Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 234 от 21.12.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 665/2020
Вид
Решение № 234
Подписан
21.12.2020
В сила
12.07.2021
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Георги Кирилов Пашалиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137 , ал.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 148 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.223 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.35 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.35 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. гр. Д. , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Георги К. Пашалиев

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20203200500665 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№3978/19.02.2020 год. на Я. Д. В. ,ЕГН ********** от гр. Г. Т., ***срещу решение №137/06.02.2020 год. по гр.д.№3739 /2020 год. на Районен съд Д. ,с което са отхвърлени предявените от нея в условията на обективно съединяване осъдителни искове по чл.109 от ЗС срещу Г. И. А.,ЕГН *** и М.

Д. А.,ЕГН ***, двамата от гр. Г. Т., *** :1./ да премахнат постройката, надградена върху съществуваща в имота им „стопанска постройка и гараж", изградена в собственото им дворно място съставляващо УПИ ***, квартал * по ПУП на гр. Г. Т., находящо се на ***, с площ от 30 кв.м;2./да премахнат 6 броя лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена близост до регулационната граница между УПИ *** в кв. * и УПИ ***, кв. * по ПУП на гр. Г. Т. и 3./да преустановят дейността си по отглеждане на животни в имота си гр. Г. Т., ***.

С доводи за необоснованост на

1 обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията по чл.109 от ЗС и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 10.02.2020 год.,жалба рег.№3978/19.02.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемите страни Г. И. А. и М. Д. А. считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 5061/04.03.2020 год.

Спори се между страните ,дали фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд са съответни на събраните по делото доказателства и установената съдебна практика,вкл.тълкувателна по въпросите за предпоставките за провеждане на иска по чл.109 от ЗС ,както при неблагоприятно въздействие върху имот,така също и при застрашаване и създаване на опасност от вредно и смущаващо въздействие ,доколкото и в двата случая е налице пречка за собственика да упражнява правата си в пълен обем;в случаите на нарушение на правни норми,установени единствено с оглед осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседни имоти,следва ли да бъде доказвано конкретно неблагоприятно въздействие върху имота,респ.вещо лице и съдът да преценяват наличието на такова.

С искова молба рег.№ 1170/10.04.2019 год. е заявена осъдителна претенция на Я. Д. В. срещу Г. И. А. и М. Д. А..

Изложени са твърдения,че страните притежават в гр.Г. Т. недвижими имоти,в които въз основа на дадени съгласия и строителни разрешения от 1991 год. и 1992 год. са изградили на разделящата ги вътрешна регулационна граница

:стопански постройки, работилница и гараж.Ответниците надградили стопанската си постройка с още един етаж с площ от 30 кв.м.,в който обособили жилищни помещения и санитарен възел.

Строителството било осъществено през 2012 год. без издадени строително разрешение и строителни книжа и без дадено от ищцата съгласие с 2 нотариална заверка на подписа.Предназначението на стопанската сграда не било променяно по съответния ред,нито било издадено разрешение за ползването й.Надграденото от ответниците надхвърляло с 2 метра височината на стопанската сграда на ищцата,а стряхата му навлизала във въздушното пространство на имота й.Освен,че строителството било извършено в отклонение от правилата на чл.35 ал.1,чл.42 ал.2 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ,то ограничавало ищцата в упражняване на правото на собственост върху притежавания от нея имот- намалявало слънцеогряването на жилищната сграда и незастроената част от имота,естествената въздушна циркулация в пространството над имота,вследствие на което било увеличено заснежаването на двора и покривната плоча на стопанската й сграда ,както и натаяването с вода при топене на снега,а образувалите се водни маси навлизат в основите на жилищната постройка.Вън от горното ползването на стопанската й сграда влизало в колизия с използването от ответниците на надстройката за жилищни цели.

В нарушение на т.15 от Приложение № 1 от Наредба № 11 за изграждане ,поддържане и опазване на зелената система на територията на Община Г. Т. и т.15 от Приложение № 1 от Наредба №1/10.03.1993 год. за опазване на озелените площи и декоративната растителност, ответниците засадили 6 бр. лози в непосредствена близост до регулационна линия.Част от тях били стари и с много добре развита коренова система ,която повреждала циментовата настилка на двора й ,което наложило неговото отремонтиране и презаливане.

В непосредствена близост до изградената в двора на ищеца стопанска постройка и работилница ответниците отглеждали животни- зайци, кокошки и други, като мястото за отглеждането им не било регистрирано като животновъден обект по смисъла на чл. 137 , ал.1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност и не се спазвали ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания по Наредба № 44/ 20. 04. 2006 год. В противоречие с изискванията на чл. 4, ал.7 от посочената наредба в мястото за отглеждане на посочените животни нямало санитарен възел и фекалиите от животните, мръсните води и нечистотии се утаявали в почвата и навлизали в основите на стопанската сграда и работилница на ищеца, при което се отделяли неприятни миризми и вредни вещества, които замърсявали въздуха 3 и били предпоставки за предизвикване на алергии и други заболявания.

С оглед на горното е отправено искане ,съдът да осъди Г. И. А. и М. Д.

А. да премахнат извършеното надстрояване на стопанска сграда и лозови насаждения и преустановят дейността по отглеждане на животни,които макар осъществявани в собствения им недвижим имот ,нарушават законови регламентации и създават на ищцата пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответниците Г. И. А. и М.

Д. А. са оспорили основателността на претенцията по чл.109 от ЗС.

Върху съществуващ гараж и стопанска постройка, законно построени с разрешение за строеж и декларация-съгласие от страна на ищцата, в подпокривната част изградили помощна постройка –склад за стари вещи и материали. Втори етаж върху стопанската постройка не е изграждан.

