Решение № 14 от 16.01.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 518/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137б · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- Чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.2,т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.116 · Кодекс на международното частно право
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130 · Наказателен кодекс
- чл.125,ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. П., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000518 по описа за 2024 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от ЗД Б. И. АД, ЕИК **********, чрез процесуалния пълномощник адвокат М. Г., срещу решение №321 от 18.07.2024 г., постановено по търг.дело №274/2022 г. на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е осъдено застрахователното дружество ЗД Б.
И. АД да заплати на да заплати, както следва:
- на А. А. С., ЕГН **********, сумата от 45 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 550 лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение разходи, от които 1650 лв. - за закупуване на дълъг реконструктивен пирон, използван при извършената интервенция, и 900 лв. – за медицински транспорт от Р. до Б., осъществен на 18.07.2017 г., - на Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 7 000 лв. за неимуществени вреди,
- на М. А. С., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв. за неимуществени 1 вреди,
- на М. А. С., ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни представители А. А. С., ЕГН **********, и Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 910 лв. за направени по повод на лечението й разходи за поставена заключваща реконструктивна плака, всички причинени вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2017 г. на територията на Р. Р. при управление на лек автомобил „Ф. Ш.“, с рег. № ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 13.04.2019 г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от 16.07.2017 г. до 12.04.2019 г. вкл.
Решението е постановено при участието на Н. Р. Й. , ЕГН **********, Ю. Р. Й., ЕГН ********** и С. Р. Й., ЕГН **********, като трети лицапомагачи на ответника ЗД Б. И. АД. Присъдени са разноски и ДТ.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част, като моли да бъде отменено и отхвърлени исковите претенции, поради недопостумист и неправилност, а ако не се приеме тази теза – да се намалят, както следва:
- на А. А. С., ЕГН **********, за сумата над 25 000 лв. до 45 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
- на Р. С. Б., ЕГН **********, з а сумата над 4 000 лв. до 7 000 лв. за неимуществени вреди,
- на М. А. С., ЕГН **********, за сумата над 2 000 лв. до 5 000 лв. за неимуществени вреди,
- на М. А. С., ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни представители А. А. С., ЕГН **********, и Р. С. Б., ЕГН **********, за сумата от над 7 500 лв. до 15 000 лв. за неимуществени вреди , ведно със законнтите последици от това, поради прекомерност и наличие на съпричиняване. Претендира направените разноски.
Изложил е подробни съображения в подкрепа на исканията си, свързани 2 с недоказаност на противоправното поведение от страна на водача на МПС, застраховано със задължителната застраховка Гражданска отговорност при него, с разглеждане на непредявени искове от първоинстанционния съд, вместо предявените с посоченото основание, с нарушаване на правото му на защита по исковете с посоченото от съда правно основание чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.493, ал.2,т.5 от КЗ и разпредЕ.та му доказателствена тежест по тях.
Отделно от това е посочил съображенията си за присъдени завишени размери на обезщетения за неимуществени вреди, поради недоказаност на част от нанесените увреждания, а по отношение на М. С. – за съпричиняване, тъй като, ако е била в детско столче или с предпазен колан, е нямало да получи напречната фрактура на голямопищялната кост в дясно.
Ответниците, чрез процесуалния им пълномощник адвокат Е. Г., са подали отговор срещу въззивната жалба, с който я считат за неоснователна и молят да се потвърди обжалваното решение, като са изложили съображенията си срещу направените оплаквания.
Третите лица помагачи на застрахователното дружество не са взели отношение във въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с двата акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в опреденения в закона двуседмичен срок от връчване на решението от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Първото оплакване е свързано с недопустимост на съдебното решение.
Недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне, въпреки липсата на право на иск, или има произнасяне по непредявен иск, както и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд. Т.е. когато липсват предпоставките за разрешаване на спора по същество.
В случая са предявени обективно съединени искове – 4 бр. срещу ответното застрахователно дружество, с които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, възникнали в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.07.2017 г. на територията 3 на РР.. Ищците твърдят, че са пътували за Ф** с автомобил марка Ф., модел Ш., рег.№ ** **** **, управляван от водача Р. А. Й., застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество, когато автомобилът самокатастрофирал в крайпътен стълб в покрайнините на гр.К.. Изпаднали в безпомощно състояние, но видели, че водачът изкочил от автомобила, демонтирал регистрационните табели и изчезнал. Скоро се появили автомобили на спешна помощ и били откарани в болница в К., а на следващия ден със спешна помощ – до границата, откъдето ги взела българска линейка до УМБАЛ Св.Г.
- П., където продължило лечението им от уврежданията, настъпили от катастрофата. Позовават се на постановление от 04.12.2017 г., издадено от Районна прокуратура К. и доклад от Сектор П* К., ведно с протокол от разследване на местопроизшествие. Описват подробно получените вследствие катастрофата увреждания, претърпените болки и страдания. Посочват, че всеки един от тях е завел щета пред ответното застрахователно дружество с дата 16.07.2017 г.
