Решение № 29 от 08.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500375 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№260363/22.05.2023г., подадена от Д. Г.

Е. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.И. И. от АККюстендил, с адрес: гр.Дупница, ***, ет.2, насочена против решение №260005 от 04.05.2023г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 2253/2019г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е изнесъл на публична продан самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящ се от три стаи, кухня с бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, заедно с принадлежащите към него мазета с обща полезна площ 27 кв.м., които съгласно доказателствен акт се намират под апартамента - едното откъм улица „***, а другото откъм двора, заедно с принадлежащите към самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***, част от които е и подпокривното пространство на сградата с идентификатор ***, както и заедно с принадлежащата към самостоятелния обект 1 / 4 (една четвърт) идеална част от дворното място, в което е разположена сградата с идентификатор ***, а именно - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на самостоятелния обект в сграда гр. Дупница, ул. „***, със застроена площ на самостоятелния обект по кадастрална карта 90 кв.м. и при граници: на същия етаж - ***, над обекта - ***, като получената от проданта сума да се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата: за Д. Г. Е. – 1/6 ид. част; за Г. Д. Е. – 2/6 ид. части; за С. Г. Е. - 3/6 ид. части, при стойност на изнесения на публична продан имот - 80 440 лева. Със същото решение ДнРС е осъдил страните да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер на 4 % върху стойността на дяловете им, а именно: Д. Г. Е. – 536.28 лева; Г. Д. Е. – 1 072.52 лева и С. Г. Е.

– 1 608.80 лева.

Въззивникът обжалва в цялост решението с доводи за неговата неправилност и 1 незаконосъобразност. Счита, че районният съд неправилно е преценил фактическата обстановка по делото и възразява срещу извода на решаващия състав, че имотът следва да се изнесе на публична продан, като намира същия за незаконосъобразен. Аргументира се, че само по отношение на него като съделител, са налице всички предпоставки, визирани в чл.349 ал.2 пр.1 от ГПК за поставяне на процесния недвижим имот в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с пари. Допълва, че законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота заедно с наследодателя в едно домакинство.

Иска се отмяна на обжалваното решение на ДнРС и постановяване на ново, с което процесният недвижим имот се постави в дял на въззивника на основание чл.349 ал.2 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Г. Е., чрез процесуалния му представител адв. Я.

С., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение.

Изразява съгласие с приетото от първоинстанционния съд за липса предпоставките за уважаване на направеното по реда на чл.349 ал.2 пр.1 от ГПК искане от Д. Е. за възлагане на делбения имот, доколкото е налице комбинирана съсобственост върху делбения имот, както и, че към момента на откриване на наследството наследодателят не е обитавал делбения имот, а трайно е пребивавал в друг негов имот в с.Крайници, респ. делбеният имот не е служил за негово жилище към момента на откриване на наследството. Позовава се на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, според която предпоставка за уважаване на претенцията е наследникът - съделител да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството, респ. да е живял с наследодателя си при откриване на наследството.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските във въззивното производство.

Ответникът по жалбата Г. Е. не е подал отговор на същата, а в съдебно заседание изразява становище за нейната основателност.

Окръжен съд-Кюстендил, след като намери въззивната жалба за процесуално допустима и в този смисъл – подлежаща на разглеждане, приема за установена следната фактическа обстановка по спора:

С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между Д. Г. Е., ЕГН **********, Г. Д. Е., ЕГН ********** и С. Г. Е., ЕГН ********** , на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящ се от три стаи, кухня с бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, заедно с принадлежащите към него мазета с обща полезна площ 27 кв.м., които съгласно доказателствен акт се намират под апартамента - едното откъм улица „***, а другото откъм двора, заедно с принадлежащите към самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***, част от които е и подпокривното пространство на сградата с идентификатор ***, както и заедно с принадлежащата към самостоятелния обект 1 / 4 (една четвърт) идеална част от дворното място, в което е разположена сградата с идентификатор ***, а именно - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 3005-56 от 30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на самостоятелния обект в сграда - гр. Дупница, ул. „***, със застроена площ на самостоятелния обект по кадастрална карта - 90 кв.м. и при граници: на същия етаж - ***, над обекта ***.

Делбата на имота е допусната при права: за Д. Г. Е. – 1/6 ид. част; за Г. Д. Е. – 2/6 ид. части; за С. Г. Е. - 3/6 ид. част.

