Решение № 417 от 18.11.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1065/2024
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 18.11.2024
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11, ал.1 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
- чл.11, ал.2 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
- чл.17, ал.1 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
- чл. 7 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210201065 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е “, със седалище в гр.Б , представлявано от управителя Е
А , подадена срещу Наказателно постановление
№771247-F760970/23.05.2024г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП-гр.С , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв. за нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на вътреобщностната търговия на стоки.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението е извършено при липса на вина, а наред с това представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалвания акт .
Санкциониращият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата . Счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави без уважение.
Районна прокуратура-Б, надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.
1
Съдът след като съобрази становищата на страните, анализира събраните доказателства и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има право да обжалва атакуваното НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП не е спорно, че е връчено на 20.06.2024г. на упълномощено от жалбоподателя за това лице, а жалбата срещу него е подадена на 27.06.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
По делото не е спорно, че на 25.03.2024г., св.С., която е старши инспектор по приходите в ТД на НАП, офис -Б , е издала спрямо дружеството – жалбоподател и в присъствието на св.Р. М., АУАН № F760970, за това, че при извършена проверка на 17.01.2024г. в ТД на НАП-гр.С , офис-Б , е установено, че „Е “ЕООД, като задължено лице по смисъла на чл. 7 от Закона за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, не е подало Интрастат декларацията си за поток - вътресъюзен износ, за референтен период от месец 12.2023г., съгласно изискването на чл.11, ал.1 от този Закон, а именно до 14-то число на месеца,с следващ референтния период-до 14.01.2024г. Такава декларация проверяващите лица са констатирали, че е подадена от жалбоподателя по електронен път, чрез квалифициран електронен подпис, след изтичане на визираният законов срок, а именно на 21.03.2024г., за което е генериран протокол за приемане на декларацията от системата “И “ с № . След като проверяващите лица при справка в базата данни на НАП констатирали тези обстоятелства, са изпратили до жалбоподателя покана за изготвяне на АУАН за нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на вътреобщностната търговия на стоки с
№969173/17.01.2024г. Страните не спорят, че тази покана е получена и то своевременно от процесното дружество, като за процедурата по съставяне на АУАН, на мястото на съставянето му е присъствало упълномощено от жалбоподателя лице- В Р , на която е връчен съставеният акт именно на датата на изготвянето му. /Пълномощното на това лице е приложено и прието и като доказателство в процеса на л. 16-17, като то е нотариално заверено към 10.06.2022г. и с него са делегирани правомощия на упълномощената да 2 получава и подписва всякакви документи, в това число и от проверки от страна на НАП спрямо процесното дружество./ Срещу акта е депозирано възражение на жалбоподателя от 27.06.2024г., което е последващо на издаденото НП на практика.
Въз основа на този АУАН, на 23.05.2024г., Директорът на ТД на НАП–гр.С , е съставил на жалбоподателя обжалваното НП№771247-F 760970, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл.17, ал.1 от ЗСВТС, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000.00лв., като е приел възраженията на жалбоподателя срещу акта за неоснователни, включително и за маловажност на случая, без да излага аргументи за последното. НП е връчено на упълномощеното за това лице В Р на 20.06.2024г.
Фактическите обстоятелства по установяване на описаното нарушение се потвърждават при разпита на свидетелите по акта С. и М.. Двете установяват, че констатирали вмененото на жалбоподателя нарушение на база извършена проверка в официалната и национална база данни при НАП, където не било отразено подаването на изискуемата се Интрастат декларация на дружеството за референтен период м.12.2023г. до 14.01.2024г. Акта бил съставен в офиса на санкционният орган и връчен на упълномощено за това лице на датата на съставянето му. /
По делото е приет като доказателство и
Протокола, с който регистрирана подадената от жалбоподателя И декларация извън законовия срок, а именно на 21.03.2024г., в потвърждения показанията на свидетелките по акта. /
Със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, на директорите на териториалните дирекции на тази Агенция, както и на техните заместници, са делегирани правомощия за издаване на НП при констатирани нарушения в това число и по чл.17 на
ЗСВТС/тл1.5./Конкретният издател на обжалваното НП има качеството на заместник Директор на ТД на НАП-гр.С , комуто с тази заповед също е делегирано такова правомощие и в този смисъл , той се явява компетентен орган за изготвяне на обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от цитираните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните и събрани при недопуснато съществено процесуално нарушение, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в този казус .
