирана за периода 15.04.2017г. – 16.06.2020г. Поради постъпило от длъжника, сега ответник, възражение заповедният съд е уведомил заявителя, ищец, да предяви вземането си по исков ред. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането му за сумата 36 000лв. неплатена продажна цена на описания недвижим имот, ведно със законната лихва от 26.06.2020г. до окончателното изплащане, както и да осъди ответника да му заплати сумата 6252,75лв. обезщетение за забава върху вноските от договореното разсрочено изплащане на продажната цена, дължимо за периода 15.04.2017г. – 15.06.2020г. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът ИВ. СТ. ИВ., чрез назначения от съда особен представител адв.А.Н., преупълномощила адв.Г.В., оспорва предявените срещу него искове. Оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства. Посочва, че заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника , сега ответник. Прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност както по отношение на вноските за периодични плащания, така и на начислената 1 върху тях лихва. Посочва, че 3г. давностен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД е изтекъл. Отделно от това твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си като продавач по договора за продажба на имота. Моли съда да отхвърли предявените срещу ответника искове и да му присъди разноските по делото. В допълнение посочва, че ответникът е заплатил част от дължимите суми за главница и лихви и моли съда да ги съобрази при постановяване на съдебното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

С нот.акт № 69 т.І рег.№ 294 дело № 50/2017г. на Нотариус И.Г., РС Елин Пелин, на 14.03.2017г. ответникът И.И.а е закупил от ищеца „С.П. 1“ ЕООД апартамент №15 с площ от 43,04 кв.м. ведно с таван № D15 с площ от 6,31 кв.м. , находящ се в втория етаж на жилищна сграда №1 тип D, част от жилищен комплекс „С.П. ІІІ ресорт“, находящ се в ПИ № 035009 по КВС на с.Нови хан, за сумата 36 866лв. Уговорено е, че в деня на подписването на договора купувачът заплаща на продавача по банков път сумата от 866лв., а остатъка в размер на 36 000лв. ще бъде заплатен разсрочено, на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 1000лв., дължими до 15-то число на текущия месец, първата от които дължима до 15.04.2017г., а последната - до 15.03.2020г. Посочено е, че към момента на сключване на договора имотът, предмет на договора за покупко-продажба, е изграден в етап „груб строеж“. В т.6 от договора, обективиран в нотариалния акт, е вписано, че за купения имот се сключва договор за поддръжка и управление на комплекс с апартаменти за постоянно ползване „С.П. ІІІ ресорт“.

Такъв договор е сключен на 14.03.2017г. , отново между страните по делото. В същия е посочено, че собственикът на ап.15 и прилежащия му таван възлага на ответника поддръжката и извършването на организационно, техническо и административно управление на к-с „С.П. ІІІ ресорт“, находащ се имот № 035009 по КВС на с.Нови хан.

Посочено е, че договорът влиза в сила от по-ранната дата от влизане във владение на имота или издаване на констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на сградата, част от която е обекта. Уговорено е, че за извършените дейности по управление и поддръжка, собственикът се задължава да заплаща на управителя годишна такса в размер на 420 евро, която внася на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 35 евро до 10-то число на всеки месец.посочена е и банкова сметка за плащане на задължението.

Констативен акт обр.15 е съставен на 20.07.2018г.

Владението на имота е предадено от ищеца на ответника с приемо-предавателен протокол от 12.09.2018г.

От това следва, че договорът за поддръжка и управление от 14.03.2017г. влиза в сила между страните на 20.07.2018г.

По делото не спори, че ответникът е заплатил на ищеца първоначалната вноска от 866лв. Спори се досежно плащането на остатъка от продажната цена в размер на 36 000лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил изцяло покупната цена в размер на 36 000лв. От приложеното по делото гр.д.№ 27414/20г. на СРС, 175 с-в се установява, че на 26.06.2020г. ищецът „С.П. 1“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК пред СРС срещу длъжника И.И. с искане съдът да му присъди 36 000лв. главница, ведно с лихвата за забава от подаване на заявлението, и 6252,75лв. лихва върху всяка дължима вноска от покупната цена на имота за периода 15.04.2017г. – 15.06.2020г. Претендирал е и разноските по заповедното производство. С разпореждане от 8.07.2020г. заповедният съд е издал заповед в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД, с която е разпоредил ИВ. СТ. ИВ. да заплати на кредитора „С.П. 1“ ЕООД сумата 36 000лв., представляваща неплатена продажна цена на недвижим имот по нот.акт №69/17г., ведно със законната лихва от датата на заявлението 26.06.2020г. до окончателното изплащане и сумата 1708,34лв. разноски, от които 720лв. държавна такса и 988,34лв. адвокатско възнаграждение. Заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за мораторната лихва от 6 252,75лв., претендирана върху вноските, формиращи главницата, за периода 2

15.04.2017г. – 15.06.2020г.

Срещу постановената заповед по чл.417 от ГПК, връчена на 8.09.2020г., длъжникът, сега ответник, И.И. е подал на 16.09.2020г. възражение по чл.414 от ГПК.

В едномесечния срок от получаване указанията на съда по чл.415 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, кредиторът „С.П. 1“ ЕООД е предявил иск по чл.422 от ГПК за признаване съществуването на задължението по заповедта и осъдителен иск за заплащане на мораторната лихва, за която заповедният съд е отказал да издаде заповед.

