Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 668 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6698/2024
Вид
Решение № 668
Подписан
16.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Иван Минчев Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330206698 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-001500/01.04.2024 г. на Началник Група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което на С. Г. с ЕГН ********** от гр. .... ул. „Добромир“ № 8 са наложени административни наказания глоба в размер на 300 /триста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят С. Г. не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адвокат – адв. М. Н. от АК Пазарджик. Оспорва се извършването на административното нарушение, иска се от съда отмяна на наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се изтекла погасителна административната отговорност давност лично. Аргументира се с жалбата и допълнително писмено становище прекомерна тежест на наложените наказания, заявява се липса на произнасяне от наказващия орган за маловажност по см. на чл.28 от 1

ЗАНН. Претендират се със становището и разноски за процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна Началник Група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез становище, изразено в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Относно допустимостта на жалбата против НП № 23-5697001500/01.04.2024 г. следва да се посочи допълнително следното: Жалбата на санкционираното лице Г. /носеща дата на изготвянето й 04.11.2024 г./ е регистрирана в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас на 06.11.2024 г. – с вх. № 769000-26786/06.11.2024 г. След окомплектоването й с материалите по административната преписка по издаденото НП № 23-5697001500/01.04.2024 г. същите са изведени чрез административно-наказващият орган – с Рег. № 103000-24301/10.12.2024 г., и са постъпили в Районен съд Пловдив на 13.12.2024 г. – с вх. № 129010/13.12.2024 г., когато е и образувано настоящото АНД № 6698/2024 г. В обжалваното НП, приложено към окомплектованите материали по административната преписка, в полето за разписка е вписано само час на връчването – „14:30“, че е сторено от мл. авт-р Хр. ...., но не и датата на връчване на НП на наказания. С разпореждане на съдията-докладчик по делото е изискана информация от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас относно датата на връчване на НП на Г., като е постъпил писмен отговор от Началника на Сектора /Рег. № 269000221/06.01.2025 г., с който се уведомява съда, че НП № 23-5697001500/01.04.2024 г. е предявено на лицето от мл. автоконтрольор Христо .... като в „АИС-АНД“ не е отразена дата на връчване, поради което същата не 2 може да бъде посочена. Срокът за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН – 14 дневен, започва да тече от датата на надлежното връчване на наказателното постановление, като в тежест на наказващия орган е да докаже момента на надлежното връчване на наказателното постановление, а на жалбоподателя – момента на подаване на жалбата. При липса на доказателства за датата на връчване на НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., от която започва да се брои срока за обжалване – по жалбата регистрирана в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас на 06.11.2024 г. – с вх. № 769000-26786/06.11.2024 г., не би могло да се установи, дали жалбата е подадена в срок, като неблагоприятните последици от този пропуск не следва да се носят от изрядното по обжалването на НП лице, а следва да останат за административно-наказващият орган. Заради това и се прецени от настоящия съдебен състав жалбата да бъде разгледана като допустима – в полза на изрядната страна, а не да се прекратява образуваното административнонаказателно производство.

В хода на образуваното и водено съдебно производство по настоящото АНД № 6698/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с., от страна на административно-наказващият орган /изх. Рег. № 237200-2336/17.02.2025 г./ се представиха отново част от материалите по същата административна преписка, касаеща обжалваното НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., от които е видно, че на жалбоподателя Г. отново е било връчено същото НП № 23-5697001500/01.04.2024 г. – с вписана този път дата на връчване 03.01.2025 г., което вече му е било връчено по-рано и срещу което лицето е упражнило надлежно правото си на жалба. Видно е също от тези допълнително постъпили материали, че Г. отново е подал жалба срещу същото НП № 23-5697001500/01.04.2024 г., за да спази отново срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и след второто връчване – с дата на подаване по товарителница чрез куриер – 08.01.2025 г. Тези материали са приобщени към образуваното по-рано настоящо АНД № 6698/2024 г.

Жалбоподателят С. Г. – роден на ...., е гражданин на .... женен за българка – .... ...., с постоянен адрес в гр. .... и със статут понастоящем на постоянно пребиваващ в Република България чужденец.

През 2015 г. Г. и съпругата му придобили моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № .... – по заявление с рег. № 3

150769009267/30.03.2015 г.

