Решение № 504 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110210458 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. К. М. чрез Т. Н. Г. – адвокат при Монтанска адвокатска колегия срещу наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-22-03-056/04.08.2022г., издадено от Дончо Петров Барбалов - заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.

53, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) за извършено нарушение на чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП, нарушения на производствените правила и целта на закона. В допълнение са инвокирани доводи досежно несъответствието на издадения санкционен акт с материалноправните норми. В конкретика се изтъква, че процесният обжалван акт не е връчен по установения от закона ред, като в посока на това се привеждат аргументи за узнаване на акта от жалбоподателя едва чрез получена покана от ЧСИ с приложена към нея справка от НАП за налични задължения на санкционираното лице. Сочи се недоказаност на твърденията на административнонаказващия орган относно осъществявана от жалбоподателя търговска дейност, като в подкрепа на последното санкционираният субект се позовава на съдебна практика. Навежда се липсата на процесуални усилия в посока установяване авторството на нарушението и по-конкретно относно обстоятелството дали санкционираното физическо лице е действало в лично качество или от името и за сметка на някое търговско дружество въз основа на граждански или трудов договор. В посока на последното се привежда съответната съдебна практика. С оглед на гореизложеното в жалбата се иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, нецелесъобразно и издадено в противоречие с производствените правила.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Наказващият административен орган - заместник-кмет на Столична община, редовно призован, се представлява от адвокат С. П., която моли наказателното постановление да 1 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва претендираното от въззивника възнаграждение като сочи, че административнонаказателните производства нямат свобода на договор, поради което акцентира върху неприложимостта на уредбата, инкорпорирана в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Въз основа на последното прави искане за намаляване размера на адвокатското, претендирано от жалбоподателя. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Към 26.05.2022 г. жалбоподателят Х. К. М. имал сключен трудов договор с „*** за длъжността „продавач-консултант“.

В това си качество на 26.05.2022 г. около 17:21ч. в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Пиротска“ № 12а, на ъгъла с ул. „Княз Борис I“ същият извършвал търговия на открито - продажба на печена и варена царевица и чипс, които били разположени върху подвижно съоръжение – количка, заемаща разгърната площ от около 2 /два/ кв.м. публична общинска собственост.

Съответното обстоятелство било възприето от свидетелката Д.С..З. главен инспектор в „Столичен инспекторат“ към Столична община, в присъствието на колежката й – свидетелката Т.а Е.Г. – също служител на „Столичен инспекторат“ към Столична община. Те изискали от жалбоподателя да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Възраждане“. Такова не било представено от жалбоподателя Х. К. М., поради което свидетелката Кузманова му съставила АУАН № 22-03056/26.05.2022 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 26, т. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община /НРУИТДТСО/.

АУАН бил предявен и връчен лично на жалбоподателя Х. М., като на предвиденото място за възражения същият изрично посочил, че е служител в дружеството „***, като в удостоверение на това впоследствие е представил копие от трудов договор и издаден касов бон. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят М. депозирал и писмено възражение срещу така съставения му акт, в което изрично сочи, че не е извършвал търговска дейност от свое име, а че въпросните продажби е осъществявал на база сключен трудов договор с „***. В допълнение е посочил, че щандовете, от които извършва продажби, както и стоката, предмет на същите, са собственост на указаното търговско дружество.

Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съгласно чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО заместник-кметът на Столична община издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 36, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Д.З. и писмени - Заповед № СО- РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община; Заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на Столична община; Заповед № РД-09-2540/12.12.2014 г. на кмета на Столична община;

Заповед от 10.01.2024 г. на кмета на Столична община; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в районен инспекторат на територията на административния район на Столична община; трудов договор № 00005/09.01.2022 г.; електронна справка, удостоверяваща общите задължения на жалбоподателя към НАП.

От показанията на актосъставителката Д.З. се установяват релевантни към предмета на доказване факти - мястото на извършената проверка, обстоятелството, че жалбоподателят бил заварен на място да предлага за продажба посочените в АУАН и НП хранителни изделия, както и обстоятелството, свързано със съставяне на процесния АУАН от същата, която наред с това, в съдебна зала, припознава положения върху коментирания процесуален документ подпис като свой.

На следващо място от приложеното копие на трудов договор с търговското дружество „*** се установява обстоятелството, че към датата на проверката - 26.05.2022 г., жалбоподателят Х. К. М. се е намирал в трудово правоотношение с посоченото дружество като е изпълнявал длъжността „продавач-консултант“.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 06.06.2025г., а жалбата е подадена на 19.06.2025г.) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) акт, поради което е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.

Преди да направи проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. След извършената служебна проверка на въпросите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган съдебният състав установи, че компетентността и на двата органа по издаване на АУАН и НП е безспорно установена предвид приложените по делото писмени доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-09-2027/29.11.2011 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“. Въз основа на това се формира и извод от настоящата съдебна инстанция, че императивните правила за компетентност са били спазени и не е налице съществено нарушение на същите, което да обуслови отмяна на оспореното наказателно постановление на това основание.

3

На следващо място съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. И АУАН, и НП отговарят в достатъчна степен на изискванията на чл.

42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено.

Наред с това настоящият съдебен състав обаче констатира, че още в началната си фаза административнонаказателната процедура е проведена при допуснато процесуално нарушение, свързано с опорочаване процедурата по връчване на атакуваното НП. При така описаната фактология, извлечена от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че оплакването на жалбоподателя във връзка с връчването на обжалвания санкционен акт в противовес на установения от закона ред е основателно, макар и да не влече след себе си най-тежката последици, а именно отмяната на атакувания акт.

Това е така, доколкото опороченото действие по връчване на издаденото НП има значение единствено за възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ. за преценката дали жалбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В случая дори да се приеме, че процесното НП не е връчено надлежно, то указаното ненадлежно действие не е от естество да засегне законосъобразността на самото НП, която се обуславя единствено от наличието или липсата на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото издаване, сред които не фигурира връчването на НП.

Поради изложеното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя или да представляват формални основания за отмяната на така издадения процесуален документ.

Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност. Действително от приложените писмени и гласни доказателства по делото се установява, че жалбоподателят Х. К. М. е лицето, което на посочените време и място - на 26.05.2022 г. около 17:21 ч. в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Пиротска“ №12а, ъгъла с ул.

„Княз Борис“ е предлагало за продажба варена и печена царевица, както и чипс от подвижно съоръжение – количка, заемаща разгърната площ от около 2 кв.м. публична общинска собственост, без да представи поискано от контролните органи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район

„Възраждане“.

Независимо от това обаче административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде ангажирана, доколкото същият не е притежавал качеството „търговец“.

Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, 4

„търговец“ е лице по смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други думи всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността и на физическо лице.

В конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е намирал в трудово правоотношение с юридическото лице, извършващо търговската дейност – „***, именно спрямо последното в качеството му на търговец е било относимо изискването, заложено в чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО, а именно при осъществяване на търговия на открито да притежава и представи при поискване съответно разрешение за ползване на място /което се издава по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който се извършва дейността.

Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b827419-a97f-47cc-b7d0-fd34206374ec