Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262681 от 11.08.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7421/2020
Вид
Решение № 262681
Подписан
11.08.2022
В сила
11.08.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия И. СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 7421 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл.

273 ГПК.

С решение № 70919/05.04.2020 г. по гр. д. № 43792/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 41 състав, е признато за установено по предявените от

„Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Г.Ц.А. и С.И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ всеки от сумата от общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „********* с аб. № 224768 и сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (19.03.2019 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 15632/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като са отхвърлени претенциите за разликата над сумата от общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 079,59 лв. и за периода месец 05.2015 г. – месец 02.2016 г., както и за разликата над сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово разпределение до пълния предявен размер от 61,04 лв. и за месец 02.2016 г., както и претенциите по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 349,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 14.09.2016 г. - 08.03.2019 г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия и за сумата 10,99 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на законната лихва за забава за периода 30.03.2016 г. - 08.03.2019 г. Осъдени са на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.Ц.А. и С.И.А. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД по ½ всеки от сумата 399,95 лв., представляваща разноски в исковото производство и 66,95 лв. – разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, в общ размер на 349,11 лв., както и в частта, с която частично е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над 1615,35 лв. до пълния предявен размер от 2079,59 лв., като погасен по давност, с доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че правилно районният съд е приел, че ответниците притежават качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но неправилно е приел, че искът за главница е погасен по давност до приетата от районния съд сума, както и че не се дължи лихва за забава. През исковия период са имали действие Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.) и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и вестник „19 минути“, в сила от 12.08.2016 г. (ОУ/2016 г.). В раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1, чл. 33 са определени редът и срокът, по които продавачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните фактури на интернет страницата на продавача, като е предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон (ОУ/2014 г.).

Във връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за ТЕ, са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК, на съответните дати на публикуването. Съобразно ОУ/2016 г. – чл. 33, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което изпадат в забава. Твърди се, че за процесния период са издадени три броя общи фактури – Обща фактура № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., като за сумите по тях клиентите са изпаднали в забава с изтичането на последния ден от 45-дневния срок. Отделно от това, съдът неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., отразени в Обща фактура № **********/31.07.2016 г., които суми са станали изискуеми на 15.09.2016 г., т. е. към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.03.2019 г. давността за тях не е била изтекла. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част, за уважаване на предявените искове до заявените размери и период, и за присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Г.Ц.А. и С.И.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че районният съд правилно е приложил чл. 111, б. „в“ ЗЗД и задължителните разяснения на ТР № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Ц.А. и С.И.А. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ, че Г.Ц.А. и С.И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ всеки от сумата от общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „********* с аб. № 224768 и сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (19.03.2019 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 15632/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав; отхвърлена е претенцията за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 58,82 лв. до пълния предявен размер от 61,04 лв. и за месец 02.2016 г., както и претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10,99 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. - 08.03.2019 г., и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 399,95 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата 66,95 лв. – разноски в заповедното производство, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението на първия съд обаче е частично неправилно в обжалваната част, като във връзка с оплакванията на въззивника съдът приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, в това число и качеството им на клиенти на топлинна енергия през процесния период, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница за топлинна енергия, като са изпаднали в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

В случая с доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни обстоятелствата, че през исковия период ответниците са били съсобственици на апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, с аб. № 224768, при равни квоти, както и че сградата по местонахожедение на имота е била топлоснабдена.

От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (КСТСчЕ), която въззивният съд кредитира като компетентно дадена и в пълнота отговаряща на поставените задачи, се установява, че през исковия период е ползвана ТЕ за отопление на имот и такава е била начислявана, начислявана е ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ). В имота е имало 3 броя отоплителни тела (радиатори), с монтирани на тях 3 броя топлинни разпределители и толкова термостатни вентили, както и 1 брой щранг – лира в санитарно помещение и 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за отчитане на БГВ. През процесния период ТЕ за отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на трите броя индивидуални разпределители за разход на отопление, а ТЕ от щранг – лира е определяна по изчислителен път, поради отсъствие на техническа възможност за монтаж на измервателно устройство. През целия период ТЕ за БГВ е определяно на база реален отчет на показанията на двата водомера. През същия период ТЕ, отдадена от сградната инсталация е определяна съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Отчитането е извършвано при пълен отопляем обем от 138 куб. м. Стойността на реално потребената през исковия период ТЕ възлиза на 2 074,46 лв. при съобразяване на всички издадени изравнителни сметки (сума по фактури 2 418,49 лв и 343,89 лв. – стойност на сума за получаване от изравнителни сметки).