Решение № 128 от 11.05.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Димитровград, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101207 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.

Ищецът Т. Х. Х. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем № 5343848/24.01.2025г., сключен с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД.

Съгласно този договор ищецът получила заемна сума от 1000 лева, като дължала връщане на същата на 12 вноски, в размер на общо 1291,08 лева в т.ч.главница и лихва.

Посочва, че във връзка с чл.4 от Договора ищецът сключила с втория ответник "Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 5343848/24.01.2025г., с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.

Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител, било в общ размер на 520,92 лева. Счита, че Договор за паричен заем № 5343848/24.01.2025г, сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на чл.4 от същия договор е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Поддържа, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5343848/24.01.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Счита, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договора трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по 1 специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото била предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Наред с това, в посочената годишна лихва в договора за паричен заем, не било ясно какво точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищеца, била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

2

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.

Следвало да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство можело да се направи заключение, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговори възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.

С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което пък от своя страна водело до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

В случай, че съдът приемел, че Договора за паричен заем е действителен, в условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 от този Договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

Така посоченият чл.4 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо той да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Така ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, нямало да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, водела до нееквивалентност на насрещните престации.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД била налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

С оглед изложеното, счита, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречала на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, като водела до неравновесие в правата на страните.

На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем била нищожна на 3 основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлявала допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 1000 лева.

По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

На следващо място, Договора за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая, възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство било в размер на 520,92 лева и следвало да бъде отразено в определения ГПР, тъй като по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен на кредитора. Със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.

На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищеца като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Този договор бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Налице била неквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендирала чрез него била в размер на 520,92 лева и съставлявала допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от 4 сумата на отпуснатия кредит от 1000 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация.