Решение № 1168 от 23.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Бургас, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. П. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова в присъствието на прокурора Георги Д. Дуков като разгледа докладваното от Кристиян Ант. П. Въззивно гражданско дело № 20222100501323 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. София, бул.

,,Витоша” № 2, представлявяна от Р. Панайотова – мл. Прокурор в РП – гр.

Бургас срещу Решение № 1387/29.06.2022г. по гр.д. № 1221/2022г. на БРС, в частта с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца М. И. И. сумата от 1000 лева (хиляда лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано ДП № 758/2020 г. на V РУ Бургас, 116 лева (сто и шестнадесет лева) имуществени вреди, както и лихва за забава върху главниците, считано от 13.03.2021 г. до окончателното им плащане, както и сумата 10 лева (десет лева) съдебноделоводни разноски.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че досъдебното производство е образувано като бързо производство, в нарушение на императивните правила, имплеметирани в разпоредбата на чл. 356, ал. 3 НПК, която първоинстанционният съд е коментирал в постановеното решение. Посочва се, че видно от материалите на досъдебното производство, в хода на разследването с ищеца не са извършвани, каквито и да било действия по разследването и процесуални 1 такива, които евентуално да бъдат основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Изложени са твърения, че Прокуратурата не може да носи отговорност и за претърпените вреди в резултат на полицейското задържане на ищеца, извършено по реда на ЗМВР. Счита, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. Излагат се съображения в насока на това, че ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, по отношение на него не е прилагана мярка за процесуална принуда, поради това претенциите на ищеца към ПРБ са изцяло неоснователни.

Посочва също така, че от проведените в хода на съдебното дирене разпити на свидетели не са събрани несъмнени доказателства за преживени от ищеца негативни емоции, вследствие на незаконни действия на правозащитните органи и в частност ПРБ, както и за това ищецът да е бил ощетен финансово.

Намира определеното обезщетение за прекалено завишено и несъвместимо с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез адв. Георги Стоянов – БАК. На първо място, счита, че в първоинстанционното решение е извършен цялостен анализ на материалния закон, съдебната практика и доказателствата по делото, поради което изводът му за основателност на исковата молба е правилен. Посочва, че прокуратурата следва да бъде надлежния ответник по делото, доколкото на досъдебното производство прокурора упражнява функциите по ръководство и решаване. Твърди, че от началото на досъдебното производство всички актове са издадени от Прокуратурата на РБ, по-точно от РП – гр. Бургас.

Излага съображения по отношение задържането на ищеца, от което са произтекли и негативни емоционални преживявания – стрес, страх от осъждане и засягане на достойнството, поради което са налице обективните елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответните държавни органи за причинените на ищеца неимуществени вреди. Счита, че присъденият размер на обезщетението с първоинстанционното решение не е завишен, дори напротив. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. И. И. срещу Прокуратура на Република България, с искане за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано ДП № 758/2020 г. на V 2

РУ Бургас, 116 лева имуществени вреди, 195,02 лева мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода 12.03.2021 г. – 25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 25.02.2022 г. до окончателното й плащане.

Твърди, че на 27.12.2020 г. около 23:30 ч. в гр. Бургас ищецът, при управлението на автомобила си, бил спрян от полицейски служители и тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества, който дал положителен резултат. Веднага му бил съставен акт, а свидетелството му за управление било отнето, като бил задържан за срок от 24 часа поради данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по повод на което било образувано ДП № 758/2020 г. по описа на V РУ Бургас. След това била взета кръвна проба за химичен анализ, чиито резултат показал, че не е установено наличието на наркотични вещества. С постановление от 22.02.2021 г. на прокурор към БРП произодството било прекратено. Поради действията на разследващите по образуваното досъдебно производство и образуваното срещу него наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди поради неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, както и трудовото му правоотношение било прекратено.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Посочено е, че твърдените вреди не са причинени от действия на Прокуратурата, а само такива на полицейските органи. Изложени са и доводи, че образуването на наказателно производство, в хода на което ищецът е разпитан само като свидетел, а не е привличан като обвиняем, не е сред хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Посочено е, че не е установена причинно-следствена връзка между прекратяване на трудовото правоотношение и воденото досъдебно производство. Наведени са и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а претенцията за имуществени вреди е неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от приложените акт за установяване на административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, че на 27.12.2020 г. около 23.20 ч. ищецът, управлявайки лек автомобил Мазда с рег. № А1852МК, е спрян в района на бл. 108 в ж. к. Лазур в гр. Бургас от полицейски служители за извършване на проверка. В хода на проверката е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дръг Тест 5000, за което е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Резултатът от проверката е положителен, като на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение, а свидетелството му за управление на МПС е отнето за срок от 6 месеца, считано от 27.12.2020 г., както и регистрационните табели на автомобила. На 28.12.2020 г. в 00.15 ч. И. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР заради управляване на лек автомобил под въздействие на наркотични вещества, за което е издадена Заповед за задържане на лице от 3 старши полицай към V РУ – Бургас. Извършен е личен обиск на лицето, видно от съставения протокол за обиск.

