Акт от 15.03.2021, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр.Русе, 15.03.2021 г.

Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Йълдъз Агуш като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 111 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалните му представители, против решение с рег. № 3286р-2638/19.01.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, с което, на основание чл.31, ал.4 от АПК, е прекратено производството по промяна на разрешение № 171/23.07.2012г. за производство, издадено на „Дунарит“ АД, със седалище гр.Русе, по реда на чл.31, ал.4 от АПК, за заявените аналози на:

Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“, Осколочно-фугасна авиобомба „ОФАБ 100-120 ТБ“ /суспензна взривна смес/, Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ 100-120“, „ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“, Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“, Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки – „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“, Практически авиобомби – „П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд, П-50-ШД, Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна взривна смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и е върнато заявление с № 328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с придружаващите го документи – 45 листа общо.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа се, че оспореният акт противоречи на дадените с влязло в сила определение от 19.11.2020 г., постановено по адм.д. № 596/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, задължителни указания за произнасяне с акт по същество по депозираното заявление (уведомление) с вх. № 328600-14384/20.03.2020 г.

Излагат се подробни съображения за противоречието на оспореното решение с материалноправните разпоредби на ЗОБВВПИ, тъй като производството на авиационни бомби попада в предметния обхват на този закон.

Моли съда да постанови определение, с което оспорения акт да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне по същество по заявлението.

Административният орган – директорът на ГД „Национална полиция“ не е представил становище по жалбата в съответствие с предвидената в чл.198, ал.2 от АПК възможност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – адресата на акта, с който се прекратява производството по промяна на разрешение № 171/23.07.2012г. за производство, издадено на „Дунарит“ АД, със седалище гр.Русе, като е върнато заявлението на заявителя, по реда на чл.31, ал.4 от АПК, с № 328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с придружаващите го документи – 45 листа общо.

По делото липсват доказателства кога оспореният акт е бил съобщен на жалбоподателя, но поради липсата на изразено от органа становище в противен смисъл, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.197 от АПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

„Дунарит” АД, гр.

Русе е подало заявление вх. № 328600-14384 от 20.03.2020г. до Директора на ГД „Национална полиция“ за съгласуване на документите за допълнение към Разрешение № 171 от 23.07.2012г. и допълване на списъка за производство на ОБВВПИ със следните видове боеприпаси : Авиационни боеприпаси, подвид „Авиационни бомби“, различни модели, описани в заявлението.

С определение № 40/19.11.2020г. по адм.д. № 596/20г. на АС Русе, на основание чл.200 от АПК, съдът е отменил по жалбата на „Дунарит“ АД Русе Заповед № 3286з- 43598 от

30.09.2020г. на Директора на ГД

„Национална полиция“, с която е прекратено административно производство, образувано по повод заявление на дружеството, с вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г., за допълване на списъка с изделия, които дружеството произвежда по разрешение за производство №171 от 23.07.2012г. и изпратил преписката на Директора на ГД „Национална полиция“ за произнасяне по същество по заявление на „Дунарит“ АД, вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г. за допълване на списъка с изделия, които дружеството произвежда по разрешение за производство №171 от 23.07.2012г.

В мотивите на посоченото определение

АС Русе е посочил, че дружеството е изпълнило задълженията си по глава шеста от ЗООС, подадената от него документация към заявление, вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г., до Директора на ГД

„Национална полиция“ за съгласуване на документите за допълнение към Разрешение №171 от 23.07.2012г. и допълване на списъка за производство на ОБВВПИ е пълна и липсват пречки за произнасяне по същество на административния орган. Поради това оспорената Заповед № 3286з- 43598 от 30.09.2020г. на Директора на ГД „Национална полиция“ следва да бъде отменена, а преписката да се изпрати на директора на ГД „Национална полиция“ за решаване на искането по същество.

Оспореното в настоящото производство решение с рег. №

3286р-2638/19.01.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, е постановено след като преписката е изпратена на Директора на ГД „Национална полиция“ за произнасяне по същество по заявление на „Дунарит“ АД, вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г. за допълване на списъка с изделия, които дружеството произвежда по разрешение за производство №171 от 23.07.2012г., с посоченото определение на АС Русе.

За да прекрати производството по депозираното от жалбоподателя заявление с вх. №

328600-14384/20.03.2020 г. за отразяване на промяна в разрешение № 171/23.07.2012 г., в частта за заявените аналози на: Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“, Осколочно-фугасна авиобомба „ОФАБ 100-120 ТБ“ /суспензна взривна смес/, Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ 100-120“, „ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“, Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“, Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки – „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“,

Практически авиобомби – „П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд, П-50-ШД, Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна взривна смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и да върне заявление с № 328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с придружаващите го документи – 45 листа общо, административният орган е приел, че не притежава материална компетентност да се произнесе по подаденото заявление.

Административният орган е приел, че посочените модификации авиационни бомби не попадат в приложното поле на ЗОБВВПИ, поради несъответствието им с легалните дефиниции, дадени в същия закон, поради което не притежава материална компетентност да се произнесе по подаденото заявление.

