Решение № 1151 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20211100900873 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 124 ГПК вр.чл.240,ал.2 от ЗЗД от „Л. ” АД ЕИК ******* срещу „П.С. – ВМ“ ЕООД ЕИК ******* , „П.-** ЕООД ЕИК *******, и В. С. С. ЕГН **********.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между ищеца в качеството му на заемодател и на първия ответник като заемополучател, а другите двама ответници като солидарни длъжници е сключен договор за заем от 15.10.2014г.. Твърди, че договора е с нотариална заверка на подписите, и е обезпечен чрез учредена договорна ипотека. Сочи,че договорената сума е 38 000 евро и същата е преведена за погасяване на задължения на солидарния длъжник юрд.лице към трето лице предходен кредитодател, за погасяване на юридически и административни услуги и част е преведена на заемополучателя за оборотни нужди.

Твърди, че кредитополучателя е погасявал задълженията си по договора до вноска № 26вкл., а след 15.12.2016г. е преустановил плащанията си по договора.

Предвид на това е подал заявление пред СРС по чл.422 от ГПК и му е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.27397 от 2020г. , СРС, 156 св.. Предвид подадено възражение му е указано и е предявил настоящия установителен иск, който след прекратяване в частта за главницата, е останал в частта за установяване на дължимите договорни лихви и разноски за производството .

Моли да бъде установено по отношение на страните, че ответниците му дължат солидарно следните суми, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК : -39 092.43 евро – договорна лихва по договора за заем за периода 16.12.2016г. до 15.06.2020г. , дължима на осн. чл.2.3 а и б от договора за заем. Претендира и разноските за заповедното и исково производства.

ОТВЕТНИЦИТЕ подават общ отговор, като оспорват претенцията за лихва по 1 размер. Излагат съображения за нищожност на така предвидената договорна лихва по чл.2.3 от договора на осн.чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Намира, че лихва договорена в размер на 33 % годишно е прекомерна. Намират, че е противно на добрите нрави да се договаря възнаградителна лихва по заем повече от двукратния размер на законната такава. При такава прекомерна лихва и начина на плащането й преди главницата се получава неоснователно обогатяване на предоставилия заема и не корелира със стойността на заемния капитал. Моли предвид нищожността претенцията да се отхвърли или намали до законната такава. Прави възражение за изтекла погасителна давност за лихвите за периода 16.12.2016г. до 15.06.2017г. в размер на 5 975.99 евро. Претендира направените за производството разноски.

Съдът като взе в предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, вкл. и по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Между страните няма спор, че е сключен договор за заем – „Бизнес кредит Бъркли/ по кл.№ 536 на 15.10.2014г. и със заповедното производство по настоящото дело се явява представен и писмения такъв ,както и с исковата молба. Видно от неговото съдържание заемодателя се задължава съгласно условията на договора да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер от 38 000 евро. Заемополучателя П. ВМ ЕООД се е задължил да го върне, в едно с лихва по реда предвиден в чл.2.3 и 2.4 от договора. Не се спори, че сумата е предоставена така както е уговорено.

Вземанията по договора за заем на заемодателя са обезпечени с ипотека на два имота – магазин собственост на кредитополучателя П. ВМ ЕООД и ателие собственост на солидарния длъжник и ипотекарен такъв П.

92 ЕООД, видно от представения по делото нотариален акт за учредени договорни ипотеки № 33 от 2014г. на нотариус Маргарита Иванчева / чрез помощник – нотариус/.

СРС е сезирано със заявление по чл.417 ГПК на 20.06.2020г., и въз основа на него съдът е издал заповед по чл.417 ГПК от 20.07.2020г., като е разпоредил заплащане на главница, лихви, разноски, а именно: 6 557.77 евро неиздължена главница, за периода 15.01.2017г. до 15.06.2020г., в едно със законната лихва от 20.06.20г. до изплащане на главницата, договорна възнаградителна лихва в размер на 39 092.43 евро за периода 16.12.2016г. до 15.06.2020г. и 1835.68 лв.разноски. Неустойката е била предмет на друго заповедно производство. Незабавното изпълнение както за неустойка, така и за договорните лихви е било отменено по пътя на обжалването.

Няма спор, че кредита не е направен изцяло предсрочно изискуем и претендираните в заповедното производство главница и лихви касаят част от периодите по погасителния план, както са заявени. Следва да се направи извод, че договора продължава да е действащ.

Въз основа на подаденото възражение на ответниците в срок СРС е указал и в срок е предявен настоящия иск, който касае само договорната възнаградителна лихва и разноски, предвид че не се оспорва дължимостта на 2 главницата и за нея няма възражение.

От приетата по делото съдебно - оценителна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че пазарната стойност на двата ипотекирани имота към 15.10.14г./ датата на заема/ е общо 163 540 лв., като за магазин № 2в е 75 000 лв., а за ателие № 2 е 89 000 лв.

От приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени се установява, че заемът е предоставен от заемодателя на дружеството заемополучател, по начина уговорен в договора.

Заемополучателя е погасявал своите задължения макар и със забава, като за периода 21.11.14г.-12.07.17г. са извършени плащания в общ размер от 39 266.34 евро , със които са погасени следните задължения :

1 561.76 евро главница от вноски № 1 до № 26 изцяло.

26 884.98 евро договорна лихва за вноски от № 1 до № 26 изцяло и 0.44 евро за вноса № 27 от погасителния план.

10 819.60 евро неустойка за забава по вноски от № 01 до № 27 и 627.24 евро от вноска № 28.