Впечатление за това се създава от островърхия покрив, с който бил сменен стария. Същия е тип „румънски" , не е масивен-покривната конструкция е ламаринена. Височината на цялата сграда не нарушава изискванията на ЗУТ за височина на допълващо застрояване, каквото се явява въпросната постройка. Сочената в исковата молба стряха, която влизала в недвижимия имот на ищцата е вече премахната и в момента такава не съществува. Нито една от разпоредбите на ЗУТ,касаеща допълващото застрояване не били нарушени,а поради завършване на строежа да 1997 год. ,допълващата постройка била и търпима.Имотът не е жилищен и не се ползва за живеене. В приземния етаж на въпросната постройка ответниците обособили лятна кухня, в която живеят родителите на ответницата.

Лозовите насаждения на ответниците са засадени на повече от 2 метра от оградата на ищцата,докато съгласно Приложение 1 към чл. 13 от Наредба №1 за опазване на озеленителните площи и декоративна растителност от 30.03.1993 год., средно високите дървета могат да отстоят на 1.8 м. от регулационната линия на съседния парцел .Те са храстовидни разстения и не влияят на настилката на ищцата. В този смисъл ответниците считат, че не са нарушили изискванията на нормативния акт и по никакъв начин не пречат на ищцата свободно да упражнява правото си на собственост.

Ответниците отглеждали животни -кокошки и зайци в стопанска постройка, изградена в 4 двора им - вписан животновъден обект. Хигиенните условия отговаряли на нормативната регулация,констатирано от ОДБХ-Д.. Прозорците на къщата на ищцата не гледат към двора на ответниците ,поради което и отглеждането на животни не смущавало правото й на собственост.

В първото по делото съдебно заседание от 11.11.2019 год. страните са внесли допълнителни пояснения.Ищцата е посочила,че с новопостроеното се увеличава тежестта върху плочата на стопанската им постройка.Навлизащата стряха в имота им била отстранена след завеждане на делото.Надстройката се ползвала за жилищни нужди,поради което обитателите й имали претенции срещу шума от работилницата й,които изразявали с обиди,чукане и тракане.

Разклоненията на лозите във височина навлизали в имота им и постоянно се налагало рязание на лозници и събиране на листа. Животните се пускали свободно извън предвиденото за тях ограждение и поради движението им ,миризма навлизала през вратопрозореца на основната й сграда.Ответниците сочат,че действително през лятото лозите навлизат в имота на ищцата,но редовно ги подрязвали и почиствали листата.Нямали свободно пуснати зайци,освен по невнимание.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:

По силата на договор за дарение,сключен с нотариален акт № *** год. и договор за покупка на недвижим имот чрез Общинския народен съвет ,сключен с нотариален акт № *** год. ,ищцата е придобила недвижим имот,находящ се в гр.Г. Т.,***,съставляващ парцел ***,кв.** ,а понастоящем УПИ ***,кв.* по ПУП на населеното място, а ответниците недвижим имот,находящ се в гр.Г. Т.,***,съставляващ парцел ***,кв.**,а понастоящем ***,кв.*по ПУП на населеното място.

С протокол № 26/15.07.1989 год. на ответника Г. И. А. е била дадена строителна линия и определено ниво за застрояването в имота му на оградагараж и стопанска постройка.Издадено му е било разрешение №20/09.03.1989 год. за строеж на гараж и стопанска постройка до 30 кв.м. С нотариалнозаверена декларация от 01.02.1989 год.,ищцата е дала съгласие, съседът й Г.

И. А. да построи гараж и стопанска постройка в собствения си имот и на границата с нейния,като се е задължила да покрие калканната стена с подобен 5 вид сграда.На ищцата е било издадено разрешение за строеж № 125 /06.11.1991 год.за стопанска постройка и работилница до 35 кв.м.

Работна група на Община Г. Т. е извършила на дата 26.02.2018 год. проверка на постройки от допълващото застрояване в ***,кв.* по регулационния план,собственост на Г. И. А..При извършен оглед е констатирано

/протокол

7-37/26.02.2018 год./изграждането на гараж,надлъжно по границата със съседния УПИ ***,кв.*,същият е масивен и с плосък покрив.Стопанската постройка е разположена зад гаража и напречно на границата със съседния УПИ ***,кв.*,като е с надзид с височина от 1.70 метра,измерен от плочата на сградата до стрехата,с отделен вход и покривна конструкция -двускатен покрив.При границата със съседния имот стопанската постройка завършва с калкан,от който стрехата се надвесва над имота на съседите.

Проверка на РОНСК Д. е констатирала,че върху плоския покрив на съществуваща стопанска сграда и върху част от гаража в имота на ответниците е изпълнена надстройка с размери 3.67 м/8.80 м и надзид 1.73 м и било 2.33 м,разположена на регулационната граница с имота на ищцата.Надстройката е с дървен двускатен покрив и покритие от керемиди,с отичане към имота на ответниците,положена е външна мазилка и дограма.Сградата се ползва за живеене,а не като гараж и стопанска постройка.Пред проверяващите, ответниците са посочили,че надстройката е извършена през 2011 год.Проверката не е установила в община Г. Т. данни за съгласуван и одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за ”Надстройка над съществуваща сграда на допълващото застрояване” .Строежът е пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5б.”в” от ЗУТ и контролните административни действия при липсата на строителни книжа по ЗУТ са от компетентността на Кмета на Общината-чл.223 от ЗУТ .За резултатите от проверката с писмо изх.№ГТ-58-00-109/15.06.2018 год. са били уведомени ищцата, кмета на община Г. Т.,МРРБ,зам. началника на ДНСК и началника на РДНСК-Североизточен район.