Решение № 187 от 19.08.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Враца, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

Катя Н. Гердова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 17 от Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба на А. Т. Т. от *** против Решение № 103/08.07.2025 г. по гр. дело № 488/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което по отношение на жалбоподателя са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.

1, т. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН по молба на А. И. С., предупреден е, че при неизпълнение на издадената заповед за защита на основание чл.21, ал.1 ЗЗДН, че полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и е осъден е да заплати държавна такса и деловодни разноски на А. И. С..

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му изцяло с всички законни последици, както и претендира разноски пред двете инстанции.

Посочва, че последните изменения на ЗЗДН законодателят разширил кръга лица, имащи право на защита, както и кръга лица, от чийто действия може да се търси такава защита. По-конкретно в настоящия случай била подадена молба с правно основание чл. 3, т.

9 ЗЗДН - от лице, което е било в интимна връзка с неговия брат до смъртта му на 20.07.2024 г. Молбата била подадена с оплаквания за извършени актове на домашно насилие на 09.02.2025 г.; 08.04.2025 г. и 09.04.2025 г. Поставя въпроса „Възможно ли е приложение на този по съществото си специален закон по отношение на такива "бивши интимни 1 отношения" и в какъв период от време? Също така ограничени ли са от съдържащия се срок в чл. 10 ал. 1 ЗЗДН - 3 месеца или веднъж осъществени такива интимни връзки разширявали приложението на специалния закон неограничено във времето. Намира, че посочената е неприложима и производството следвало да бъде прекратено като недопустимо, тъй като не били налице активно легитимирани страни за приложението му.

Излага, че не извършвал акт на домашно насилие на нито една от посочените дати в молбата, нито в друго различно време спрямо А. С..

На срещата на 09.02.2025 г. поискал ключ от жилището на починалия му брат, което намира за напълно нормално, с оглед факта, че бил негов единствен наследник и този имот, както и всякакво друго оставено от него имущество му принадлежало. Противопоставянето му на желанието на молителката да завладее това имущество, без каквото и да е правно основание, мотивирали същата да се снабди с едно нищожно "саморъчно завещание" и да представи в инициираното от него гражданско производство пред Районен съд -Мездра под № 236/2025 г.

На 08.04.2025 г. посетил имота, обезпокоен от поведението на С., че при образувано производство събирала метални вещи от спорния имот и складирала в двора явно с намерение да ги отчужди. Показанията на св. Р. Х.Т. били красноречиви в тази насока.

Същият споделил при разпита си, че действително С. се обърнала към него с молба да изкара тези движими вещи. Единствено знанието на последния, че жалбоподателят е единствен наследник на брат му , го е накарало да се усъмни в намеренията й, да откаже и впоследствие да сподели с него. Честите му посещения в наследствения имот били свързани с притежавани от него товарни автомобили и селско-стопанска техника, инвентар към тях, които съхранявали и експлоатирали заедно с брат му години наред до смъртта му.

Фрапантни били твърденията на С. на 09.04.2025 г., че жалбоподателят я преследвал в ранните часове на деня и с това да бил осъществен акт на домашно насилие.

По отношение на тази дата се събрали данни, че в седмицата след пролетната ваканция 2025 г. /което включва и дата 09.04.2025 г./ е превозвал всяка сутрин непълнолетната му дъщеря на училище с конкретен автомобил, различен от твърдяното в молбата на С. - "черен голф", какъвто никога не бил притежавал.

Независимо от тези показания, съдът дал вяра единствено и само на декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, което намира за неправилно.

Действително с непълнолетната му дъщеря са в близки родствени отношения и при преценка съдържанието на нейните показания, следвало да бъде оценено евентуално противоречие с останалите доказателства. Знаейки това, с писменото становище по молбата посочил, че желае да бъдат представени записи от охранителни и други камери по целия маршрут на твърдяното придвижване на молителката, но тъй като не било извършено своевременно, съществуващите тогава записи се оказало невъзможно да бъдат предоставени като доказателства по делото към момента на разглеждането му.

В района, където се твърди, че били извършени първите два акта на домашно 2 насилие били налични камери, поставени от молителката. Нищо не пречело записи от тях да бъдат свалени и предоставени на съда, още повече, че същите имали и техническа възможност за запис на звук, посредством които да се проверят твърденията на молителката.

Не било налице необходимото съдействие, за да бъдат предоставени от молителката.

Особено внимание следвало да се обърне на показанията на св. Т. И. Х..

Съпоставката между тях и твърденията в молбата на С. разкривали толкова дълбоки противоречия, че на места се изключвали логически. Вместо да прояви такъв критичен анализ, първоинстанционния съд се задоволил голословно да ги приеме за достоверни, без да даде някаква аргументация и коментар на какво се дължат тези съществени различия. Те се изразяват в: броя на твърдените от тази свидетелка срещи, съдържанието на разговорите между молителката и жалбоподателя, разстоянието и възможността за зрителен и звуков контакт от нея до мястото, където се намирали с молителката. Свидетелката твърдяла "...беше след обяд", а жалбоподателката твърдяла „10,30 часа“. От предоставените снимки било видно, че разстоянието между нейния дом и двора, където твърди, че е имала възможност да наблюдава, е значително по-голямо от заявеното от нея. Било видно, че била налице денивелация, като нейната тераса дори не се виждала от снимка от камера, разположена на 2 м. височина над терена, на който твърди да е видяла среща между А. Т. с А. С.. Твърденията й, че всъщност и в момента ползвала паркомясто в един от обектите на покойния му брат, предоставено й от С., всъщност давало обяснение за нейната пристрастност и заинтересованост от изхода на производството- да можела да продължи да ползва такова място, като жалбоподателят предполага, че това щяло да е безплатно.

