Определение № 2559 от 19.07.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559 гр. Варна , 19.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500976 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 275864/02.03.2021г. по описа на ВРС от ЛЮБ. Б.

Т., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномищника си адв. Л.Ш., със съдебен адрес гр.

Варна, ************* срещу определение № 261636/09.02.2021г. по гр. д. № 14303/2020г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения от частния въззивник срещу АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и Л. АНГ., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26 вр. чл.17 от ЗЗД.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ответникът по делбено дело винаги има правен интерес да оспори правото на собственост на останалите страни по делото. Намира, че постановлението за възлагане на имот, след провената публична продан, е вид сделка, чиято дейстителност може да бъде оспорена. Изразява несъгласие с правния извод на съда, че за ищеца по насрещния иск липсва правен интерес от провеждането му, като излага подробни съображения. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 14303/2020г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав е образувано по подадена от АНГ. Д. АНГ. и Л. АНГ. срещу СП. ИЛ. Т. и ЛЮБ. Б. Т. искова молба, с която се иска съдът да допусне съдебна делба между страните на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. ******** ет.6 и представляващ апартамент № 28. Ищците излагат в исковата молба, че първоначално процесният имот е придобит при условията на СИО от СП. ИЛ. Т. и съпругът й Б.Л. Т.. След смъртта на съпруга, собствеността се разпределя между неговите наследници, при квоти 4/6 ид.ч. за С.Т. и по 1/6 ид.ч. част за Л.Т. и И. Т.. За събиране вземане на кредитор от И. Т. е образувано изпълнително дело, изпълнението е насочено към неговата идеална част от имота. Същият е изнесен на публична продан и е възложен на ищците с влязло в сила постановление за възлагане.

1

Отправеното искане е да се допусне делба на недвижимия имот между страните, при квоти 1/6 ид.ч. за АНГ. Д. АНГ. и Л. АНГ., 4/6 ид.ч. за С.Т. и 1/6 ид.ч. за Л.Т..

С отговора на исковата молба ответникът Л.Т. оспорва иска, като твърди, че към датата на публичната продан изпълнителното право на взискателите не е съществувало, като погасено поради изпълнение на паричното вземане през 2014г. от длъжника, както и че извършената публична продан и издаденото постановление са нищожни. Твърди, че кредиторът е привиден, тъй като неговото вземане е удовлетворено, поради което не е имал правен интерес от продължаване на изпълнителното дело и е загубил качеството на кредитор. Намира, че нищожното постановление за възлагане не поражда правни последици и не може да доведе до прехвърляне на собствеността.

С обжалваното определение е прекратено производството по насрещните искове поради тяхната недопустимост. Първоинстанционният съд е приел, че в делбения процес приоритетно се разглеждат спорове относно правото на собственост на делбения имот. Сочи се, че отвеник по първия насрещен иск може да бъде взискателят по изпълнителното дело, а не ищците по иска за делба. Освен това нямало данни постановлението за възлагане да е обжалвано от длъжника И. Т., а вторият насрещен иск целял именно възстановяване в правната му сфера на собствеността на имота, но същата била заявена от трето лице.

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на първинстанционния съд относно недодустимост на предявените искове, като в допълнение на тях излага следните съображения:

Спорове за съществуването на изпълняемо право биха могли да възникнат в хода на изпълнителното производство между страните по него или между взискателя и трето лице, за разрешаването на които са предвидени нормите на чл.439 и чл.440 от ГПК. В случая, жалбоподателят е трето за изпълнението лице, но същият не брани свое право. Недопустимо е жалбоподателят да брани материално право на длъжника, който е бездействал в изпълнителното производство и не се е възползвал да се защити в изпълнителния процес.

Какъвто и път на защита да избере длъжникът или третото лице, то пасивно легитимиран е всякога взискателят, а не купувачите по проведената публична продан.

Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Алинея 3 на цитираната разпоредба предвижда възможността, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на публичната продан да бъде оспорена по исков ред само при нарушение на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената. В разглеждания случай, от представеното постановление е видно, че същото е влязло в законна сила на 01.08.2020г., от което отбелязване може да се предположи, че същото или не е обжалвано по реда на чл.435 от ГПК или ако е обжалвано, то жалбата е приета за неоснователна. След като постановлението е влязло в законна сила, то същото е породило вещно-прехвърлително действие и ответниците по предявените насрещни искове са придобили собствеността върху имота. В насрещната искова молба липсват възражения, че публичната продан е извършена при участието на лице, без право да наддава, както и че продажната цена не е внесена, поради което оспорването на извършената публична продан се явява недопустимо в производството по съдебна делба.

За пълнота на изложеното следва да се посочи също, че в правната доктрина и в трайно установената практика на ВКС е изразено становището, че по правното си естество публичната продан не е сделка, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител. Последният не е равнопоставен на купувача - участник в гражданския оборот, а действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо и въпреки волята му. Ето защо, защитата на заинтересованите лица срещу публичната продан може да се изразява в оспорване на нейната процесуална законосъобразност, но не и да се оспорва като нищожна по реда на чл.26 от ЗЗД.

2

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261636/09.02.2021г. по гр. д. № 14303/2020г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявените от ЛЮБ. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Варна срещу АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и Л. АНГ., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, насрещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26 вр. чл.17 от ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3