Вещото лице сочи, че Годишния процент на разходите по този кредит е 39.9 %. По задачи на ответниците вещото лице е изчислило законна лихва за периода 16.04.2017г. – 15.06.2020г. , като при главница дължима за този период – 6 203.50 евро законната лихва е 1 993.74 евро, а за равна месечна вноска по главница от 316.67 евро , главницата възлиза в размер на 12 033.46 евро, а законната лихва в размер на 3 867.42 евро.

От представеното по изпълнителното дело покана – уведомление за присъединяване на още един изпълнителен лист се установява, че такова е било образувано въз основа на издадената настояща заповед и изпълнителен лист. Няма спор, че както по настоящата заповед, така и по другата издадена заповед от м.12.2020г. чрез обжалване незабавното изпълнение е било отменено. Не се спори, че ипотекираните имоти обезпечаващи настоящия договор за заем в рамките на изпълнителното дело са били продадени.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

По делото се установи и е безспорно между страните, че ищеца е предоставил в заем на първия ответник юридическо лице сумата от 38 000 евро в заем по уговорения начин. Договорено е сумата да се издължава съобразно погасителен план за 120 месеца при точно фиксирани месечни вноски. Кредитополучателя е връщал кредита със забава. Същият е върнал като размер 39 266.34 евро, която е с 1 266.34 евро повече от полученото.

Доколкото обаче вноските са правени със забава кредитодателя е начислявал и приспадал от вноските съответните неустойки. Договорената лихва е 33 % годишно, като ГПР е 39 %. Съдът намира, че не може да се приеме, че така договорената лихва е нищожна. Договора по своя характер е заем, който 3 служи за търговската дейност на заемополучателя и с него е погасен и предходен кредит и в останалата си част е послужила в търговската дейност.

Касае се за заем между търговци. Дори и физическото лице съдлъжник не е участвало като потребител предвид качеството му на представляващ на заемополучателя и втория съдлъжник и ипотекарен длъжник и същия не е установил да е използвал суми по заема извън търговската дейност на дружеството, т.е. не участва в договора в качеството на потребител. Договора за заем като предоставен на търговец, се регулира основно от установеното с договора и доколкото уговорките в него не противоречат на морала и добрите нрави. Съдът като съобрази, че закона за потребителски кредит и закона за кредитите за недвижими имоти на потребители касаят само предоставяне заеми на потребители и при тях, конкретно потребителските договори ГПР е до 50 % годишно, намира че може да се приеме, че 39 % годишно ГПР при заем за търговска дейност е нормален и допустим такъв и предвид на това 33 % годишна лихва не следва да се приема за нищожна. Търговската дейност в по-голяма степен от обикновения потребител се нуждае от заемен капитал, предполага се че търговците са с добри финансови познания и са способни да си преценят всички рискове при сключването на един такъв заем. С оглед на тези съображения съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се приеме за недействителна . В конкретния договор големия размер на лихва се получава в резултат от дългия период от 120 м. на договора, и при забава се погасява най – крайната вноска след като се погаси първо неустойката. Най-голямо увеличение на лихвената тежест се получава чрез договорената неустойка, която е по същество обезщетение за забава на съответната вноска, и по начина по който е договорена формира много поголям размер ако е само върху забавената вноса и така не дава възможност да се погасяват главница и лихви, ако са забавени чрез последващи вноски.

Съгласно чл.2.3 б.С от договора при забава на падежирала вноска се дължи неустойка за забава от 0.14 % на ден върху цялата непогасена част от предоставения заем, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихви, неустойка. Съдът намира, че така договорена неустойката противоречи на морала и добрите нрави, тъй като се предвижда обезщетение за забава не само върху забавената месечна вноска, а върху цялата неиздължена част от кредита. След като имаме падежни месечни вноски и кредита не е направен предсрочно изискуем върху неиздължената част с ненастъпил падеж липсва основание да се начислява обезщетение за забава, поради което съдът приема, че тази разпоредба от договора между страните е нищожна на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД. Предвид на това съдът намира, че сумата която е погасена от заемополучателя и кредитодателя е осчетоводил като неустойка, а неустойка не се следва поради нищожност на уговорката, следва да се приеме, че с нея е погасена договорна лихва. Предвид на това съдът намира, че сумата от 10 819.60 евро за неустойка следва да се приеме, че е погасила договорната лихва за периода от 27 вноска която е в размер на 4

1001.61 евро по погасителния план до 36 вноска и от 37 вноска погасена се явява лихва в размер на 921 евро или остава дължима 62.96 евро.

Следователно остава дължима незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 37 вноска / частично / 15.11.2017г. и до 68 вноска 15.06.2020г. и възлиза в размер общо 28 272.83 евро / т.е. претендираната договорна лихва с извадена от нея начислена неустойка от 10 819.60 евро/. Предвид на изложеното следва да се признае дължимост на възнаградителна договорна лихва само за 28 272.83 евро за периода 15.11.2017г. до 15.06.20г., като претенцията за разликата до пълния претендиран период и размер следва да се отхвърли като неоснователна.

Ответника е направил и възражение за изтекла погасителна давност за част от претенцията за периода 16.12.2016г. до 15.06.2017г.. Настоящия състав намира това възражение за неоснователно, доколкото съдът споделя становището, че погасителна давност за съответните вземания по договора започва да тече едва след настъпване на предсрочната изискуемост на целия договор, или след като вземанията са установени по съответния съдебен ред, в съответната си част , след което за тях започва да тече съответна давност.