Опасенията на жалбоподателя се уповавали и че била налице роднинска връзка помежду им, тъй като свидетелката посочила: "мъжът ми е братовчед с бащата на А.".

По отношение показанията на св. М. П. , в по- голямата си част същите били преразказ на твърденията на пострадалата. Този свидетел не живеел до пощата, както твърдял.

По отношение срещата на 08.04.2025 г. съдът отново бил приложил същия подход, като игнорирал изцяло показанията на св. П. Д. П.. Същият бил категоричен за поведението на жалбоподателя от началото до края на срещата, причината да посети имота, инициативата да извика и дочака полицейските органи и направените изявления пред тях от страна на С..

Съдът не пожелал да бъдат призовани и разпитани полицейските служители, посредством чиито показания отново щяло да се провери истинността на твърденията на С. в молбата и тези на св. П..

При очерталата се невъзможност да се предоставят записи от камери, не бил осъществен поисканият оглед на основание чл. 204 ГПК на мястото, с който съдът щял да се увери, че било невъзможно да се осъществи зрителен контакт между мястото, където твърдяла да се е намира тази свидетелка, както и че разстоянието било повече от 50 м., на която дистанция не било възможно да се чуе разговор между намиращи се лица.

Недостоверни били твърденията в молбата жалбоподателят да е тършувал в дома на брат му, да е нарязал дърва дървата му за огрев и да ги е продал, както и че е водил 3 потенциални купувачи на автомобилите и др.

Документите на всички автомобили били укрити от молителката, с явното намерение да ги присвои. За намиращите се в двора дърва за огрев жалбоподателят предоставил документи за техния произход и необходимостта да бъдат реализирани, за да не се унищожат от времето. Без значение за конкретния спор било обстоятелството, че тези дърва всъщност били негова собственост, но както бил посочил в становището по молбата, първо ги предложил да останат за ползване от молителката и членове на нейното семейство.

Никъде в мотивите на атакувания съдебен акт не се намирали доводи, които да обосновават защо в предвидената рамка на закона: от три до 18 месеца, била наложена мярка с възможно най- продължителния срок.

От постановяване на първоначалната Заповед за незабавна защита били изминали повече от 3 месеца и всички процеси и събития в този период от време също следвало да бъдат оценени именно при преценка на необходимостта от мерки и тяхната продължителност.

Във въззивната жалба се прави искане да бъде изискана актуална справка за разследването по ДП № /2025 г. на РП-Враца, ТО-Мездра с оглед изминалия период от време, в който период от време станало ясно авторството на „саморъчното завещание“ и предприетите последващи процесуални действия, както и се прави искане да бъде допуснат разпит на свидетел при режим на довеждане – М. И. Б., тъй като същият живеел в съседна жилищна сграда, имал непосредствен зрителен контакт върху двора на имота на брат му и съответно имал преки впечатления от поведението на страните от 09.02.2025 г., както и относно обстоятелството ползва ли електрическа енергия, как се отчита и на кого я плаща в периода преди и след смъртта на брат му.

Молителката пред Районен съд – Мездра – А. И. С. от гр. Враца е депозирала възражение по реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН.

В него излага, че неоснователно било твърдението, изложено във въззивната жалба, че ответникът не бил процесуално легитимиран като страна в производството. Безспорно по делото била установена роднинската връзка на жалбоподателя с лицето, с което ищцата била във фактическо съжителство или интимна връзка, каквато не се оспорва от същия.

Пасивната му процесуална легитимация, а именно по чл. 3, т.9 от специалния закон дори не била оспорена в първоинстанционното производство, а колкото до твърдението, че законът действа единствено в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, разбира се, но този срок касаел само и единствено възможността за упражняване на правото да се търси защита, не и срок, в който се определя качеството на лице от кръга на чл.3, т. 9 от същия закон.

Правилно и в съответствие с доказателствата, включително и с тези, представени от ответника, съдът достигнал до извод, че на процесиите дати - 09.02.2025г. към 10,30часа и на 08.04.2025г.около 18,30 часа, страните били в дома, в който съжителствали ищцата и покойния брат на ответника и който имот бил предмет на имуществен спор. Правилен бил и изводът, че на така посочените дати и място, ответникът осъществил актове на вербална 4 агресия и психическо и емоционално насилие над ищцата.

Неоснователно било оплакването за неправилна оценка на събраните гласни доказаталества, доколкото същите кореспондирали със събрани други доказателства, допуснати именно за проверка на дадените от свидетелите показания.

Неоснователно било оплакването, изложено в жалбата, че не било осъществено деянието на 09.04.2025г. тъй като ответникът не притежавал „ черен голф“. По делото не били представени писмени доказателства- справка от РУ на МВР, удостоверяващи право на собственост или право на ползване на МПС към тази дата, от които да било видно какви автомобили притежава. Отделно от това, за осъществяване на деянието не било необходимо да е собственик на такъв автомобил, достатъчно било да ползва такъв със съгласието на собственика- в случая негова приятелка.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение на Районен съд – Мездра като правилно и законосъобразно.