Решение № 2160 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. С. 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110113159 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Е. М.” ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, абл., предбл. ЗЗД, вр. чл. 86, абл. ЗЗД за установяване спрямо ответника А. Г. Г. и Л. С. П. Г., че дължат солидарно на ищеца сумата от 2008,51 лв. част от претендираната в заповедното производство главница от непогасени вноски съгласно погасителен план по договор за банков кредит № FL ... от 20.05.2015 г. за периода от 21.09.2016 г. до 10.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 415,32 лв. – част от претендираната в заповедното производство непогасена по давност възнаградителна лихва върху главницата, като сбор от непогасените вноски съгласно погасителен план по договор за кредит за периода от 21.09.2018 г. до 21.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53160/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът К. БГ“ ООД (с предишно наименование „С. Г. Г“ ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г. с прехвърлител на вземания „Ю. Б.“ АД, е титуляр на процесните вземания. Сочи, че съгласно сключен договор за кредит № FL ... между ответниците като кредитополучатели и „Ю. Б.“ АД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответниците усвоили потребителски кредит в размер на 2466,00 лева. Целта на отпуснатия кредит била „пълно предсрочно погасяване на задълженията по потребителски кредит № F L ... от 30.06.2010 г. Кредитът бил усвоен чрез захранване на разплащателната сметка на Л. Г. на 21.01.2015 г. Ответниците се задължили да погасят кредита на равни вноски – 9 вноски по 10,28 лева и 74 вноски всяка в размер на 49,52 лева и една последна вноска в размер на 49,08 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Заплатена по договора била само сумата от 43,12 лева. На 21.01.2022 г. настъпил крайния срок за погасяване на задълженията по договора.

В срока по чбл.31 ГПК ответникът Л. С. П. оспорва в цялост предявените искове.

Твърди, че не и е изпратена покана за добровлно изпълнение, както и че не и е съобщена извършената цесия. Сочи, че са нарушени законните изисквания на чбл.0а ЗПК. Твърди, че е разведена и сумите са дължими от бившия й съпруг. Твърди, че 1 клаузата в договора, касаеща договорната лихва е нищожна. Сочи, че няма данни каква част от кредита е изплатена. В заповедното производство е депозирала възражение по чл. 410 ГПК, в което сочи, че с длъжника А. Г. се разбрали той да заплаща задълженията по кредита след развода.

В срока по чбл.31 ГПК ответникът А. Г. не е депозирал отговор по чбл.31 ГПК . С депозираното възражение по чл. 410 ГПК заявява, че получава заплата под минимума, изплатил е 2/3 от дълга и че с бившата му съпруга са се разбрали, че той ще погасява задълженията по кредита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, абл., пр. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за ипотечен кредит между ответниците и „Ю. Б.“ АД; валиден договор за цесия между „Ю. Б.“ АД и „К. БГ“ ООД; валиден договор за цесия между „К. БГ“ ООД и ищеца; съобщаване на цесиите на длъжниците от страна на цедентите по всеки договор за цесия; неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера и периодите и основанието на претендираните суми, в това число и че клаузата за възнаградителна лихва е уговорена индивидиално и е действителна. В тежест на ищеца също е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и останалите си възражения.

С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното право: 1) между ответниците и „Ю. Б.“ АД е сключен договор за кредит за FL .../20.05.2015г. в размер на 2466,00 лева, по силата на който ответниците усвоили потребителски кредит в размер на 2466,00 лева. Целта на отпуснатия кредит била „пълно предсрочно погасяване на задълженията по потребителски кредит № F L ... от 30.06.2010 г. 2 ) по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. с прехвърлител на вземанията „К. БГ“ ООД (с предишно наименование „С. Г. Г“ ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г. с прехвърлител на вземания „Ю. Б.“ АД, ищецът в настоящото производство е титуляр на процесните вземания по договор FL .../20.05.2015г.

Следователно по делото се установява, че „Е. М.“ ЕООД е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника по договор за кредит № FL .../20.05.2015г.

Спорни въпроси по делото са размерът на дълга и дали ответниците носят солидарна отговорност за него.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № FL .../20.05.2015г. се установява, че между „Ю. Б.“ АД и А. Г. Г. в качеството на кредитополучател е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се задължило да предостави по банкова сметка на ответника паричен заем в размер на 2466,00 лева. Видно от съдържанието на съглашението Л. С.П.-Г. се задължила да отговаря при условията на солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя. От представения по делото погасителен план се установява, че кредитът следвало да бъде погасен на 84 месечни вноски с краен срок на погасяване на задължението 21.01.2022 г. По делото е представено платежно нареждане, видно от което сумата в размер на 2466 лева е преведена по посочената в процесния договор за кредит банкова сметка на ответника на 21.01.2015 г.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че отпуснатия кредит в размер от 2466,00 лева е усвоен на 21.01.2015 г. по разплащателна сметка на ответника. Експертът разяснява, че са извършвани плащания в погашение на задълженията за връщане на получената сума в общ размер от 43,12 лева. След 2

24.06.2016 г. няма извършени плащания по кредита. От заключението се установява, че размерът на непогасена главница за периода от 21.09.2016 г. до 21.08.2021 г. възлиза на 2008,51 лева, а размерът на договорната лихва за периода от 21.09.2018 г. до 21.08.2021 г. възлиза на сумата от 415,32 лева.

Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL .../20.05.2015г., тъй като ответниците не са уведомени за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора по силата на сключен договор за цесия.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017 г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.

235, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай с приложените на лист 53-56 от делото уведомления, които са получени от ответниците ведно с препис от исковата молба, са уведомени за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 213/06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. по описа на ВКС, IV ГО съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на съглашението, което се определя от действителното му съдържание – действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.

С посоченото по – горе решение на касационната инстанция е прието, че солидарна отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът разполага с възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението от страна на един от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници. Общите правила, уредени в чл. 121 – 127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.

В разглеждания случай съгласно чбл., абл. от процесния договор за кредит банката предоставила на А. Г. Г. в заем сумата в размер на 2466,00 лева, която е преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Страните по съглашението с чбл., ал. 2 от договора са постигнали съгласие кредитополучателя и Л. С. П.-Г. да отговарят за връщане на кредита и другите, произтичащи от контракта задължения при условията на солидарна отговорност. Съдът намира, че от анализа на постигнатите от страните по договора уговорки следва, че ответникът П.-Г. в качеството си на „съкредитополучател“ (съгласно използваната от страните терминология) е встъпила в дълга на кредитополучателя Г.. Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник.

Кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник. Третото лице може да встъпи в 3 един дълг по съглашение както с кредитора, така и със стария длъжник. Встъпването в дълг, независимо от това кои са страните по делото, поражда едно и също действие – стария и новия длъжник отговарят солидарно към кредитора – чбл.01, изр. 3 ЗЗД.

Съдържанието, условията и обемът на двете задължения ( към момента на встъпване на новия длъжник) по правило са едни и същи. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чбл.01 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната задълженост, възниква само ако има главно задължение, но не е акцесорна на главното задължение.

Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него. От изложеното следва, че ответникът П.-Г. отговаря в условията на солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b83bc95-f1d0-42cb-9bcf-dfe2f6c70b26