Решение № 314 от 24.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Русе, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520104428 по описа за 2024 година

Ищецът С. В. Н. твърди, че в периода от 30.08.2021г. до 30.08.2023г. е заемал длъжността „младши прокурор” при Районна прокуратура – гр.Русе. Със Заповед № РД-071503/15.11.2022г. на Главния прокурор, считано от 03.01.2023г., С. Н. е бил командирован на свободна щатна длъжност „прокурор” в Софийска районна прокуратура, с оглед лични и семейни причини, които той е имал, както и отчитайки високия професионализъм в работата му до този момент, съответно – от датата на командироването му на длъжност „прокурор”, той е получавал съответното по-високо възнаграждение спрямо възнаграждениято му като „младши прокурор” до този момент. С Решение по т.4.27 от Протокол № 27 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 19.07.2023г. Н. е бил назначен на длъжност „прокурор” в РРП.

Впоследствие, изразявайки несъгласие с практиките на ПК на ВСС, на 04.12.2023г. С. Н. е подал своята оставка като прокурор и същата е била гласувана от ПК на ВСС, която го е освободила от длъжност, считано от 08.01.2024г. За времето, през което ищецът е изпълнявал длъжността „младши прокурор”, на основание чл.218, т.2 от ЗСВ, на него му се е дължало основно месечно възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на наетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт. Въпреки нормативно установения размер на възнаграждението, за целия период, в който реално е престирал труд в Районна прокуратура – гр.Русе /от 30.08.2021г. до 31.12.2022г./, С. Н. е получавал по-ниско възнаграждение от дължимото му. Причината за това е, че работодателят му РРП е изплащал възнаграждение, съобразно изчисленията на колективния кадрови орган на съдебната власт, който е определял размер на основната заплата на младшите магистратски длъжности под посочения в закона минимум. Така, със следните свои две решения, Пленумът на ВСС е утвърдил възнаграждения на младшите 1 магистрати под нормативния минимум, които за процесния период са както следва: С Решение от 04.02.2021г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2021г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2021г. са определени в размер на 2 720.00 лева, а с Решение от 31.03.2022г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022г. са определени в размер на 2 992.00 лева. Видно от представената справка от НОИ, удвоеният размер на средномесечната заплата на наетите лица в бюджетната сфера е бил различен, при това – повисок. Видно от Акта за заемане на длъжност на С. Н. /Акт № 3/30.08.2021г./, на същия му е начислено и 11.5% допълнително месечно възнаграждение върху основната заплата – за придобит стаж и професионален опит, като за месеците от септември 2022г. до декември 2022г. включително, тази добавка е била в размер на 13.5%, с оглед натрупаната една година стаж в съдебната система. Видно от данните от официалната справка на Председателя на НСИ и съответните изчисления, С. Н. е бил ощетен с общо следните трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за м.септември 2021г. – 410.32 лева; за м.октомври 2021г. – 967.82 лева; за м.ноември 2021г. – 434.85 лева; за м.декември 2021г. – 974.51 лева; за м.януари 2022г. – 144.95 лева; за м.април 2022г. – 709.14 лева; за м.май 2022г. – 421.47 лева; за м.юни 2022г. – 260.91 лева; за м.юли 2022г. – 838.48 лева; за м.август 2022г. – 263.14 лева; за м.септември 2022г. – 606.09 лева; за м.октомври 2022г. – 1 350.65 лева; за м.ноември 2022г. – 637.87 лева; за м.декември 2022г. – 1 237.15 лева, или общо 9 257.35 лева. Лихвата за забава върху тази главница за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковете – 31.07.2024г. възлиза в общ размер на 2 417.46 лева.

