Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 909 от 28.04.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 677/2025
Вид
Протоколно определение № 909
Подписан
28.04.2025
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.12а · Наказателен кодекс
  • чл.144 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 909 гр. Плевен, 28.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов

Съдебни

ПАВЛИН ХР. Х.В заседатели: ЯНА АТ. П. при участието на секретаря Никол Н. Ненова и прокурора И. Сл. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Чавдар Ив. Попов Наказателно дело от общ характер № 20254430200677 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:53 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН редовно призована, представлява се от прокурор И. И..

ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. И. – редовно призован, явява се лично.

Представлява се от адв.Н. Х. от АК-Монтана.

ПОДСЪДИМИЯТ И. Г. И. - редовно призован, явява се лично.

Представлява се от адв.Н. Х. от АК-Монтана.

ПОСТРАДАЛИЯТ Б. Д. М. – редовно призован, явява се лично.

Представлява се от адв. С. С. от АК-Плевен.

ПОСТРАДАЛИЯТ А. К. К. - редовно призован, явява се лично.

Представлява се от адв. Х. К. от АК-Плевен.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.С. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.К. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Х. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. И. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ И. Г. И. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът, счита, че са налице процесуални предпоставки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

ДАВА възможност на страните да ангажират становище по въпросите посочени в чл. 248 ал. 1 от т. 1 до т. 8 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Г-н Председател, намирам, че делото е подсъдно на Районен съд гр.Плевен. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намира също така, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в ДП, които да са довели до ограничаване правата на страните. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не е необходимо да бъде разглеждано при закрити врати, както и привличане на резервен съдия, съдебен заседател. Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни и не следва да бъдат изменяни. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Моля да насрочите съдебното заседание с призоваване на лицата, посочени в обвинителния акт.

АДВ. С. – Същото и за мен, да не го повтарям. Молба от Б. М. против Г.

И. и И. И.. Предявява граждански иск като пострадал от престъплението, тъй като е претърпял болки и страдания в съчетание със средната телесна повреда, поради което е оценил тези телесни повреди в размер на 10 000 лв. Моля, да бъде конституиран като граждански ищец. Също така моли и да му се заплатят разноските, за които е приложен документ тук, в делото, за адвокатско възнаграждение на адв.В. П..

АДВ. К. – Уважаеми господин Съдия, Уважаеми членове на съдебния състав, аз също се присъединявам към становището на Районна прокуратура гр.Плевен, за да не преповтарям. Моля, от името на моя доверител А. К., да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и на граждански ищец.

Към делото са приложени граждански искове съответно с претенции по 10 000 лв. към всеки от двамата подсъдими, платими заедно и поотделно за причинените неимуществени вреди – болки и страдания от телесната повреда, която му е причинена.

АДВ. Х. – Господин Председател, ако позволите едно уточнение, по отношение на направеното искане от колегата К.. Вероятно той има предвид подадената молба, която се намира в кориците на делото при предходното му разглеждане.

АДВ. К. – За граждански иск, да.

АДВ. Х. – Благодаря колега. Господин Председател, противопоставям се на така направената молба. Доколкото гражданския иск в наказателния процес е специфично производство, уредбата му е различна. Видно от текста на представената искова молба по предходното разглеждане на делото, тя е годна да послужи за предходното дело, не и за настоящето. Отделен е въпроса, че представената друга такава молба в днешното съдебно заседание по отношение на другия граждански ищец е преклудирана, доколкото следва да бъде представена преди започване на разпоредителното заседание, поради което моля да се произнесете по отношение на гражданските искове, доколкото единият не е предявен изобщо, а другият е преклудиран. По 2 отношение на частното обвинение не се противопоставям. Нямам искания за отводи, нямам възражения. Благодаря господин Председател.

Съдът, след като взе предвид становището на страните счита, че са налице предпоставките на чл.249, ал.2, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК - в обвинителния акт е допустимо отстранимо съществено нарушение на пороцесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и на техния защитник съответно. Основанията за този извод на съда са следните:

Според съда обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК поради следните съображения:

Задължение на прокурора е да опише подробно и изчерпателно фактическата обстановка, която е установил, а след това, също така обстойно и разбираемо, да направи и правен анализ на тази фактическа обстановка.

Впоследствие идва изводът какво и колко престъпления са извършени. В процесният обвинителен акт това не е изпълнено. Действия, които са извършвани от двамата подсъдими, от двамата пострадали и от други лица, в продължение на часове, са описани като фактическа обстановка точно с две изречения по отношение на съприкосновението между подсъдимите и двамата пострадали. По същия начин е подходил прокурорът и при правния анализ на тази фактическа обстановка. При този подход липсва яснота - и като фактическа обстановка, и като правна оценка от страна на прокурора на редица действия, които безспорно е следвало да бъдат обсъдени от Районна прокуратура. На първо място, няма яснота относно въпроса дали двамата пострадали са били извършили престъпление, ако да – какво.

Този въпрос е основополагащ за последващият важен въпрос, който изключително странно и непрофесионално е посочен от страна на Районна прокуратура като „своеобразен граждански арест.“ Както вече беше посочено по-горе, липсва описание от фактическа страна на поредицата действия, които се извършвали и пострадалите, най-вече подсъдимите. Тук следва да се отвори една скоба - има данни за извършени действия и от трети лица, които са пристигнали в последствие. За тях няма абсолютно никакво описание и анализ от страна на прокурора. В случая не става ясно прокурора дали приема, че са налице предпоставките за приложение на института на чл.12а от НК, тъй като за част от действията на подсъдимите явно приема, че те не са налице, тъй като е повдигнато обвинение за причинена средна телесна повреда, но няма нито излагане на фактическа обстановка, нито правен анализ дали са налице извършени престъпления по чл.142а и чл.143, евентуално чл.144 от НК, за което се съдържат данни в ДП. Странно и изключително непрофесионално е използването на следното описание от страна на прокурора: „приключване на този своеобразен граждански арест“. Такъв термин и такава правна фигура до настоящия момент няма в действащото наказателна уредба в България, а това всъщност е и предмета на делото. Изясняване на фактическата обстановка, която, както беше посочено по-горе е продължавала в рамките на часове, с множество участници в нея, след това преценка и правна обосновка дали е налице института на чл.12а от НК и в първата алинея, и във втората, ако прокурора прецени, че е налице алинея втора на чл.12а от НК и, чак след това, 3 да се преценява има ли въобще извършено престъпление и ако има извършено престъпление от кого, колко като брой престъпления и т.н. Опитът на прокурорът да „приключи“ процесния случай с описание на фактическата обстановка от две изречения и абсолютна липса на правен анализ дали е в случая е налице приложение или съответно не е налице основание за приложение на института на чл.12а от НК, е довело и до наличие на един обвинителен акт, който по никакъв начин не може да изпълни функциите, които е възложил законодателят в чл.246 от НПК.

На следващо място, като неяснота, следва да се посочат още два момента:

На стр. 2 на обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обвиняемите са констатирали откраднати рибарски мрежи от язовира и риба от рибарника. Тук също прокурорът си е позволил неясни констатации, които звучат изключително странно, тъй като нито е ясно тези рибарски мрежи на кого са били - на арендаторите на язовира, на бракониери, или на трети лица, които не са извършили нарушения или престъпления. Странно е как е установил прокурора, че липсва риба от рибарника. Никакви доказателства няма в подкрепа на такова твърдение в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ноторно известно е, че количеството риба в един язовир не се води като отчет в магазин. При положение, че няма заловени и посочени от прокурора извършители на престъпление или нарушение по отнемане на риба от този рибарник, изключително непрофесионално стоят тези констатации.

На последно място, отново на стр.2 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че действието се развива през зимата на 2017г. Зимата на 2017г. – астрономическата такава започва от 21.12.2017г. и завършва през 2018г. март месец. В следващия абзац прокурорът е посочил дата за извършване на престъплението 13.12.2017г. Това обстоятелство отново показва непрофесионалния подход в оценката и представянето на фактическата обстановка.

Посочените нарушения не само водят до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите и техния защитник, но те водят и до невъзможност съдът да разбере в какво точно се обвиняват двамата подсъдими. За настоящият съдебен състав е изключително странно обстоятелството, че при такъв обвинителен акт се е развивало наказателно производство пред две съдебни инстанции и нито една от тях не е обърнала внимание на въпросите, които бяха обсъждани до момента.

Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.249, ал.2, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Следва да се прекрати съдебното производство по НОХД №677/2025г. по описа на ПлРС и делото да се изпрати в Районна прокуратура гр.Плевен за извършване на последващи процесуални действия.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №677/2025г. по описа на ПлРС.

ИЗПРАЩА делото в Районна прокуратура Плевен за отстраняване на допуснатото нарушение на процесуалните правила, довело до съществено ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ПлОС в 7мо дневен срок от днес.

Протоколът е написан в съдебно заседание и приключи в 11:15 часа.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________