При тези доказателства административният орган е стигнал до извода, че е налице хипотезата на чл.31, ал.4 от АПК, поради което е прекратил производството по депозираното от жалбоподателя заявление с вх.

№ 328600-14384/20.03.2020 г. за отразяване на промяна в разрешение № 171/23.07.2012 г., в частта за заявените аналози на: Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“, Осколочно-фугасна авиобомба „ОФАБ 100-120 ТБ“ /суспензна взривна смес/, Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ 100-120“, „ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“, Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“, Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки – „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“, Практически авиобомби – „П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд, П-50-ШД, Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна взривна смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и е върнал заявление с № 328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с придружаващите го документи – 45 листа общо.

Направените изводи са неправилни и не могат да бъдат споделени.

Направените в оспореното решение изводи, че посочените в заявлението на „Дунарит“ АД изделия, които дружеството произвежда и утилизира, не попадат в обхвата на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ, са нелогични и законово необосновани.

Административният орган се е позовал на становище рег.№ 328600р-1181/08.01.2021 г. на директора на институт по отбраната към МО, в което се сочело, че текстовете на чл.5, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОБВВПИ, както и дефинирането на понятието „боеприпаси“ в & 1, т.т.2-4 от ДР не включват „свободно падащите авиационни бомби“ в категорията „боеприпаси“, а дефинират боеприпаси като функция на различни видове куршуми.

Тези вътрешноведомствени тълкувания на закона обаче, са лишени от всякаква правна логика и противоречат както на основния предмет на ЗОБВВПИ, така и на вече издаденото от КОС – ГДНП – МВР Разрешение №171/23.07.2012 г.

В разпоредбата на чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗОБВВПИ е посочено, че този закон урежда условията и реда за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Дадените в чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 определения за оръжие и боеприпаси включват само определени видове, но не са изчерпателни.

В заявлението изрично е посочено, че ще се произвеждат боеприпаси, като са уточнени и съответните видове и модификации. Т.е. посочените в заявлението на „Дунарит“ АД изделия са боеприпаси и производството им попада в обхвата на ЗОБВВПИ.

От друга страна в приложения към разрешението списък на произвежданите от „Дунарит“ АД видове ОБВВПИ са включени авиационни бомби (л.96-97 от делото). Самото разрешение е издадено при действието на настоящия ЗОБВВПИ в редакцията му от ДВ бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., като разпоредбите на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ в същността си не са променяни, а само допълвани. Т.е. през 2012 г. и през следващите години, когато е допълван списък с произвежданите от „Дунарит“ АД изделия, административният орган е преценил, че същите попадат в обхвата на закона и е издал съответното разрешение за производство.

През 2021г. изведнъж, без да е налице законодателна промяна, решава, че в закона има неясноти и посочените в заявлението изделия не попадали в обхвата на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ. Такъв извод на административния орган е не само нелогичен и противоречащ на закона, но и създаващ сериозна заплаха относно режима за контрол върху производството на ОБВВПИ, въведен със закона.

Ако се приемат за правилни констатациите в решението, че в обхвата на ЗОБВВПИ не се включва производството на авиационни боеприпаси и компоненти за тях, това би означавало, че всеки, който притежава необходимите производствени мощности може свободно и неконтролируемо да произвежда, утилизира, придобива, търгува, съхранява и ползва такива боеприпаси.

Определено не е такава и волята на законодателя и подобни необосновани тълкувания на закона могат да внесат хаос при уреждането на определени обществени отношения.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай безспорно се установява, че развилото се пред директора на ГДНП производство е по повод подадено от „Дунарит“ АД заявление (уведомление) вх. № 328600-14384 от 20.03.2020 г. за промяна на вида на боеприпасите, които дружеството произвежда и то е по реда на чл. 23, ал.1-4 ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 23 ал.3 ЗОБВВПИ изрично препраща към приложението на чл. 19 ал.1-4 от същия закон, но не и към ал. 5. Т.е. при подадено заявление по чл. 23 ал. 1 т.

4 ЗОБВВПИ компетентният орган може или да прекрати производството (чл.19 ал.

4), или да отрази промяната в издаденото разрешение за производство (чл.23 ал.

4).

Законът прави ясно разграничение между производството по издаване на разрешение за производство на ОБВВПИ и производството по отразяване на промени във вече издадено разрешение. Не случайно в ЗОБВВПИ са предвидени две отделни разпоредби по отношение на съдържанието на актовете, с които се произнася административния орган в двете производства – чл.19 ал. 5 предвижда издаване или отказ да бъде издадено разрешение, т.е. тук органът действа в условията на оперативна самостоятелност, а чл. 23 ал. 4 – отразяване на промяната във вече издадено разрешение, т.е. действие в условията на обвързана компетентност. Ако законодателят е имал предвид произнасянето с идентични административни актове и в двете производства, разпоредбата на чл. 23 ал. 3 щеше да препраща към реда по чл. 19 ал. 1-5, без правомощието по чл. 23 ал.