Ответникът е подал надлежен отговор, с който прави възражение за изтекла давност по отношение на всяка една от претенциите за главници и лихви върху тях, счита, че липсва деликт, като оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на произшествието, доколкото същото е настъпило случайно, поради пръсване на задна дясна гума, за което водачът не носи вина, възразява ищците да са претърпени описаните увреждания и болки, респ. срещу размера на исковите претенции, прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, в т.ч., че децата са пътували без презпазни колани и не са използвали системи за обезопасяване, както изисква императивната разпоредба на чл.137б от ЗДвП, което, поради малолетието на децата, се квалифицира под формата на неупражнен надзор от страна на родителите – по аргумент от чл.125,ал.3 от СК.
В производството по чл.374 от ГПК съдът е посочил правната квалификация по чл.432 от КЗ и е разпределил доказателствената тежест между страните – ищецът следва да докаже твърденията си в исковата молба, които са описани подробно, а ответникът – възраженията си в отговора, в т.ч. тези изключващи отговорността му. Страните са ангажирали доказателства в съответствие с разпредЕ.та им доказателствена тежест. Достигнало се е до постановяване на обжалваното решение, в което е посочена правната 4 квалификация – чл.432 от КЗ, опредЕ. от съда в рамките на неговите задължения. Посочената разпоредба урежда прекия иск, който има увредено лице от моторно превозно средство срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност за отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – в случая описаното произшествие в исковата молба.
Чл.493 от КЗ урежда застрахователното покритие по задължителката застраховка Гражданска отговорност, отговорността на застрахователя за причинените вреди от притежаването и използването на моторно превозно средство по време на движение или покой, като са предвидени различни случаи, когато водачът е виновен / чл.493,ал.2,т.1/ или например при повреда на моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди /чл.493,ал.2,т.5/. Т.е. урежда обема на отговорността. Следователно, двете посочени норми са с различен характер.
Посочената правна квалификация не е неправилно опредЕ. спрямо твърденията в исковата молба. В същото време при разпределение на доказателствена тежест са отчетени възраженията на ответника, дадени са му конкретни указания относно доказателствената тежест за неговата страна, поради което не може да се приеме оплакването му, че е нарушено правото му на защита. В случая са разгледани предявените обективно съединени искове в съответствие с наведените твърдения и защитните възражения, съдът не е превишил рамките, с които е ограничен от страните, поради което постановеното решение не е недопустимо. Следва да се пристъпи към разглеждане на обезщетенията за неимуществени вреди, определени на ищците, като се вземат предвид оплакванията във въззивната жалба в съответствие с чл.269 от ГПК относно завишеност на размера на обезщетението по отношение на ищците А. С., Р. Б. и М. С. и съпричиняване по отношение на ищцата М. С..
Преди това обаче следва да се отчете, че се касае до спор с международен елемент, доколкото пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на РР. и според чл.116 от Кодекс за международно частно право приложимото право /КМЧП/ е правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, в 5 случая от непозволеното увреждане, освен ако увреденото или ощетено лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор, каквито твърдения не са наведени в исковата молба, като в чл.3,ал.1 от КМЧП е предвидено, че разпоредбите му не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Р. Б. или друг закон.
В действащото право на Европейския съюз уредбата за извъндоговорните отношения по граждански и търговски въпроси се съдържа в Регламент /ЕО/ №864/2007 /Рим ІІ/ относно приложимото право съм извъндоговорни задължения, който е задължителен за държавите членки на основание чл.288 от ДФЕС. В чл.4 от регламента са уредени общите правила за приложимото право. Съгласно чл.4, пар.1, приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила пряката вреда, независимо от от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. Изключение от този общ принцип е чл.4, пар.2, с който се създава специална връзка в случаите, когато обичайното местопребиваване на страните е в една и съща държава. А с чл.4,пар.3 се създава клауза за дерогация на пар.1 и 2, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е явно по –тясно свързано с друга държава – членка. Доколкото от данните по делото се установява, че увредените лица и лицето, чиято отговорност се търси, имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, намира приложение втората хипотеза на чл.4,пар.2, като приложимо право е българското материално право. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в съответствие с чл.51 и чл.52 от ЗЗД.
Видно от исковата молба, ищците са посочили следните увреждания от пътнотранспортното произшествие:
Ищецът А. А. С. е посочил, че е получил: 1.средна фрактура на диафизата на бедрената кост дислоката, с наложително поставяне на имплант и по-късно втора интервенция за отстраняването му, 2.други наранявания и неспецифицирани на белия дроб, 3 и 4.фрактура на гръбначните прешлени на ниво Т7, Т8, Т9 и Т10, 5.фрактура на лумбален прешлен, ниво Л1, 6.фрактура на лумбален сакрален гръбнак, неспецифицирана част, 7.дясна ацетабуларна 6 фрактура, 8.фрактура на исхиона /дясна тазобедрена кост, 9.открити рани, включващи многобройни места на горните крайници, отоци и кръвонасядания, 10.остър синдром на токсичен шок.