Определение № 388 от 28.07.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Враца, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. З. – като адвокат и пълномощник на И. Г.

И. срещу Определение № 619 от 05.04.2023 г. на Районен съд – Враца, постановено по гр.д.№ 2912 по описа за 2022 г., с което определение е отменен хода по същество, прекратено е производството поради отказ от исковете и е осъден И. Г. И. да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 100 лв. разноски за представителство от юрисконсулт.

В частната жалба се излага, че за да постанови обжалваното определение Районен съд – Враца се е позовал на молба от И. И., с която се прави отказ от иска и се оттегля дадена представителна власт на адвокат З.. Твърди се, че молбата е подписана под въздействието на натиск и въвеждане в заблуждение на И. И. от представители на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД. Изразената воля в молбата не бил действителна такава, тъй като дружеството го въвело в заблуждение, че висящият му кредит ще бъде погасен и подписал документи без дори да бъде запознат със съдържанието им – очевидно неизгодни, тъй като никога не бил имал намерение да прави отказ от иск.

Иска се отмяна на обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е бил връчен на „Файненшъл България“ ЕООД, от което в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор. Счита обжалваното определение за правилно, поставено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а подадената частна жалба за недопустима и неоснователна. Излага, че частната 1 жалба не била подадена от надлежен участник в процеса и поради това не следвало да бъде разглеждана. Били оттеглени пълномощията на адвокат З., с което извършените от адвоката действия по обжалване на определението не можело да породят ефект и не водели до процесуални последици. Отделно Районен съд – Враца правилно взел предвид постъпилото по делото заявление, подписано лично от ищеца за отказ от исковете, приел е, че е десезиран и прекратил производството с обжалваното определение. Заявлението от ищеца съдържало валиден отказ от предявените искове, преграждащ по-нататъшното развитие на производството.В жалбата не били изложени доводи за пороци на обжалваното определение, нямало наведени релевантни основания по същество. Съдът следвало да има предвид, че на 28.03.2023 г. между дружеството и И. И. било сключено споразумение за уреждане на отношения, възникнали от една страна между дружеството и г-н И. и от друга – отношения на г-н И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договори, сключени между страните, в т.ч. Договор за предоставяне на поръчителство № 4345530. Представя копие от същото. Излага, че в изпълнение на поетите задължения по чл. 4 от Споразумението, И. И. е подал отказ от иска. Съгласно чл. 3 от Споразумението страните се били споразумели, че по делото няма да имат претенции една към друга при прекратяването му в резултат на отказа от иск, както и било последвало - деклариране от И. И., че като резултат от уговореното в споразумението няма каквито и да било претенции по отношение на който и да е от сключените между него и дружеството договори.Дори съдът да приеме, че отказът от иск по делото е оттеглен, то счита, че делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от страна на И. И. за воденето му. Налице било отпадане на правния интерес. Производството следвало да се прекрати. Отпадането на правния интерес в хода на производството следвало да се съобрази от съда. Отпаднала била и необходимостта за съдебна намеса, поради което счита, че и разноските, така, както са направени от страните следвало да останат в тяхна тежест.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Г. И. срещу Файненшъл България“ ЕООД, с която били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД и било образувано гр.д. № 2912 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г.

Делото било обявено за решаване на 24.03.2023 г.

Преди да бъде поставено решение с молба от 03.04.2023 г., ищецът по делото 2

И. Г. И. депозирал молба с основание чл. 233 ГПК, с която заявява отказ от всички искове по делото и на основание чл. 35 ГПК оттегля пълномощното на процесуалния си представител по делото.

Съдът преценил, че с оглед заявеното, е налице хипотезата на чл. 233 ГПК за прекратяване на производството по делото, както и на основанието по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане в полза на ответника на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. С атакуваното определение е отменен ходът по същество, прекратено е производството поради отказ от исковете и е осъден И. Г. И. да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 100 лв. разноски за представителство от юрисконсулт.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на производството.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По подадената частна жалба, доказателствената тежест е на жалбоподателя, който следва да докаже твърденията си, че молбата е подписана под въздействието на натиск и въвеждане в заблуждение, респективно да се доказва изводът, че изразената в молбата за прекратяване на делото воля не е действителната му и че ответното дружество го е въвело в заблуждение. В случая обаче с подаването на жалбата жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, нито иска събирането на такива. С оглед липсата на доказателствени искания по делото, не са били налице и предпоставките за насрочването му в открито съдебно заседание.

Съобразно това, преценката за правилността на първоинстанционното определение се извърши въз основа на подадената от жалбоподателя молба от 03.04.2023 г., с която се заявява отказ на подадените по делото искове в тяхната цялост. Формулировката на молбата не оставя съмнения за изразената от ищеца И. Г.

И. воля, че се отказва от предявените искове, при което разпоредбата на чл. 233 ГПК свързва отказът със задължението на съда да прекрати производството по делото.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице хипотезата на чл.

233 ГПК, че изхожда от правоимащо да извърши това действие лице и съобразно изразената от него воля. Съобразявайки това, в унисон с материалния и процесуалния закон,както и всички последици, произтичащи от волеизявлението, е отменил хода по същество, даден с протоколно определение от 24.03.2023 г. и е прекратил производството по гр.д.№ 2912 по описа за 2022 г.

3

Изложените мотиви налагат обжалваният съдебният акт да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 619 от 05.04.2023 г. на Районен съд – Враца, постановено по гр.д.№ 2912 по описа за 2022 г., с което определение е отменен хода по същество, прекратено е производството поради отказ от исковете и е осъден И. Г. И. да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 100 лв. разноски за представителство от юрисконсулт.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4