Решение № 1371 от 04.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Варна , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501365 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от ЦВ. Ж. К. от гр.Варна срещу решение №260878/11.03.21г. по гр.д.№12655/20г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от ЦВ. Ж. К. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ ИНС АД иск за осъждане на ответника да заплати на ЦВ. Ж. К. сумата над присъдените 4000лв до размера от 8000лв, частичен иск от целия в размер на 20000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 09.02.2020г. ПТП в гр.Варна, бул.Трети март до магазин Алати, причинено по вина на водача на л.а. ******** с ДК№* **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност при отв.дружество по застр.полица със срок на действие 20.07.19г.-19.07.20г.

В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че внезапното влошаване на качеството на живот на ищцата, претърпените травми и негативните псих.преживявания са пряка последица от ПТП, както и че се касае за дълъг период на възстановяване на психиката на ищцата, като при определяне на размера на обезщетението следвало да се отчете и отключилото се кожно заболяванепсориазис. Счита, че обезщетение в размер на 8000лв напълно покривало претърпените вреди. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да бъде уважен иска до сумата от 8000лв.

1

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, не е постъпил отговор.

2.Въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ

ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, срещу решение №260878/11.03.21г. по гр.д.№12655/20г. на ВРС, в частта, в която е осъдена З. К.

ЛЕВ ИНС АД да заплати на ЦВ. Ж. К. сумата над 1000лв до присъдените 4000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 09.02.2020г. ПТП в гр.Варна, бул.Трети март до магазин Алати, причинено по вина на водача на л.а. ******** с ДК№* **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност при отв.дружество по застр.полица със срок на действие 20.07.19г.-19.07.20г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.20г. до оконч. й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 КЗ.

В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно, тъй като не било достатъчно мотивирано относно приложените критерии при определяне размера на обезщетението. Липсвало анализ на фактите и доказателствата, основаващи този размер, като счита присъденото обезщетение за прекомерно завишено и несъответно на реално причинените вреди. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ЦВ. Ж. К. е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЦВ. Ж. К. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ ИНС АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000лв, частичен иск от целия в размер на 20000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на причинено на 09.02.20г. ПТП, както и сумата от 500лв, представляваща обезщетение за имущ.вреди –заплатено психолог.консултиране и терапия, вследствие на причинено на 09.02.20г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.20г. в гр.Варна, бул.Трети 2 март до магазин Алати настъпило ПТП между л.а.******** с рег.№ *******, управляван от С.Димитров, и управлявания от ищеца л.а. ** с рег.№ *******, при което на последния били причинени телесни повреди – травми на двете колена. Излага, че след удара била притеснена и уплашена, изпитвала болки във врата и коленете, получила натъртвания и синини по тялото, като болките били нетърпими. Твърди, че на следващия ден била прегледана от личния лекар, който й издал болничен лист за 10 дни, като посетила и невролог, който й предписал терапия и й бил издаден болничен лист за още 20 дни. Твърди, че болките в коленете не намалявали, поради което посетила ортопед, който не установил травм.изменения и й предписал терапия в домашни условия. Твърди, че не можела да спи пълноценно и сънувала кошмари, станала неспокойна и изпитвала страх от автомобили. В продължение на няколко месеца посещавала психолог, за което заплатила сумата от 500лв. Твърди, че автомобилът, с който е причинено ПТП, бил застрахован по риска ГО в отв.дружество със застр.полица със срок на действие 20.07.19г.-19.07.20г., поради което следвало да се ангажира отговорността на застрахователя.

Сочи, че на 13.02.20г. депозирала пред ответника заявление за изплащане на обезщетение.

В отговор на исковата молба ответникът З. К.

ЛЕВ ИНС АД поддържа становище за неоснователност на иска. Твърди, че дружеството е предложило обезщетение на ищцата от 1500лв, но липсвал отговор от нея. Счита размера на иска за завишен като неотговарящ на действителните вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на ВРС в частта, в която са уважени предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3

1000лв. и имуществени вреди в размер на 500лв. е влязло в законна сила. Спорни пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбите твърдения относно размера на определеното обезщетение за неимущ.вреди, съизмерено с претърпените от ищцата болки и страдания и в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.269, изр.2 ГПК.

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.

Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

За установяване вида и степента на получените от ищцата травматични увреждания пред ВРС е допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението по която, неоспорено от страните, се установява, че ищцата е получила в резултат на ПТП контузия на двете коленни стави и навяхване на шията, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като възстановителния процес е протекъл без усложнения и лечението е продължило 25-30дни.

От показанията на св.Кайков се установява, че ищцата е продължила да изпитва болки около 2-3 месеца, като се е придвижвала бавно и с негова помощ, имала е проблеми със съня, което наложило посещение на психолог, като след ПТП се появил и косопад.

Изслушана е пред ВРС и съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която към момента в психичното състояние на ищцата са налице остатъчни симптоми в неврозоподобен и психосоматичен стил, като вследствие на ПТП тя е развила състояние на остра стресова реакция, преминала по-късно в разстройство в адаптацията, като състоянието й се е подобрило в рамките на 3-4 месеца. От обясненията на вещото лице в с.з. се 4 установява, че на ищцата във връзка с появил се косопад са й предписани лекарства със съмнение за псориазис, което заболяване е възможно да се прояви в резултат на стрес.

Съобразявайки така събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства, а именно телесните увреждания на ищцата, продължителността на възстановителния период, свързан с болки и физически неудобства, увредата на психическото й здраве, което и към момента се характеризира с остатъчни симптоми в неврозоподобен и психосоматичен стил, физическия и емоционален дискомфорт, свързан с проявилия се косопад като реакция на стреса, съдът намира, че дължимото на ищцата обезщетение за справедлива обезвреда на причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди е в размер на 6000 лева.

С оглед на това първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4000 лева до 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, се явява неправилно и следва да се отмени. Следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от предявяване на иска.

Съобразно уважената част от предявения иск на ищеца се следват допълнително разноски за първата инстанция в размер на 363,80лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на въззивника Ц.К. се следват разноски по съразмерност за въззивното производство в размер на 705лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260878/11.03.21г., постановено по гр.д.№12655/20г. на Варненски районен съд, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявения от ЦВ. Ж. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик №36, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата за разликата над присъдените 4000лв до размера от 6000лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 20000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 09.02.2020г. ПТП в гр.Варна, бул.Трети март до магазин Алати, причинено по вина на водача на л.а. ******** с ДК№* **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност при отв.дружество по застр.полица със срок на действие 20.07.19г.-19.07.20г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ЛЕВ ИНС АД, ЕИК

121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А, 5