Решение № 5209 от 14.05.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5209

Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050700550 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М. Т., против Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул.Дондуков № 52, за заплащане на сумата, в размер на 500 лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 183/19.08.2021г., с което се потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048429/05.08.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 217,77лв., представляваща законна лихва, считано от 06.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ищецът обосновава исковата си претенция като посочва, че с постановеното от административния орган решение са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на технически средства за контрол на МПС, превозващо стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД извършени на 05.08.2021г., при ГКПП „Пристанище Варна - Запад" от служители на Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за което е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., които впоследствие са отменени от компетентния съд като незаконосъобразни. Счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две. Сторените от „Изток инвест 3000" ЕООД, разноски в административното производство по чл. 41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП - Варна, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, представляват вреда която е настъпила за жалбоподателя, следствие от извършените незаконосъобразни действия на служители на НАП. Подчертава, че правото на професионална правна помощ и защита е основно конституционно право на гражданите, като упражняването му не може да се приеме като своеволен акт, а като единствена възможност за своевременна и пълноценна защита на техните права и законови интереси. По отношение на претендираните лихви ищецът намира, че действията по обезпечаване на доказателства, по чл. 40 от ДОПК са преустановени от административните орган на 06.08.2021г., за което е съставен Протокол сер.АА №1473935/06.08.2021г. Като се позовава на тълкувателна практика счита, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е именно 06.08.2021г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез преупълномощен адв. П. Т., поддържа исковата молба и искането за разноски. Счита, че в мотивите на съдебния акт по по адм. дело № 2002/2021г. е допусната техническа грешка – съдът е посочил, че разноските се присъждат по фактура на л.12 на адв. П. Т., която не може да съобразяваме в настоящото съдебно производство и която не рефлектира върху основателността на исковата претенция.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез гл. юрисконсулт Р. Г., оспорва иска като неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен. В депозиран писмен отговор на исковата молба излага подробни съображения по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за неоснователна, тъй като липсва необходима предпоставка от фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ - вреда. Счита, че сумата, която се претендира под формата на обезщетение за имуществени вреди, вече е била присъдена на ищеца от друг състав по ч. адм. дело № 2002/2021г., като е налице и съдебна практика в тази насока.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна-Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1бр. техническо средство за контрол - пломба, с номер №0534090 на МПС с марка "Ивеко", с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер]. На ремаркето бил натоварен контейнер с № FCIU9393613 със стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД, представляващи MDF профили, с място на разтоварване гр. Николаево, обл. Стара Загора - склад на „Изток инвест 3000" ЕООД.

За предприетите действия е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., ведно с Приложение №1, в който по указание на органа по приходите е посочен изрично място и час на предвиденото разтоварване на стоката. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача М. С.. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство и ремаркето, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето - водач на превозното средство.

„Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. П. Т., подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна /л.16-17/ срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол cep. АА №0048429/05.08.2021г. За осъщественото процесуалто представителство по изготвяне и подаване на жалбата, на дружеството е издадена фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева. Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение по посочената фактура било удостоверено с разписка № *********/16.08.2021 г. издадена от адв. П. Т. /л. 12 от ч.а.д.№ 2002/2021г./.

С Решение № 183/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от „Изток инвест 3000" ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани с Протокол cep. АА №0048429/05.08.2021г.

След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, на осн. чл.41, ал.3 от ДОПК, от „Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т., е подадена жалба № 13120/08.09.2021г. до Административен съд - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която било образувано ч. адм. дело № 2002/2021г. по описа на съда. Към жалбата били приложени пълномощно на адв. М. Т., фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/16.08.2021 г., издадени от адв. П. Т. /л.12 от ч. адм. дело № 2002/2021г./, фактура № 340/01.09.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", ведно с разписка № 340/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т. /л.13 от ч. адм. дело № 2002/2021г./, Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г. и списък с разноски.

С Определение № 2256/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „Изток инвест 3000" ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер].

С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000" ЕООД направените по делото разноски, представляващи 50 лв. - заплатена държавна такса и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство „съобразно фактура и разписка приложени на л.12 от делото“. На основание чл.41, ал.3 от ДОПК е посочено, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

От страна на приходната адвинистрация е депозирано искане по чл.248 ГПК за изменение на Определение № 2256/10.09.2021 г. в частта на разноските, което с Определение № 2518/07.10.2021 г. същото е оставено без уважение.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменени незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Страните не формират спор по фактите. Безспорно е установено, че ищецът е ползвал адвокатска защита при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., както по административен, така и по съдебен ред. При административното обжалване защитата е била извършена от адв. П. Т., и е била заплатена, съгласно фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", и разписка № *********/16.08.2021 г., издадени от адв. Т.. Защитата при съдебното обжалване в рамките на адм. дело № 2002/2021г. е била извършена от адв. М. Т., и е била заплатена от ищеца, съгласно фактура № 340/01.09.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", и разписка № 340/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т..

С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2256/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], като определението не подлежи на обжалване, и е влязло в сила на 10.09.2021г.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.