3
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че с обжалваното
НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на вътреобщностната търговия на стоки.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Доводи и доказателства в обратна насока не се представиха по делото. По безспорен начин се установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Налице е ясно посочена дата и място на нарушението, ясно и конкретно описание на деянието, доказателствата, на база които то е установено. АУАН и НП са надлежно връчени на упълномощено лице от жалбоподателя с нарочно нотариално заверено пълномощно. При тези констатации, съдът не счита, че в процедурата по издаване на НП е допуснато процесуално нарушение и за това то се явява процесуално законосъобразно .
От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.11, ал.1 от ЗСВТС.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСВТС, И нтрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСВТС, Интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен период. За следващите референтни периоди срокът е до 14-о число на месеца, следващ референтния период.
Според разпоредбата на чл. 7 от ЗСВТС, за дължени лица за подаване на декларации по системата "Интрастат" - Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 1, по отделно за всеки търговски поток /изпращания или пристигания и се прилага за събирането на данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република Б на стоки на Е/, като редът за прилагане на системата "Интрастат", включително подаването и приемането 4 на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни, се определят с наредба на министъра на финансите.
В разгледаният случай между страните не е спорно, че жалбоподателят е регистриран по ЗЗДС, както и че извършвал вътреобщностна дейност, заради която и по закон придобива качеството на Интрастат оператор /чл.7 от ЗСВТС/ , а като такъв има задължението да подава и Интрастат декларация съобразно времевите изисквания на чл.11, ал.1 на този нормативен акт. Доколкото, възникването на качеството Интрастат оператор е ex lege и при извършването на конкретна вътреобщностна дейност, каквато не се спори по делото, че е декларирана от жалбоподателя, включително и с подадена от него декларация през 2024г. пред ТД на НАП, то съдът намира и това обстоятелство за безспорно установено.
/Макар по делото да не е изяснено дали се касае за първи или последващ референтен период в този казус, доколкото се коментира само и единствено „референтен период“ както в НП, така и в АУАН, а в поканата за издаване на АУАН, са посочени и двете хипотези като валидни такива във връзка с констатираното бездействие на жалбоподателя при подаване на Интрастат декларацията, съдът установява, че и в двете хипотези, подадената от процесното дружество такава декларация за референтен период м.12.2023г. се явява просрочена , защото е както извън 14-дневния срок по чл.11, ал.1 от ЗСВТС, така и след 20-дневния срок по смисъла на чл. 11, ал.1 и ал.2 от ЗСВТС. От друга страна обаче, самият жалбоподател не е навел възражения, че се касае за просрочие на декларирането по чл. 11, ал.1 от Закона, а не по чл.11, ал.2 на същият. Ето защо, съдът приема, че именно последната хипотеза е налице в настоящият казус . /
Предвид изложеното и след като по делото се доказа по несъмнен и категоричен начин с всички събрани доказателства, че жалбоподателят в качеството си на Интрастат оператор, е имал задължение по чл.11, ал.1 от ЗСВТС да подаде Интрастат декларация за референтен период м.12.2023г., до 14-о число на месеца, следващ референтния период , а именно до 14.01.2024г. , което не е направил , то с това си бездействие той е осъществил от обективна страна нарушение на визираната законова норма.
Касае се за отговорност за бездействие на ЮЛ, която отговорност е 5 обективна и безвиновна и в този смисъл възраженията на жалбоподателя за липса на вина при извършване на процесното нарушение, се явяват неоснователни.
При тези съображения, съдът приема, че издаденото НП е и материално законосъобразно.
Възражението на жалбоподателя за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН , съдът също счита за неоснователно поради следното:
Съгласно пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи или неизпълнение на задължение от съответния вид .
В конкретният казус съдът отчете, че и звършеното нарушение на чл. 11, ал.
1 от ЗСВТС е формално такова /на просто извършване чрез бездействие за подаване на дължимата Интрастат декларация в лимитираният законов срок/, в който смисъл не са налице съставомерни вреди по принцип. От друга страна обаче извършеното нарушение е отстранено от жалбоподателя едва 2 месеца и 7 дни след лимитираният законов срок, през който не малък период не е била налична дължимата се статистическа информация относно вътрешнообщностната търговия и не е била обезпечена прозрачност и яснота на информацията за движението на стоки и парични потоци в ЕС при дейност на процесният Интраст оператор за посоченият в НП референтен период, което е в разрез с целта и смисъла на нарушената норма на чл.11, ал.1 от ЗСВТС. Това обстоятелство според съда не сочи на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични бездействия на Интраст оператори от този вид, включително и като се приеме за смекчаващо обстоятелството липсата на данни за други и аналогични нарушения на процесното дружество по ЗСВТС.
Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b85aa5f-f6d1-43bb-81ea-a5c5cf170d87