Решение № 281 от 28.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 171/2022
- Вид
- Решение № 281
- Подписан
- 28.07.2023
- В сила
- 26.04.2024
- Състав
- Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.242, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 281 гр. Кюстендил, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20221500100171 по описа за 2022 година
Е. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, чрез Адвокатско дружество „********“ с Булстат ***********, с адрес на кантората: гр. С., ул.
„******“ **********, е предявила срещу „****************: *****.т и ******“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. Д., бул. „*********, иск за сумата ************* лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от ****** г., причинено от водача на лек автомобил на л.а. „**********“, peг. № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването му до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. ищцата е претърпяла ПТП. Водачът л.а. „**********" с рег. № *********, при наличието на знак „СТОП", не е спрял на кръстовище и не е пропуснал движещата се с предимство кола, в която е пътувала ищцата и така е реализирал ПТП, че със споразумение водачът л.а. „**********"- Е.
И. М. е признал вината си, че управляваният от Е. М. лек автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при "********.т и ******" АД, по застрахователна полица № ********, валидна до *****г. Сочи се, че от претърпяното ПТП ищцата е получила счупване в областта на лява подбедрица и лява лопатка. Наложило се е поставяне на гипс на ляв долен крайник и ортопедична ортеза на ляв горен крайник. Била е настанена в МБАЛ „*******" АД - гр. К. за периода от ******г., до *****г., с окончателна диагноза: Фрактура партис проксималис тибит синистра. Фрактура колум скапуле син. Заявява се, че претърпяното ПТП се е отразило неприятно, както в емоционален, така и в психически аспект на ищцата. Поради трудната си подвижност, се чувствала непълноценна, неуравновесена и неспокойна, защото не можела да се движи нормално, нито да работи и да се обслужва сама.
Налагало се дълъг период от време семейството й да се грижи за нея, като близките й помагали при ежедневното и хигиенно обслужване. Това обстоятелство силно я смущавало, като създало у нея състояние на зависимост и чувство за безпомощност, неудобство и дискомфорт. Акцентира се върху това, че до застрахователното 1 дружество била изпратена покана за доброволно заплащане на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на *****г. Предложената от тях сума се приема от ищцата за недостатъчна и не отговаряща на действително претърпените от ищцата болки и страдания, поради което за нея възникнал правен интерес от завеждане на настоящето производство.
В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „**********“, peг. № Е ********* към датата на ПТП.
Твърди, че в рамките на образуваната преписка пред застрахователя, ответното дружество е определило и изплатило обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в размер на 12258.50 лева и за имуществени вреди в размер на 241.50 лева или общо сумата от 12500.00 лева. Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, за да възникне отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е необосновано завишен и не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Е. К. В., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на ищцата се намира в пряка причинно- следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална доказаност на исковите й претенции, счита, че определеното от съда за справедлИ. обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос. Твърди, че при основателност на главната претенция, лихва би могла да се претендира едва от датата на входиране на писмената претенция пред застрахователя, респ. от датата на постановения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение или от датата на входиране на исковата молба в Окръжен съд – Кюстендил.
Встъпилото в процеса трето лице помагач Е. И. М. не се е явило в съдебно заседание, както и не е изпратило представител, който да изрази становище по иска.
КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Споразумение, обективирано в Протокол от съдебно заседание от 01.07.2021 г., постановено по НОХД № 724/2021 г. на ДнРС, Е. И. М. се е признал за виновен в това, че на ****** г. в гр. К. на кръстовището образувано от ул. „*****“ и ул.
„*******“, при управление на лек автомобил „**********“ с рег. № ********* , собственост на Х.Ц.Х. е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда; чл.21, ал.1 от ЗДвП- превишил разрешената скорост за движение; чл.50, ал.1 от ЗДвП- не пропуснал движещия се по път с предимство по ул. „*****“ с посока ***** училище към ул. „*****“ лек автомобил“******“ с рег. № КН ****** ВС, собственост на Е. К. В. и с това по непредпазлИ.ст е причинил телесни повреди на повече от едно лице, едно от което е ищцата- Е. В.- две телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, вследствие на фрактура на лява лопатка и трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник, вследствие фрактура на левия пищял /тибия/ на лявата подбедрица- престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, пр.3 и б.“а“, пр.2 във вр. с чл.242, ал.1, пр.3 НК.
