Решение № 64 от 01.06.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Търговище, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело № 20263500500064 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 635 от 17.12.2025 година, постановено по гр.дело № 477/25 година, Районен съд – Търговище, съд е отхвърлил предявените от „Стройкомерс - ТТ” ЕООД, ЕИК 125530930, седалище и адрес гр. Търговище, местност „Първи долап“, представлявано от Тошко Райчев против ”ЕНЕРГО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК 125577911, със седалище и адрес гр.Търговище, ***, представлявано от Х.И. искове за сумата от

10 039.57 евро /19 635.70 лв./, претендирана по фактура № **********/8.11.2021 г., както и на обезщетение за забава върху нея в размер на 4 144.25 евро /8 105.44лв./ за периода от датата на издаване на фактурата 08.11.2021 г., до завеждането на иска на 27.03.2025г., като неоснователни, на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане със сумата от общо 16 353.45 евро /31 984.56 лв./, от които по фактура № 1000000793/15.02.2024 г. 13 835.15 евро /27 059.21 лв./ и по фактура № 1000000792/15.02.2024 г. 2 518.29 евро /4 925.35 лв./, до размера на по-малкото от тях, на осн. чл. 298, ал.4 от ГПК вр. чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. С решението в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 569.67 евро /3 070 лв./.

1

Против постановеното решение, е депозирана въззивна жалба от „Стройкомерс - ТТ” ЕООД, ЕИК 125530930. Със жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен. Доводите са, че съдът е извършил прихващане на задължения приемайки, че съществува вземане на „Стройкомерс -ТТ” ЕООД към „Енерго енерджи” ЕООД в размер на 19 635.70 лв., в едно с лихвата за забава, в размер на 8 105.44 лв., както и вземане на ответника против „Стройкомерс- ТТ” ЕООД, размер на 27 741.14 лв. Твърденията са, че вземане на „Енерго енерджи” ЕООД от „Стройкомерс -ТТ” ЕООД, не съществува.

Вземането за сумата от 27 059.21 лв., представлява стойността на СМР в обекти на ищеца, което е погасено чрез плащане през 2014 г. и 2015 г., след извършване на работите. Другата част в размер на 4 952.35 лв., представляваща стойността на СМР по газификация на друг негов обект не е заплатено, но е погасено по давност. Поради това не е налице насрещно и ликвидно задължение и прихващане не може да бъде извършено. Стигайки до противния извод, съдът е постановил неправилно решение. Поради това моли, то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата от 10 039.57 евро /19 635.70 лв./, представляваща задължение по фактура № **********/8.11.2021 г., както и обезщетение за забава върху нея в размер на 4 144.25 евро /8 105.44 лв./ за периода от датата на издаване на фактурата - 08.11.2021 г., до завеждането на иска на 27.03.2025 г. Претендират се разноски във въззивното производство.

Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта относно присъдените разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба.

Оспорват се възраженията по жалбата, като се твърди, че „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД е възложил на „Енерго Инженеринг“ ООД изграждане на термопомпена ОВК отоплителна инсталация в негов обект, работите по проекта били извършени и приети от възложителя. Последният не е заплатил стойността по договора в пълен размер, като е останал задължен със сумата от 27 059.21 лв. За задължението е издадена фактура № 1000000793/15.02.2024 г.

По втори неформален договор за изработка „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД е възложило на „Енерго Инженеринг“ ООД извършване на строителномонтажни работи по част газификация на обект на поръчващия. Тази работа също е била приета без възражения. Плащането и по този договор не е в пълен размер. Останалата незаплатена част е в размер на 4 925.35 лв., за която е 2 издадена фактура № 1000000792/15.02.2024 г. Общото задължение по двете фактури е в размер на 31 984.56 лв. Налице са две насрещни задължения, ликвидни и изискуеми, поради което след направено възражение, съдът е извършил прихващане до размера на по-малкото от тях. Решението е правилно, поради което искането е то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният от ищеца– въззивник в настоящото производство, пред РС – Търговище иск е за сумата от 19 635.70 лв., представляваща стойността на извършени СМР в обект на ответника, за което е издадена фактура № **********/8.11.2021 г., както и за сумата от 8 105.44 лв. обезщетение за забава за периода от датата на фактурата- 08.11.2024 г. до предявяването на иска. Ответникът е направил възражение за прихващане със насрещно задължение, което ищецът има на обща стойност от 31 984.56 лв., до размера на по-малкото от тях.