Твърди и че стриктното приложение на закона изисква заплатата на младшите магистрати, във всеки един месец, да не бъде по-ниска от удвоения размер средномесечната заплата на наетите лица в бюджетната сфера. Действително, Националният статистически институт публикува данните на тримесечна база, т.е. с известно забавяне, но това не може да се възприеме като пречка за изплащане на дължимия нормативно установен размер, дори с известно забавяне, а именно – посредством увеличение в сила със задна дата – нещо, което е възприето като практика и обикновено за всяка календарна година възнагражденията на магистратите се увеличават от Пленума на ВСС със задна дата, тъй като решенията за увеличенията се вземат около м.февруари, или дори по-късно. Единственото правилно и законосъобразно разрешение е възнагражденията на младшите магистрати да се увеличават на принципа „месец за месец”. Има и други длъжности, освен магистратските, чиито възнаграждения зависят от средномесечното възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор – например съгласно чл.10, ал.1 от Закона за конституционния съд: Председателят на Конституционния съд получава месечно 2 възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание”. Съгласно т.2 от Решението на бюрото на Великото народно събрание от 31.01.1991г., възнаграждението на президента на републиката е два пъти по-високо от основното месечно възнаграждение на народен представител. Съобразно финансовите правила към бюджета на Народното събрание, които са приложение към Правилника за организацията и дейността на НС, Председателят на НС получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното възнаграждение по чл.5, а в чл.5 от финансовите правила е записано, че народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Нормативната уредба води до извода, че основната заплата на всички споменати в чл.218 от ЗСВ длъжности, зависи от размера на средномесечните заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в бюджетната сфера. Действително, в ал.2 от разпоредбата липсва детайлизация относно това средното възнаграждение за кой месец следва да се вземе предвид и за какъв период да се отнася. Това не означава непълнота на закона. Още по-малко означава, че младшите магистрати могат да получават по-ниско възнаграждение от уреденото в закона като минимум. Народни представители, председател на НС, президент, председател на КС, председател на ВКС, са получавали и получават актуализирани на тримесечие основни заплати, обвързани с размера на средната работна заплата в бюджетния сектор, съгласно данните на Националния статистически институт. Следва да се подчертае, че за разлика от тези висши държавни длъжности, не така е стоял въпросът по отношение на най-ниската магистратска длъжност, макар тя също да е нормативно обвързана от същия измерител.

Само може да се гадае за причините Пленумът на ВСС да приема решения, които в тези части са нищожни, тъй като влизат в пряко противоречие със законовите изисквания за възнаграждение на младшите магистрати. Вероятната причина е, че спазването на закона по отношение на младшите магистрати, без нужното увеличение по отношение на магистратите от районно ниво, би довело до житейски нетърпимата ситуация, в която младшите магистрати да получават по-високо възнаграждение от редовите съдии и прокурори на районно ниво. По този начин, чрез незаконосъобразното задържане на заплатата на младшите магистрати под нормативния минимум, кадровият орган успешно е поддържал и възнагражденията на районните съдии и прокурори в относително нисък размер / с оглед естествената необходимост да получават по-високи възнаграждения от тези на младшите магистрати. Това е най-многочислената част от магистратите, поради което и незаконосъобразните нива на възнаграждения на младшите магистрати реално се постига и сериозна „икономия” на целия бюджет на съдебната власт, тъй като това води и до по-ниски възнаграждения на съдии и прокурори от районно ниво. Законът следва да се спазва такъв, какъвто е. Работодателят на С. Н. за процесния период, е бил Районна прокуратура – гр.Русе. Като работодател е имал задължението да констатира частичната нищожност на решението на Пленума на ВСС, с което в Таблица № 1 на ВСС за определяне на миксималните основни месечни размери на заплати на съдии, прокурори и следователи е 3 посочен конкретен размер и да игнорира това нищожно решение, като приложи закона, който е нормативен акт от по-висока степен. Работодателят е следвало да приложи закона и да изплаща възнаграждение „месец за месец”. Нужно е да се подчертае, че чл.218, ал.2 от ЗСВ не забранява изплащането на по-висока от удвоената средномесечна заплата на наетите в бюджетната сфера, а посочва, че младшите магистрати следва да получават не по-ниска от тази сума – правило, което не е спазено по отношение на С. Н.. При положение, че очевидното желание е младшите магистрати да получават възможно най-ниско възнаграждение, въпреки принципната възможност да получават и по-висок от удвоения размер на средномесечното възнаграждение в бюджетната сфера, то е било задължително да се изчислява месец по месец и да се актуализира своевременно. При положение, че се е целяло изплащане на колкото се може по-ниско възнаграждение, това е единственият възможен подход. Определянето на по-високо възнаграждение от удвоения показател би обезмислило подобни ежемесечни изчисления, тъй като по-високото възнаграждение би покрило увеличаващата се месец по месец заплата в бюджетния сектор, т.е. няма да минава под минималния праг, регламентиран в ЗСВ, но изглежда е избран друг подход. При този друг подход обаче, законът не е спазен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Районна прокуратура – гр.Русе да му заплати сумата от 9 257.35 лева, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера съгласно чл.218, ал.2 от ЗСВ и действително начислените и изплатени на ищеца суми, както следва: за м.септември 2021г. – 410.32 лева; за м.октомври 2021г. – 967.82 лева; за м.ноември 2021г. – 434.85 лева; за м.декември 2021г. – 974.51 лева; за м.януари 2022г. – 144.95 лева; за м.април 2022г. – 709.14 лева; за м.май 2022г. – 421.47 лева; за м.юни 2022г. – 260.91 лева; за м.юли 2022г. – 838.48 лева; за м.август 2022г. – 263.14 лева; за м.септември 2022г. – 606.09 лева; за м.октомври 2022г. – 1 350.65 лева; за м.ноември 2022г. – 637.87 лева; за м.декември 2022г. – 1 237.15 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане и сумата от 2 417.46 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковете – 31.07.2024г. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.