С първото действие по разследването, а именно задържането на ищеца за 24 часа и разпита му като свидетел, е образувано бързо досъдебно производство № 3388 ЗМ-758/2020 г. по описа на V РУ – Бургас, видно от изпратеното уведомление до РП – Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С акт на прокурора е постановено разследването да се проведе по общия ред. Представена е съдебна химикотоксилогична експертиза, видно от която от извършените изследвания на представената биологична проба от И. не е установено наличие на алкохол или наркотични вещества.

По делото е приложено Постановление от 22.02.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство № 758/2020 г. по описа на V РУ Бургас, съставено от прокурор при Районна прокуратура – Бургас, като е посочено в същото, че видно от извършената в хода на разследването токсикохимична експертиза в кръвната проба на ищеца не се установява наличие на алкохол или наркотични вещества. Постановлението е влязло в сила на 13.03.2021 г.

Установява се, че към 27.12.2020 г. И. се е намирал в трудовоправни отношения с „МиБМ Експрес“ ООД, където е работел като шофьор тежкотоварен автомобил. Видно от заповед за прекратяване на трудов договор от 08.01.2021 г., връчена на 11.01.2021 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – прекратяване на договор със срок на изпитване.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Н.Г. е посочил, че е приятел на ищеца. През нощта на 27.12.2020 г. И. му е писал, че е спрян от полицаи, че са го задържали и не му дават да говори по телефона. На другия ден, около обяд, го пуснали от ареста, и двамата говори по телефона. И. бил доста разстроен, тъй като работата му била свързана с шофиране – бил куриер. От фирмата го отстранили от работа. М. станал доста затворен, изнервен, не искал да излиза от вкъщи. Всички приятели го гледали със съмнение. В него имало нещо между срам и депресия. Баща му също го гледал с недоверие. Не можел да шофира, а му се налагало. Останал без работа доста време, 6-7-8 месеца. И сега избягвал да шофира вечер, притеснявал се да не се повтори тази ситуация. Към момента работата му също била свързана с шофиране.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи - разследващи органи, прокуратура, съд. В мотивите на ТР № 5/2015 г. по т. д. № 5/2013 г. е посочено, че длъжник по материалното правоотношение е държавата, а правозащитните органи я представляват като процесуални субституенти, както и че дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 7 ЗОДОВ 4 посочва като пасивно легитимирани страни по исковете по чл. 2 ЗОДОВ съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно принципното разрешение по т.

6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК по т. д. № 3/2004 г. - пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл, няма спор, че пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е Прокуратурата, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер.

Правната квалификация на предявения иск, направена от първоинстанционния съд е правилна, защото в исковата молба са заявени настъпили неимуществени вреди в следствие на прекратено наказателно производство. Настоящия съд няма право да се произнася по вреди настъпили в следствие на полицейско задържане, доколкото последното представлява принудителна административна мярка, наложена с индивидуален административен акт. Законосъобразността на този акт се проверява в друго производство – по чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като деликтната отговорност на държавата следва да бъде ангажирана с иск по чл. 1 ЗОДОВ, който се разглежда по друг процесуален ред. При предявен иск по чл. 2 ЗОДОВ срещу ответник процесуален субституент Прокуратурата, вредите настъпили от задържане по чл. 72 ЗМВР не могат да са предмет на делото. По иск с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата, държавата отговаря за вредите от 72 часовото задържане, защото то е в правомощията на прокурора, каквото в настоящия случай не е постановявано, нито има доказателства за реално извършено такова.