Установено е във фазата по допускане на делбата, че съсобствеността между съделителите е възникнала по силата на наследяване за Д. Е. и С. Е. от техните родители Г. и А. Е.и и по силата на правна сделка за съделителя Г. Е., комуто А. Е. е прехвърлила валидно приживе част от правата в съсобствеността, които е притежавала, а именно 2/6 ид.ч.

До делба е допуснат жилищен имот, ведно с прилежащите към него мазета, съответни идеални части от общите части на сградата, в която се намира и от дворното място, в което е изградена сградата.

Установено е чрез използването на специалните знания на експерт, в лицето на Й.А., 2 че имотът е неподеляем, въобще, още повече - според правата на съделителите, тъй като същият със състои от три стаи, кухня с бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси и не разполага с нужните за обособяване на повече жилища допълнителни самостоятелен вход, кухня или кухненски бокс и самостоятелна баня-тоалетна.

Относно пазарната стойност на делбения имот вещото лице Й.А., в приетото заключение вх.№260188/07.03.2023г., е приело, че стойността на имота е 80440 лева, изчислена, като общо кратно на цената на имота, определена по два метода– метод на възстановителната стойност – 65 307 лева и метод на сравнителната стойност – 86 926 лева, при коефициент на тежест на първия метод 30 %, а на втория – 70 %.

Във фазата по извършване на делбата, в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делба, възлагателни претенции са зая вили двама от съделителите – Д. Е. и С. Е.. Претенциите им са основани на разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК и твърдения, че всеки от двамата при откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище.

От представен нотариален акт №39 рег.№6968, д.№534/2015г. по описа на нотариус Л.С. е установено извършено на 17.12.2015г. разпореждане от Д. Е. със застроен недвижим имот, при запазено от прехвърлителя право на ползване.

От представен нотариялен акт №38 рег.№6965, д.№533/2015г. по описа на нотариус Л. С. е установено, че С. Е. притежава право на собственост върху жилище, различно от допуснатото до делба, а именно - сграда с идентификатор *** с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“ с адрес в с.Крайници, ***.

Първоинстанционният съд е разпитал свидетели - С.К. и Г.В., от чиито показания е установено, че понастоящем допуснатото до делба жилище се обитава от семействата, както на Д. Е., така и на С. Е., като са си разпределили стаите и ползват общо банята; родителите им приживе се преместили да живеят в с.Крайници, а след смъртта на Г. Е. неговата съпруга А. Е. се преместила в процесния апартамент и живяла там до смъртта си.

При тези данни, районният съд, след като провел тайно наддаване, съгласно чл.349 ал.2 изр.2 от ГПК, при което Д. Е. предложил да закупи имота за сумата от 91 000 лева, а С.

Е. предложил цена в размер на 55 000 лева, постановил обжалваното решение, с което изнесъл неподеляемия жилищен имот на публична продан. Районният съд приел липса на предпоставки за уважаване на нито една от заявените възлагателни претенции, като се позовал на разбирането, че разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК е неприложима при съсобственост, възникнала от юридически факт, различен от наследяването, включително и при така наречената „смесена“ съсобственост, като е изтъкнал, че в случая прехвърлителната сделка в полза на Г. Е. не е сделка между сънаследници и имотът не е запазил наследствения си характер. ДнРС се е позовал на съдебна практика в тази посока, включително и задължителна такава, съдържаща се в т.8 на Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК. В допълнение към тези доводи, съдът е посочил, че не е налице и друга от предпоставките за възлагане по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, а именно съделителят, предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Съгласно разясненията, дадени с т.7 на същото Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК, недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя. В случая, според ДнРС, с извършването на дарение от А. Е., същата се е разпоредила приживе с правата си върху процесния имот и няма качеството наследодател, а същевременно, свидетелските показания са в посока, че Г. и А.

Е.и приживе са живели не в делбения апартамент, а в с.Крайници и едва след смъртта на Г.

Е., съпругата му А. С.Е. се е завърнала в жилището в гр.Дупница, от където е направен извод, че при откриването на наследството на Г. Е. процесният недвижим имот не е служил за негово жилище.

ДнРС е посочил, че с оглед неподеляемостта на процесния имот, друг способ, различен от изнасянето му на публична продан, не би бил приложим.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта им, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.

3

2. Относно правилността на решенията:

Според съда, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Съображенията за този извод се заключват в следното:

Допусната е делба между трима съделители, притежаващи различни права в съсобствеността, по отношение на жилищен имот и принадлежностите му.

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.

Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа:

1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан (чл.348 от ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.349 от ГПК; 2) ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл.350 и чл.352 от ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл.353 от ГПК.