Протокол № 20006 от 07.12.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 20006 гр. София, 07.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. и прокурора М. Ив. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от общ характер № 20211110216195 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА М. О. Т. – редовно уведомена, явява се.

АДВ.С. Р. от САК, упълномощен защитник на подсъдимата, редовно уведомен, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ С. Г. А. – редовно уведомена, явява се.

ПОДСЪДИМАТА – Не съм получила препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на делото. Не възразявам делото да се гледа днес.

АДВ.Р. – Не сме получили препис от обвинителния акт.

В залата се явява адв.Антоанета В. А. от САК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.Антоанета В. А. за повереник на св.С. Г. А. в настоящото производство.

1

АДВ.А. - Запозната съм с делото и съм готова да поема защитата на св.А..

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЧВА препис от обвинителния акт на подсъдимата.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Подсъдимата със снета по делото самоличност.

АДВ.А. – Моля да бъде конституирана доверителката ми като граждански ищец. Считам, че тя е доста засегната от цялата тази история и са увредени нейните интереси като пострадало лице.

ПРОКУРОРЪТ – Искането е направено своевременно и е допустимо неговото разглеждане. Действително съгласно едно от обвиненията, предявени на подсъдимата за престъпление по чл.216, ал.1 от НК се твърди за причинени имотни вреди на обща стойност 320,00 лв. Същите вреди са били причинени на движима вещ, собственост на св.С. А. и в тази връзка моля да приемете предявения от повереника на св.А. граждански иск за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство и да конституирате св.А. в процесуалното качество на граждански ищец.

АДВ.Р. – Моля да ставите искането на повереника без уважение. Да, 2 направено е своевременно, но така предявения граждански иск не отговаря на нито едно от условията, предвидени в процесуалния закон. Гражданският иск не е уточнен нито по размер, нито по основание и в тази връзка не знаем за какво претендира пострадалата. Един такъв граждански иск може да бъде предявен пред гражданския съд. Също така разглеждането на гражданския иск в настоящото производство би затруднило и забавило своевременното приключване на наказателното преследване. Гражданският иск не е предявен нито по основание, нито по размер поради това ви моля да оставите искането без уважение.

СЪДЪТ прецени, че направеното искане на св.С. А. чрез адв.А. за конституиране като граждански ищец в образуваното срещу М. Т. наказателно производство следва да се остави без уважение. От направеното волеизявление, макар и своевременно, не става ясно предявения граждански иск на кое от двете обвинения се позовава. Исковата претенция не съдържа въвеждане на факти по отношение на твърдение за конкретни вреди, вида на тези вреди, респективно не съдържа описание на петитум. В този смисъл съдът прие, че направеното искане следва да се остави без уважение. За свидетелката съществува процесуална възможност да реализира претендираните си права по друг процесуален ред извън наказателния процес.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на С. А. за конституирането й като граждански ищец в образуваното срещу М. О. Т. наказателно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.

ПОДЛЕЖИ

3

НА

САМОСТОЯТЕЛНО

СЪДЪТ, разясни на подсъдимата правата, които има в настоящото производство.

ПОДСЪДИМАТА - Разбрах правата си.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Считаме, че днес може да бъде проведено разпоредително заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице предпоставки и основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На фазата на ДП намирам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване правата на обвиняемата и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, а също така и на назначаването на защитник, дотолкова, доколкото подсъдимата е упълномощил такъв. Не са налице основания за назначаване на преводач, тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация. Спрямо подсъдимата е взета мярка за процесуална принуда „Гаранция в пари“ в размер на 500 лв. и считам, че на този етап липсват основания за нейното изменение или отмяна.

Нямам нови искания за събиране на доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане в открито съдебно заседание по същество.

АДВ.Р. – По седем от точките в чл.248, ал.1 съм съгласен с представителя на държавното обвинение с изключение на точка 3. Считам, че на ДП е допуснато отстранимо процесуално нарушение, което води до 4 невъзможността на подсъдимата да разбере точно обвинението и да организира защитата си. Считам, че формулировката на обвинението е неточна и не дава ясна представа в какво точно е обвинена подзащитната ми.

В т.1 на обвинителния акт представителят на държавното обвинение, посочва за престъплението по чл.325, ал.1, че е извършено посредством цитирам:

„нанасяне на множество удари по лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел и рег.номер, визирани в обвинителния акт. В т.2 е посочено, че подзащитната ми е повредила противозаконно чужда движима вещ и отново е посочена същата вещ. Считам, че в случая едно и също деяние е визирано и в двата пункта на обвинението и за едно и също деяние са повдигнати две обвинения на подзащитната ми. Считам, че това е отстранимо процесуално нарушение, което в настоящия вид на съставения обвинителен акт води до невъзможност на подзащитната ми да организира защитата си и затова считам, че делото следва да бъде прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на това нарушение.

ПРОКУРОРЪТ – Считам искането на защитата за неоснователно.

Считам, че липсва каквато и да било неяснота в обвинителния акт, досежно това с какви именно действия подсъдимата е извършила престъпленията, за които е привлечена към наказателна отговорност. Тези факти в обвинителния акт са подробно посочени. Що се касае до възражението, че едни и същи действия били вменени на подсъдимата като две престъпления, то правната теория познава института на идеалната съвкупност на престъпления, а именно когато с едно и също деяние се осъществява повече от едно престъпление. В конкретния случай именно е налице подобно идеална съвкупност, поради тази причина считам, че липсват каквито и да е процесуални нарушения.

ПОДСЪДИМАТА – Споделям становището на процесуалния си представител.

СЪДЪТ след като изслуша становището на страните, касаещо предмета на произнасяне по реда на чл.248 НПК и съобразно служебното начало, вменяващо задължение на съда да извърши дължимата преценка прие, че делото е подсъдно на съда, че не са налице основания за спиране или 5 прекратяване на наказателното производство. На досъдебната фаза са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото.

СЪДЪТ счита, че конкретното процесуално нарушение не е посоченото от представителя на защитата, доколкото изначално е възможно реализиране на престъпно посегателство принципно в условията на идеална съвкупност.

Фактическата конструкция обаче на обвинителния акт, лишава от възможност подсъдимата да установи кои са фактите, които прокуратурата счита, че очертават престъпното посегателство с правна квалификация чл.325, ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт по съвсем оскъден начин са въведени твърдения за настъпили обстоятелства в два отделни абзаца, без да е въведена такава връзка между тях, че да е ясно, дали прокуратурата счита, че описаните факти в двата абзаца очертават престъпното посегателство по чл.325 от НК, а впоследствие в т.1 в диспозитива на обвинителния акт са въведени част от тези факти. Нужно е прокуратурата да прецизира твърденията по начин, че същите да дават обективна възможност на подсъдимата да установи срещу какви факти следва да се защитава.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НА