Определение № 115 от 15.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100101147 по описа за 2025 година По делото е постановено решение.

След връчване на решението на ответника по делото е постъпила въззивна жалба от същия с рег. № 23884 от 05.12.2025г., която съобразно указанията на Апелативен съд-Бургас, представлява искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението на съда в частта за разноските.

С оглед така дадените указания съдът следва да разгледа молбата на ответника за изменение на решението на съда в частта за разноските.

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима, тъй като е предявената в законопредвидения срок-срокът за обжалване на съдебното решение.

Спазена е процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, тъй като молбата е връчена на насрещната страна и ищецът е взел становище по същата, видно от отговора му с рег. № 159 от 07.01.2026г.

По основателността на молбата съдът намира следното:

С постановеното от съда решение по делото е отхвърлен предявения иск, тъй като ответникът е признал претенцията и е погасил търсената от него сума в хода на съдебното производство. С 1 решението си, съдът е приел, че ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски по делото. Съдът е приел, че ответникът следва да отговаря за разноските, направени от ищеца, тъй като към датата на подаване на исковата молба, е била налице изискуемост на задължението му да върне платената от ищеца сума.

Съдът е приел, че с подаване на исковата молба-01.07.2025г., ищецът е отправил волеизявление за разваляне на сключения между страните договор. Именно по повод на образуваното дело и допуснатото по него обезпечение, ответникът е предприел действие за връщане на платената сума по разваления договор, която вече е била изискуема.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 7 440 лева, в които се включва заплатената за делото държавна такса в размер на 2 440 лева и заплатена адвокатски хонорара в размер на 5 000 лева.

Съдът приема за установена следната времева фактология по делото:

-делото е образувано на 01.07.2025г.

-на 03.07.2025г. е допуснато обезпечение на иска, като на 04.07.2025г. ищецът е получил обезпечителна заповед.

-на 14.07.2025г. ответникът е входирал молба по делото, видно от която е разбрал за допуснатото обезпечение на предявения иск, признава иска, представя доказателства, че е платил дължимото на 10.07.2025г. и е заявил, че не дължи разноски по делото, тъй като не е бил поканен да плати извънсъдебно и съответно не е причина за завеждането на делото.

-на 25.07.2025г. ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й.

Разпоредбите на чл. 78 от ГПК определят общите принципи за дължимостта на разноските в исковото производство, като първото основно правило е, че разноските са дължими, се понасят, се възлагат 2 на страната, която е изгубила спора. По настоящото съдебно производство, макар, че делото е приключило с отхвърляне на исковата претенция, спорът е загубен от ответника, тъй като същият е признал основателността на иска. Исковата претенция е отхвърлена поради доброволното й погасяване от ответника след образуване на делото.

Ответникът при твърдението си, че не дължи разноски, се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която предвижда, че ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, то разноските остават в тежест на ищеца. Така посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Безспорно по настоящото дело, ответникът е признал иска. Спорно е, дали с поведението си е дал повод за завеждане на делото, която предпоставка следва да бъде преценяване с оглед конкретната фактология.

По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите, а именно за осъждане на ответника да върне на ищеца платена сума по развален предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот. Видно от исковата молба, ищецът не твърди и не ангажира доказателства, че е отправял писмено заявление до ответника, с който да му посочва срок за изпълнение, след който ще счита договора за развален. Такова е изискването на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, тъй като сключеният между страните договор е в писмена форма.

В самата искова молба се твърди, че същата играе роля на такова писмено уведомление до ответника, че ищецът разваля договора.

Както вече беше споменато по-горе, ответникът е получил препис от исковата молба на 25.07.2025г. Но преди това, вероятно при налагане на обезпечителната мярка по допуснатото по делото обезпечение, ответникът е узнал по-рано за висящото съдебно производство. На 10.07.2025г. същият е извършил плащане на претендираната сума и на 3

14.07.2025г. е входирал молбата си, с която признава иска. Съдът намира, че връщайки заплатената по договора сума на ищеца, направено чрез плащането на 10.07.2025г., ответникът се е съгласил, че сключеният между него и ищеца договор е развален. С развалянето на договора е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за връщане на платеното по същия.

С оглед на така изложеното съдът намира, че следва да преразгледа становището си, че вземането на ищеца е било изискуемо към датата на входиране на исковата молба в съда. Едва след като ответникът е приел, че договорът е развален, следва да се счита, че е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за връщане на платената по договора сума, като в този момент е и извършено погасяването на задължението от страна на ответника. Така констатираното сочи на наличие и на втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК за недължимост на разноски от ответника, а именно, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, защото към датата на завеждане на иска, ищецът още не е разполагал с притезание за връщане на сумата по договора, тъй като няма твърдения и доказателства да е отправил извънсъдебно уведомление до ответника, че разваля договора. Ако такова беше направено, изискуемостта на вземането на ищеца щеше да е настъпило и ответникът би могъл да плати извънсъдебно или при завеждане на иск без да има право да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на иска, защото едва след неговото завеждане за него става ясно, че ищецът разваля договора, което пък лишава ответника от възможността за извънсъдебно уреждане на спора и съответно избягване на направата на разноски.

С оглед на което и искането за промяна на решението на съда в частта за разноските е основателно. В тежест на ищеца следва да останат направените от него съдебни разноски. Ответникът няма искане за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в 4 тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 856 от 10.11.2025г., постановеното по гр. дело № 1147/2025г. по описа на БОС в частта за разноските, като ОТМЕНЯ осъждането на „МР. ДЖАН“ ЕООД, ЕИК 205268171, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Станционна" № 2, общ. Айтос, обл. Бургас, представлявано от управителя - Аптула Джемил Мюмюн, да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Любен Каравелов", № 5, вх.

В, ет. 1, чрез пълномощника: адв. Желка Апостолова, АК-гр. Бургас, сумата от 7 440 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5