Решение № 237 от 30.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Ямбол, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102178 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от “Ванина експорт” АД-гр. Ямбол, представлявано от изп. директор С. Ф. С., против „Аутотех Груп“ ООД-гр.София, в която се твърди, че между страните е сключен на 20.03.2025 г. договор за доставка на удължител с цена 1490 лв. без ДДС. Ищецът е заплатил авансово сумата от 894 лв., за което е издадена фактура от 25.03.2025 г. Ответникът не е изпълнил задължението си да достави удължителя до 2, наймного 3 седмици от превеждането на аванса –до 26.04.2025 г.. Издал е проформа фактура за остатъка от цената на 22.05.2025 г. Предвид неизпълнението в договорения срок, поради забавата на доставката, към последната дата изпълнението се е явявало безполезно за ищеца.

Поради това е изпратил нарочно писмо до дружеството, в което е заявил, че договорът е развален и е поискал връщане на даденото по него. Ответникът е отказал за получи писмото.

В електронна кореспонденция е заявил, че е изпълнил задължението си и претендира заплащане на сумата от 745 лв. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 894 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й издължаване. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. искът се поддържа от адв.П..

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на договора между страните и авансовото плащане от ищеца на сумата. Твърди, че не е доказано твърдението за неспазен срок от ответника. Не е бил поканен от ищеца да изпълни. Не е неизправна страна по договора, тъй като е осигурил поръчания удължител и не го е предоставил поради забавата на ищеца да заплати остатъка от цената и да предприеме действия да получи стоката. Предявява насрещен иск по чл. 327 от ТЗ вр. чл.

334 от ТЗ за заплащане на остатъка от цената в размер на 894 лв. с ДДС, както и иск по чл.

1

309а от ТЗ за обезщетение за забава в размер на 25,72 лв. за периода 22.05.2025 г. -04.08.2025 г. (датата на подаване на насрещната искова молба).

В отговора си на насрещната искова молба първоначалният ищец оспорва твърдението за задължение да плати остатъка от цената. Продължава да твърди, че договорът е сключен по телефона и е налице неизпълнение в срок от ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представените проформа фактура от 20.03.2025 г., фактура от 25.03.2025 г. и електронна кореспонденция между страните от 12.06.2025 г. и 13.06.2025 г. се установява, че те са сключили описания в исковата молба договор за продажба на удължител с цена 1490 лв. без ДДС, по който ищецът е заплатил авансово сумата от 894 лв. Във фактурата от 25.03.2025 г. е записано „аванс 50 % за доставка на удължители“.

Не е спорно и че стоката не е получена от купувача.

Ответникът е издал проформа фактура за остатъка от цената на 22.05.2025 г., записан „аванс доплащане за удължители“.

Ищецът му е изпратил писмо, в което е заявил, че срокът за изпълнение на ответника е бил уговорен до 2, най-много 3 седмици, който не е спазен и изпълнението към датата на издаване на проформа фактура от 22.05.2025 г. е безполезно. Поради това разваля договора.

Писмото е подадено по куриер- „Еконт“ на 12.06.2025 г. с описано съдържание на пратката „разваляне на договор по фактура от 25.03.2025 г.“. Пратката не е получена от ответника.

Удостоверен е ръкописно отказ за получаването й.

В писмото от ответника по електронна поща от 13.06.2025 г., изпратено в отговор на електронното съобщение за разваляне на договора за продажба от 12.06.2025 г. от ищеца, е заявено, че продавачът е изпълнил задължението си в срок, а купувачът отказва да приеме и доплати, защото е продал машината, за която са били нужни удължителите. Поканен е да доплати и получи стоката.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е първоначален иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. чл. 88 ал.1 от ЗЗД.

Ответникът е предявил насрещен иск по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 334 от ТЗ за заплащане на остатъка от цената и иск по чл. 309а от ТЗ за обезщетение за забава.

Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 88 ал.1 изр.1 развалянето има обратно действие.

В процесния случай се претендира от първоначалния ищец връщане на даденото при отпаднало основание, поради разваляне на договора между страните с обратна сила. Касае се за търговска сделка по чл.286 ал.1 от ТЗ.

Фактическият състав на развалянето по чл. 87 ал.1 от ЗЗД включва изпълнение на 2 задълженията на претендиращия разваляне, т.е. той да е изправна страна по договора.

Страните спорят относно допълнителните уговорки за срока за изпълнение на ответника и за уговорката за цялостно предварително плащане на цената. В кореспонденцията между тях са заявили противоречиви твърдения за тези факти, поради което същите се нуждаят от доказване, както съдът им е указал с доклада по делото.