Както пред заповедния съд, така и пред настоящия исков съд, ответникът твърди, че е платил част от паричното задължение за цената на имота. Представя в оригинал следните документи за извършени плащания:

1. Вносна бележка от 18.04.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 700лв. Вносител е Г.Б.Л.. В основание за внасяне е посочено „вн за м.15 СГР D1 с.Нови Хан“. Към тази вносна бележка е приложена и разписка от easy pay от 19.04.2017г. за сумата 682,50лв., наредени от ИВ. СТ. ИВ. и получени от Г.Б.Л..

2. Вносна бележка от 17.05.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 700лв. Вносител е Г.Б.Л.. В основание за внасяне е посочено „вн за м.15 СГР D1 с.Нови Хан“. Към тази вносна бележка е приложена и разписка от easy pay от 10.05.2017г. за сумата 585лв., наредени от ИВ. СТ. ИВ. и получени от Г.Б.Л..

3. Вносна бележка от 20.06.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 600лв. Вносител е С.Г.Л.. В основание за внасяне е посочено „депозит за м.06 имот № 35010 ап.15 сгр.1 тип Д“. Към тази вноска бележка е приложена и разписка от easy pay от 17.05.2017г. за сумата 702лв., наредени от ИВ. СТ. ИВ. и получени от Г.Б.Л..

4. Вносна бележка от 25.07.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 570лв. Вносител е С.Г.Л.. В основание за внасяне е посочено „депозит за м.07 имот № 35010 ап.15 сгр.1 тип Д“. Към тази вноска бележка е приложена и разписка от easy pay от 25.07.2017г. за сумата 585лв., наредени от ИВ. СТ. ИВ. и получени от С.Г.Л..

5. Вносна бележка от 18.08.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 560лв. Вносител е С.Г.Л.. В основание за внасяне е посочено „депозит за м.08 имот № 35010 ап.15 сгр.1 тип Д“. Към тази вноска бележка е приложена и разписка от easy pay от 18.08.2017г. за сумата 569,40лв. наредени от Валя Георгиева и получени от С.Г.Л..

6. Вносна бележка от 21.11.2017г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 400лв. Вносител е С.Г.Л.. В основание за внасяне е посочено „депозит за м.08 имот № 35010 ап.15 сгр.1 тип Д“. Към тази вноска бележка е приложена и разписка от easy pay от 21.11.2017г. за сумата 390 лв., наредени от Валя Георгиева и получени от С.Г.Л..

7. Вносна бележка от 05.01.2018г. за заплатена в полза на ищеца „С.П. 1“ ЕООД сума в размер на 500лв. Вносител е С.Г.Л.. В основание за внасяне е посочено „депозит за м.09 имот № 35010 ап.15 сгр.1 тип Д“.

Общата сума по тези платежни документи е 4030лв.

Видно от представената справка от ищеца на л.129-130 от делото, ищецът е отразил получаването на същата сума от 4030лв. от ответника ИВ. СТ. ИВ., но е отразил сумата като получена във връзка с плащания по договора за поддръжка и управление на сградата.

Отделно , ищецът оспорва платените суми да са във връзка със задължението на ответника по нотариалния акт, като посочва, че във вносните бележки като вносител са вписани имената на лица, различни от ответника, ответника не е уведомил ищеца за упълномощаване на други лица да извършват плащания във връзка с внасяне на паричните вноски, във вносните бележки е посочен имот № 35010, докато закупения от ответника апартамент се намира в имот № 35009. Установи се от представените от ищеца писмени документи, че ищеца е собственик както на имот № 35010, така и на имот № 35009. И в двата имота са построени жилищни сгради, и в двата имота има бл.1, тип D, както и ап.15 с една и съща 3 площ. Не се спори, че ответникът е закупил само едно жилище от ищеца, че то се намира в имот № 35009. Процесуалният представител на ответника обяснява изписването на имот № 35010 във вносните бележки с допусната техническа грешка.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, при съобразяване на изплатената сума от 4030лв., че по отношение на главницата остават непогасени месечни вноски в размер на 32 013,09лв., а по отношение на лихвата остава непогасена лихва за забава към 15.06.2020г. в размер на 5025,42лв.

Експертизата не е оспорена от страните, като вещото лице е отговорило на поставените от съда и страните въпроси. Съдът изцяло приема заключението на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Страните са сключили договор за покупко-продажба на имот – апартамент с прилежащ таван. Ищецът е изпълнил задължението си по договора да прехвърли собствеността и да предаде владението на имота на ответника. Ответникът не е изпълнил в цялост и в срок задължението си да заплати на ищеца цената на имота. Съдът приема, че преведените по сметката на ищеца суми по 7-те бр. вносни бележки на обща стойност 4030лв. представляват частично изпълнение на задължението на ответника към ищеца за плащане цената на имота. Въпреки, че сумите са преведени от лица, за които ответникът не е уведомил ищеца, законът позволява изпълнението на задължение да бъде изпълнено от трето лице дори и против волята на кредитора, освен ако не се касае за задължение intuitu personae /така чл.73 от ЗЗД/. Законът не се интересува от отношенията между този, който е изпълнил задължение и задълженото лице, но изисква в чл.75 от ЗЗД изпълнението да бъде престирано на кредитора или на овластено лица, в противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В случая се установи, че ответникът е превеждал парични суми от чужбина на трети лица в страната /вероятно негови познати, на които е имал доверие/, които са превеждали по банковата сметка на ищеца тези суми или близки по размер на преведените от ответника суми, като в основание за извършения превод ясно е записано, че касаят месечни вноски за ап.15 в сграда Д.