Решение № 1376 от 15.06.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 324/2026
- Вид
- Решение № 1376
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Слава Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1376
Перник, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267160700324 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А. С. Б. подадена чрез адв. И. М., от АК-Перник заповед № GPAM-1683115 от 28.04.2026 година, издадена от П. С., мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка - „Временно отнемане на СУ на МПС, за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
В жалбата се сочи, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Счита, че не е налице правно единство между установяванията в акта за административно нарушение и вменененото й за извършено административно нарушение, подведено под санкционната норма даваща право да се издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка. Иска съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да се присъдят сторените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2026 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. По делото от пълномощник на жалбоподателя – адв. И. М. са постъпили писмени бележки, с които се иска жалбата да се уважи и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2026 година ответникът по жалбата редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище от пълномощник на жалбоподателя юк. З. В. се оспорва жалбата като неоснователна и се иска същата да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2026 година е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA, 3782209 на А. Б. за това, че на посочената дата, около 12:45 часа, в [населено място], в посока на движението от [улица]с посока от [улица]към [улица]управлява лек автомобил „АУДИ КУ3“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Т., като на кръстовището с [улица]не съобразява поведението с ясно видим пътен знак В1 /забранено влизане на пътни превозни средства/, като навлиза срещу него и се движи в зоната на неговото действие в еднопосочна улица сигнализирана с пътен знак Д4 /срещу движението/ като на [улица], кръстовището с [улица]отново не съобразява поведението си с ясно видим пътен знак В1 и до сградата на НОИ спира и предприема, и извършва маневра движение на заден ход, като с предната дясна част на МПС реализира ПТП с материални щети в паркиран лек автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на П. Р., след което водача Б. не изпълняна задълженията си като участник в ПТП да остане на място или да уведоми компетентните органи в МВР, а се оттегля в неизвестна посока. Водачът е установен в по-късен момент. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съставеният АУАН e предявен и връчен на нарушителя.
Неразделна част от АУАН е протокол за ПТП № 2026-1028-50662-1 от 28.04.2026 година, подписан от А. Б..
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM – 1683115, издадена от П. С., мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.**, на А. С. Б. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - „Временно отнемане на СУ на МПС, на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–П.** съответни длъжностни лица между които в т. 1.8 са мл. автоконтрольорите в С“ПП“ при ОД на МВР-П.**.
По делото е представена и приета служебна бележка УРИ № 313р-8815 от 08.05.2026 г., издадена от началник на сектор ЧРПО в ОД на МВР – П.**, в уверение на това, че П. С. към дата 28.04.2026 г. изпълнява длъжност: мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – П.***.
От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че на А. Б. след успешно издържан изпит на 09.04.2026 година е издадено СУ на МПС № 0945831, валидно до 15.04.2036 година.
Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите за това са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта се позовава именно на тази заповед, а към дата 28.04.2026г. заема длъжност разписана в заповедта, видно от служебна бележка приложена по делото. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуеми реквизити, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Има мотиви и ясно изразена разпоредителна част. Датирана е и е подписана. Формално не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Заповед за прилагане на принудителна административна обаче е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.
Предпоставка за издаване на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с АУАН.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС в нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП-несъобразяване поведението с пътни знаци и пътна маркировка, чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП- преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – участник в пътно транспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
На основание чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като съобразно ал. 1 административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тежест на жалбоподателя е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з"/гг от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, б. "з"/гг от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната [жк], за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, б. "з" /гг от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Новите основания по буква "з" въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред изрично изброените в чл. 171, т. 1, б. "з" /гг от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b87d95b-4713-46b2-8be4-3b7ed1562f6c