По делото е безспорно, че ищецът е заплатил авансово част от цената на стоката, която не е доставена от продавача. Досежно спорния факт, че дружествата са уговорили предварително заплащане на цялата цена, въпреки дадените от съда указания, не са ангажирани доказателства по реда на чл.154 ал.1 от ГПК. Авансовото плащане на част от цената само по себе си не е доказателство за уговорено задължение за предварително плащане и на остатъка. В издадената от ответника фактура, а и в проформа фактурата от 20.03.2025 г., които не са оспорени от насрещната страна, е записан аванс само от 50 %. Ако е бил договорен 100 % аванс, същият би следвало да бъде записан по този начин. Начинът на записване в безспорните фактури означава, че е уговорено предварително плащане само на 50 % от цената, което е и сторено.

Съгласно чл. 334 от ТЗ, уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.

По делото не е представен документ, подписан от купувача, съобразно цитираното изискване на закона относно твърдяната от ответника уговорка. Издадената неподписана проформа фактура от 22.05.2025 г. не е такова доказателство. Доколкото писмената форма не е спазена, не може да се приеме, че е постигната уговорка за предварително плащане и на остатъка от цената. Такава клауза представлява изключение от правилото на чл. 327 ал.1 от Т З , с което е закрепен принципът на едновременност в размяната на престациите по търговската продажба, приложим при липса на друга уговорка между страните. Съгласно чл.

327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

След като е уговорено заплащане на аванс от 50 % и той е платен, купувачът е изправна страна. Продавачът е следвало да изпълни задължението си за предаване на закупената вещ, което не е сторил. Самият той е удостоверил в писмото си по електронна поща, че за ищеца е отпаднал интересът от изпълнението, доколкото е продал машината, за която е била нужна стоката-предмет на сделката между тях. Дори и да се приеме, че не е бил уговорен срок за предаване на стоката, такъв следва да се счита даден с изпратените до ответника писма.

Самата искова молба има характер на покана по чл. 87 от ЗЗД, която е връчена заедно с предходните покани като приложения към нея.

След като ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да предаде продадената вещ на купувача било след заплащане на уговорения аванс от 50 %, било след предявяване на иска, ищецът има право да развали договора. Ответникът е имал достатъчен срок за изпълнение на задължението до приключване на съдебното дирене. Ето защо съдът счита, че договорът е развален.

3

Тъй като е реализирана хипотезата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, налице е и правото на ищеца да иска връщане на сумата като дадена на отпаднало основание. Следва искът да бъде уважен.

Същият е предявен в левовата стойност на платената цена, равна на 457,09 евро.

Насрещният иск за заплащане на остатъка от цената е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото се иска реално изпълнение на развален договор, чиито правни последици, вкл. задължението на купувача, са отпаднали с обратна сила. Дори и да се приеме обратното, за да иска плащане на остатъка от цената, при непроведено пълно доказване на хипотезата по чл. 334 от ТЗ, продавачът може да иска плащане на цената при предаване на стоката според общото правило на чл. 327 ал.1, което не е осъществено. Т.е. вземането му не е изискуемо.

От неоснователността на главния иск следва неоснователност и на акцесорния за обезщетение за забава.

Искането на първоначалния ищец за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аутотех Груп“ ООД-гр.София, р-н Връбница, ул.”Адам Мицкевич” №4, ЕИК ********** представлявано от управителя Б. Д. П., да заплати на “Ванина експорт” АД-гр. Ямбол, ул.”Нарцис” № 26, представлявано от изп. директор С. Ф. С., ЕИК **********, сумата от 457,09 евро (894 лв. с ДДС) като получена на отпаднало основание по договор за продажба от 20.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2025 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 383,47 евро.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Аутотех Груп“ ООД-гр.София, р-н Връбница, ул.”Адам Мицкевич” №4, ЕИК ********** представлявано от управителя Б. Д. П., срещу “Ванина експорт” АД-гр. Ямбол, ул.”Нарцис” № 26, представлявано от изп. директор С. Ф. С., ЕИК **********, искове –да бъде осъден ответникът да му заплати на остатъка от цената по договор за продажба от 20.03.2025 г. в размер на 894 лв. с ДДС (457,09 евро), както и обезщетение за забава в размер на 25,72 лв. (13,15 евро) за периода 22.05.2025 г. -04.08.2025 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4