Разпореждане № 65030 от 18.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65030 гр. София, 18.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело № 20221110129742 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на *** срещу В. ЛЮБ. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за задължения по договор за паричен заем а именно: непогасена главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, както и за сумата 600 лева – такса гарант.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

По отношение на претендираната такса гарант:

На основание чл. 4 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да заплати на кредитодателя такса гарант в размер на 720 лева, а кредитодателят да сключи договор с трето лице, което да гарантира връщане на вноските по кредита /т.е. да сключи договор за поръчителство/.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

1

Сумата за „такса гарант“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение – кредиторът не извършва насрещна престация, доколкото с тази такса длъжникът покрива евентуалното възнаграждение на поръчителя. Процесната клауза, регламентираща такса за сключване на договор за поръчителство, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 03.6.2022 г. на *** срещу В. ЛЮБ. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 600 лева – такса гарант.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2