Решение № 586 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330109546 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, против А. С.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени следните искове: положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 21.09.2023 г., 915,39 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; 191,41 лв. – лихва за забава за периода 26.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; 79,73 лв. – лихва за забава за периода 05.11.2024 г. – 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.01.2025 г., до окончателното й изплащане, за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1329/18.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1760/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., както и осъдителни искове с правна квалификация чл.

415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1000,00 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 1875,00 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 290,22 лв. - лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. - 05.11.2024 г., начислена върху вземането за 1 договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет за услугите „Фаст“ и „Флекси“; 120,88 лв. - лихва за забава за периода 05.11.2024 г. - 29.01.2025 г., начислена върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет за услугите „Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.01.2025 г., до окончателното й изплащане, за които суми с Разпореждане от 18.02.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1329/18.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1760/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника А. А. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 21.09.2023 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 2500,00 лв., със срок на кредита от 24 месеца, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и годишен процент на разходите в размер на 48,88 %, като дължимата сума по кредита била 3699,68 лв., а размерът на вноската бил 154,15 лв. Съгласно параметрите на процесния договор, кредитополучателят дължал заплащане и на допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1000,00 лв. и „Флекси“ в размер на 1875,00 лв. Посочва се, че задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сума в общ размер от 6574,68 лв., която сума следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 273,95 лв. Твърди се, че ответникът пожелал да сключи и застраховка по кредита с премия в размер на 57,00 лв. Ищецът изпълнил задължението си по договора и превел по банковата сметка на ответника заемната сума. Твърди се, че ответникът не направил нито една погасителна вноска към кредитора си и изпаднал в забава. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието в чл. 12.3 от Общите условия на процесния Договор за кредит, договорът бил прекратен от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД, а задълженията по него – обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът А. А. получил уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Предсрочната изискуемост била обявена на 05.11.2024 г., като след обявяването й започнало начисляване на обезщетение за забава.

Начислено било обезщетение за забава ОЛП+10 % върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги).

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е сключен в размер, съгласно заявените от ответника параметри, като преди сключването му, на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който били посочени същите параметри, като посочените в Договора за потребителски кредит. Твърди се, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желанието на длъжника, като тези допълнителни услуги съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смята на падежната дата на вноските. Сочи се, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от 2 първата услуга по пакета и за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Сключеният договор отговарял на изискванията на ЗПК, като било налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума. Ответникът имал възможност да се откаже от договора, както и да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, като не се е възползвал от това си право. Ответникът бил запознат с условията на сключения договор и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на СЕФ, като е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.

Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 1760/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV гр.с. Издадена била Заповед за изпълнение на парично задължение само за горепосочените главница в размер на 2500,00 лв., договорно възнаграждение в размер на 915,39 лв. и лихви за забава от 191,41 лв. и 79,73 лв., срещу която ответникът подал в срок възражение относно дължимостта на посочените в нея суми, вследствие на което на ищеца било указано, че следва да предяви установителен иск за вземането си. За всички останали вземания, посочени по-горе, бил постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК ищецът предявява осъдителни искове за тези суми.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общо дължимата сума. Поддържа, че действително приложеният в правоотношението ГПР е различен от посочения в договора и потребителят е бил заблуден, поради което уговореното било неравноправно и водило до нищожност на клаузата за ГПР. Изтъква се, че ГПР не е формиран съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в него. Уговорката, която предвиждала потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги представлявала скрита възнаградителна лихва и следвало да се включи в ГПР. Според ответника, договорът за потребителски кредит е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на заетата главница. Признава, че към момента на исковата молба няма извършени плащания по договора за кредит, поради което искът за главница в размер на 2500 лв. бил основателен.

Предвид изложеното моли предявените искове за сумите над главницата да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на 3 процесуалния представител на ищеца.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от юрк. ******– процесуален представител на ищеца, с която моли предявените искове да бъдат уважени. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът А. А. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание. Депозирана е писмена молба по делото от пълномощника на ответника – адв. Р. Р., в която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 1760/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че по заявление на „П р о ф и Кредит България“ ЕООД е издадена Заповед № 1329/18.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. С. А. за следните суми: 2500,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 21.09.2023 г., 915,39 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; 191,41 лв. – лихва за забава за периода 26.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; 79,73 лв. – лихва за забава за периода 05.11.2024 г. – 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.01.2025 г., до окончателното й изплащане. С Разпореждане от 18.02.2025 г., обективирано в посочената заповед за изпълнение, е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1000,00 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 1875,00 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 290,22 лв. - лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. - 05.11.2024 г., начислена върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет за услугите „Фаст“ и „Флекси“; 120,88 лв. - лихва за забава за периода 05.11.2024 г. 29.01.2025 г., начислена върху вземането за договорно възнаграждение и върху възнаграждението за допълнителен пакет за услугите „Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника А. С. А. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 21.09.2023 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2500,00 лв., която е изцяло усвоена от него, за срок от 24 месеца, при посочени ГЛП – 41 ,00 % и ГПР – 48,88 %; че е уговорено предоставянето на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу 4 договорено възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ от 1000,00 лв., а за допълнителната услуга „Флекси“ от 1875,00 лв., както и че ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на отпуснатия кредит.

Сключването на процесния контракт се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ***** от 21.09.2023 г., видно от който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2500,00 лв., който ответникът се е задължил да върне за 24 месеца н а 24 равни месечни вноски от по 154,15 лв. всяка, при отразени годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите от 48,88 %.