По фактите на спора съдът съобрази следното:

Страните не спорят, че ответникът е възложил на ищеца извършване на СМР на обект на ответника „Търговска- складова база“, находяща се в ПИ *** по КК на гр.Търговище, които са заплатени отчасти.

Неизплатената част от задължението е в размер на 19 635.70 лв. Издадена е фактура № **********/8.11.2021 г., за сумата от 21 075.70 лв. с ДДС. С платежно нареждане от 19.12.2024 година, ответникът е изплатил на ищеца задължението си по тази фактура, но на 20.12.2024 година това плащане е върнато от ищеца /авизо за кредитен превод от 19.1.2024 г. и извлечение от банковата сметка на ищеца/. Към предявяването на иска задължението не е погасено.

Не е спорно и това, че ищецът е възложил на ответника изграждане на термопомпена ОВК отоплителна инсталация на обект складова база в местността „Първи долап“, гр.Търговище и изграждане на площадкова газопроводна инсталация за обект на ищеца „Дестилерия за етеричномаслени и медицински култури“ УПИ LXXVII, кв.4 ПИ ***, Промишлена 3 зона гр.Търговище.

Спорно е дали вземане на ответника по тези два неформални договора съществува. За установяване на тези вземания са представени писмени доказателства. Видно от фактура № 1000000793/15.02.2024 г., издадена от ответника, стойността термопомпена ОВК отоплителна инсталация на обект складова база в м. „Първи долап“, гр.Търговище е 77 894.34 лв., като са приспаднати две плащания от страна на ищеца, 41 345 лв. и 14 000лв., а дължимия остатък е в размер на 27 059.21 лв. От страна на ищеца са представени две фактури с № 142/26.05.2014 г. и фактура № 172/29.06.2015 г., от които е видно, че на 26.052014 година ищецът е заплатил за инсталацията сумата от 41 345.00 лв., а на 29.06.2015 година е заплатил още 14 000 лв., като във фактурата е посочено че това плащане е частично. От хронологията на плащанията следва, че по първата фактура е заплатен аванс по договора, а със втората фактура е извършено окончателното плащане. В подкрепа на тези изводи са показанията на свидетелката Св. С.С.В., гл. счетоводител на ищцовото дружество. От нейните показания се установява, че изграждането обекта на „Първи долап“ било завършено до 2017 г., /което се потвърждава и от приетото по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация/.

Инсталацията за отопление и охлаждане в обекта била изцяло изградена преди това.

По отношение на второто заявено от ответника вземане в размер на 4 925.35 лв., представляваща неизплатената част от стойността на изградена газопроводна инсталация е представена фактура № 1000000792/15.02.2024 г.

От нея се установява, че вземането е в размер на 7 437.79 лв., като с фактура № 348 от 06.04.2020 година ищецът е изплатил сумата от 3 333.33 лв., а остатъкът от задължението възлиза на 4 925.35 лв. с ДДС.

По делото е приета и икономическа експертиза, която е установила извършеното от ответника плащане по № **********/8.11.2021 г., което е възстановено от ищеца. Съгласно заключението лихвата за забава върху главницата по тази фактура е в размер на 8 105.72 лв. Фактури с № 1000000793/15.02.2024 г. за сумата 27 059.21 лв., и фактура № 1000000792/15.02.2024 г. за сумата 4 925.35 лв. не са осчетоводени в счетоводството на ищеца и по тях той не е използвал данъчен кредит.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

4

Спорът в настоящото производство съществуват ли между страните две насрещни, ликвидни и изискуеми задължения, по отношение на които може да се извърши прихващане.

В тази връзка съдът съобрази, следното:

Задължението на „Енерго Инженеринг“ ООД към „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД от 21 075.70 лв. с ДДС, по издадената фактура № **********/08.11.2021 г. е безспорно. Същото е ликвидно и изискуемо.

Доказателствата по делото са в тази насока, а и самият длъжник не го отрича, признава го и е извършил плащане преди предявяването на иска. Това плащане не е прието от кредитора. Не е спорно също, че плащането не е извършено на падеж.

За извършване на прихващане по правилата на чл. 104 от ЗЗД е необходимо съществуването на две действителни и насрещни вземания/ задължения/; вземанията да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи и да са изискуеми и ликвидни. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.

В този смисъл настоящия състав не споделя изводите на първата инстанция относно вземането на ответника за сумата от 27 059.21 лв., претендирано по фактура с № 1000000793/15.02.2024 г. Сумата се претендира по неформален договор за поръчка, сключен между страните, като ищецът е възложител, а ответникът изпълнител. Доказателствата по делото установяват, че работата по този договор е била извършена от възложителя в периода 2014-2015 година. Възложителят е извършил две плащания по този договор - през 2014 г. и през 2015 г., с фактура № 142/26.05.2014г. и фактура № 172/29.06.2015г. С фактура 142 през 2014 година е заплатена сумата от 41 345.00 лв. без ДДС, а с фактура 172 през 2015 година е заплатена сумата от 14 000 лв. , без ДДС. В самите фактури е отразено, че се отнасят до изграждането на термопомпена ОВК инсталация, в обект на ищеца. Хронологията на плащанията сочи, че през 2014 година е заплатена авансова сума по този договор, а през 2015 година е заплатен остатъка по договора, като в самата фактура е посочено, че плащането е частично. Каква е действителната стойност на тази инсталация /на този неформален договор/ по делото не е установено нито от показанията на разпитаните две групи свидетели, нито от 5 обясненията на управителя на ответното дружество, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Ето защо и доколкото възложителят по този договор твърди, че е погасил изцяло задълженията си по него, то изпълнителят-ответник е следвало да докаже каква е окончателната цена по този договор. Поради това не може да се приеме, че вземането е ликвидно и с него не може да се извърши прихващане.

По отношение на вземането по другия неформален договор, сключен между страните за изграждане на газова инсталация в обект на ищеца, е установено че то е ликвидно и изискуемо. За изграждането на инсталацията ищецът веднъж е заплатил с фактура № 348 от 06.04.2020 година ищецът сумата от 3 333.33 лв., а не оспорва, че остатъкът от задължението възлиза на 4 925.35 лв. с ДДС. Последният обаче твърди, че не дължи изпълнение, позовавайки се на погасителния ефект на давността. Разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД допуска да се извърши съдебно прихващане и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.

В т. 1 от ТР № 2/18.03.2022г. по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е приело, че при възражение за прихващане направено в хода на процеса обратното действие на погасителния способ произтича и от възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностният срок за вземането на прихващащия, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. Тълкувайки разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД в свое № 35/25.07.2017 г. по т.д. № 3164 /2015 на ВКС, I т.о. ВКС приема, че съдебно прихващане е допустимо и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. По изключение, съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. Настоящата инстанция напълно споделя тази практика на ВКС, както и мотивите на първоинстанционния съд по отношение на възможността да се извърши прихващане на вземането на ищеца със вземането на ответника, което е в размер на 4 925.35 лв. В случая вземането на ищеца е изискуемо, считано от датата на фактура № **********/08.11.2021 г., най-късно от 22.11.2021 г.по арг.от чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а вземането на ответника за сумата от 4 925.35 лв., е изискуемо от 2020 година, поради което прихващането е можело да се 6 извърши най- рано през м. ноември 2021 г., петгодишния давностен срок за плащане за изработеното от ответника, прието от ищеца през 2020 г., изтича едва през 2025 г. Поради горното прихващане може да бъде извършено до размера на по-малкото вземане. След извършеното прихващане, предявеният иск е основателен до размера от 11 665.53 евро /22 815.79 лв./ Поради горното, постановеното решение, в частта в която искът е бил отхвърлен за сумата от 11 665.53 евро, следва да бъде отменено.