/свидетелство за регистрация

№

006200373/30.03.2015 г./. Заради статута на съпруга чужд гражданин съсобственик регистрацията на автомобила била временна /първоначалната регистрация била с валидност до 03.02.2016 г./, което налагало периодично да се подава заявление за продължаване срока на валидността на регистрацията.

Така промяна на регистрацията с цел продължаване на валидността й била сторена: по заявление рег. № 160769006247/26.02.2016 г. – издадено СР № 007531537/26.02.2016 г., валидна до 02.08.2016 г., по заявление рег. № 170769001956/25.01.2017 г. – издадено СР № 008289188/25.01.2017 г., валидна до 24.06.2017 г. След изтичане на регистрацията по издадено СР № 008289188/25.01.2017 г. валидна до 24.06.2017 г., ново заявление от страна на жалбоподателя или съпругата му не било подадено до съответната служба КАТ на МВР по постоянен адрес до м. януари 2024 г.

На 17.12.2023 г. жалбоподателят С. Г. управлявал в гр. Пловдив съсобствения със съпругата им автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № ...., въпреки изтеклата валидност на регистрацията на превозното средство – по издаденото СР № 008289188/25.01.2017 г. регистрацията била валидна до 24.06.2017 г. В 13.10 ч. на бул. „Копривщица“ в гр. Пловдив, до номер 68, водачът Г. бил спрян за полицейска проверка от автопатрул на Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр. Пловдив, в чийто състав бил свидетелят М. С. – старши полицай. Свидетелят С. установил липсата на надлежна регистрация на автомобила „Форд Ц Макс“ с рег. № .... – изтекла на 24.06.2017 г. по издаденото СРМПС Част 2

№

008289188/25.01.2017 г., поради което и съставил на жалбоподателя акт – АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. – за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП – за нарушаване на забраната за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по път отворен за обществено ползване.

Актът бил връчен на Г., който не оспорил констатациите по акта, като в полето за обяснения и възражения от нарушителя било вписано „нямам възражения“. Писмени възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., в 4 което обстоятелствата на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП били изложени по сходен като в акта начин.

След съставянето на АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП от страна на собствениците Г. и Пикова било подадено в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас ново заявление – с рег. № 240769000611/04.01.2024 г., и издадено ново валидно свидетелство за регистрация – вече постоянна, поради придобиване на статут от жалбоподателя през м. септември 2017 г. на постоянно пребиваващ в Република България – СР № 013532156/04.01.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С., акт – АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г., картони на НП, справка за СРМПС, справки за собственост и регистрация на МПС, справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, уведомително писмо, товарителница.

Съдът кредитира показанията на св. С. като последователни и логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, макар и същите да са ограничени откъм възпроизведени релевантни факти с оглед на предмета на делото – относно месторабота, длъжност, авторство относно съставения АУАН, констатирана временна регистрация на автомобила на нарушителя.

Като годно писмено доказателство се ползва от съда съставения АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. – редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без направени възражения по констатациите му при предявяването нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП, без ангажирани доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в акта.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че жалбоподателят С. Г. с поведението си на 17.12.2023 г.е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като в 13:10 ч. в гр. Пловдив на път отворен за обществено ползване – на бул. „Копривщица“ до номер 68, е управлявал моторно превозно средство собственост на него и съпругата му – лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № ...., което превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на валидност 5 на свидетелството за регистрация – валидна до 24.06.2017 г., по издаденото СРМПС Част 2 № 008289188/25.01.2017 г., поради което към момента на проверката регистрацията е била с прекратено действие по силата на закона.

Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя Г. се доказва по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства.

Правилно според решаващия производството съдебен състав нарушението е подведено от административно-наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП – съгласно чл.140 ал.1 изр.І „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”, а според приложената в НП санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, …“.

Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДВП намира приложение и в случаите, при които регистрацията на МПС е прекратена, поради изтичане на валидността на СРМПС Част ІІ. Последната съдържа технически и идентификационни данни за превозното средство и информация относно собственика. Съгласно изискванията на Наредбата по чл.140 ал.2 от ЗДВП – Наредба № І45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при промяна на обстоятелствата, вкл. придобиване на разрешение за постоянно пребиваване, собственикът/водачът е длъжен да заяви промяната и да представи превозното средство за техническа проверка и подмяна на регистрационния документ в срок.