2
Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „*****“ АД, гр. К. е, че на ****** г. ищцата е постъпила на лечение в болницата с диагноза: „Фрактура партис проксималис тибие“. Била е поставена гипсова имобилизация. Изписана е на ***** г.
В приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза, вещото лице инж. Ф. К. е описало механизма и причините довели до процесното ПТП, състоянието на пътната настилка на кръстовището, образувано от ул. „*****“ и „*******“, посоката на движение на двата автомобила, участващи в пътнотранспортното произшествие, хоризонталната и вертикална маркировки в района на ПТП. Вещото лице е посочило също така, че базовите автомобили м. „****“, модел „***“ са фабрично оборудвани с предпазни колани: два предпазни колана на предните седалки и два- за пътниците на задната седалка. Направило е съответните изчисления и е установило, че лек автомобил „**********“ се е движил с около 60 км./, а лек автомобил м. „******“ се е движел със скорост около 60-70 км/ч. Според вещото лице опасната зона за спиране на автомобила за скорост 16.67 м./сек (60 км./ч.) е 40.23 метра, а за скорост 19.44 м/сек (70 км./ч.) е 50.83 метра.
В допълнителната съдебно- автотехническа експертиза вещото лице д-р инж. Ф.
К. е посочило, че скоростта на движение на л.к. м. „****“ модел „****“ в началото на удара е била около 62 км/ч., а на л.а. „****“, модел „***“- около 45 км/ч., а опасната зона за спиране съответно за автомобилите: 56.02 м. и 29.10 м. Вещото лице е описало деформациите, които са констатирани по лек автомобил м. „****“ модел „***“ и въз основа на тях вещото лице е заключило, че с оглед конструкцията на автомобила и установените деформации на заден ляв панел, най- вероятно деформациите не са се пренесли в интериора на купето.
От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е. Л. се установява, че при инцидента на ****** ищцата е получила следните физически травматични увреждания: счупване в проксималната част на лявата тибия /подбедрица/ и счупване на лявата скапула. Поради факта, че не е имало голямо разместване на фрагментите не се е наложило оперативно лечение, а са поставени имобилизации на левия долен крайник от средата на бедрото до основата на пръстите и лявата раменна става. Очакванията на вещото лице са зарастване на счупените кости и пълно възстановяване обема на движения в лявата колянна и лявата раменна стави за период от около 6-8 месеца. Вещото лице сочи също така, че при самото ПТП ищцата е почувствала силни болки в областта на лявото рамо, като острите болки са били за период от около 10-15 дни и постепенно са започнали да намаляват. След свалянето на съответните имобилизации отново е чувствала силни болки с провеждането на рехабилитацията, като след петия- шестия месец би трябвало да изчезнат. През периода, когато е носела имобилизациите и следващите един- два месеца е изпитвала болки и дискомфорт, тъй като не е можела да се придвижва и обслужва самостоятелно. Според вещото лице травмите биха могли да бъдат получен и при поставен обезопасителен колан, ако е имало директен удар в областта на лявата колянна и раменни стави в твърди части от интериора на лекия автомобил. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не може да даде категоричен отговор дали ищцата е била с поставен колан.
В допълнителното си заключение вещото лице д-р Л. е посочило, че по повод продължаващи болки и ограничени движения в лявата колянна става, на 31.01.2023 г. на ищцата е извършен преглед и ядрено магнитен резонанс. В изследването е отразено, че има клинични данни за лезия /разкъсване/ на медиалния меникс и плика- синдроми, които обикновено се получават след травма в областта на колянната става.
Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.Г.Б. и В.П.А..
Първата свидетелка е *** на ищцата. В показанията си тя сочи, че е посетила дъщеря си в болницата. Кракът бил в синини, гипсиран и вдигнат. Ръката също била с шина. Била на подлога, не говорела. След изписването на ищцата от болницата, тя 3 трудно се придвижвала, изпитвала голям страх, била на инвалиден стол и имала нужда от помощ. Свидетелката Б. се преместила да живее при дъщеря си, тъй като последната имала нужда от помощ за тоалетна, за къпане, за миене. Това продължило шест месеца.
Според свидетелката ищцата изпитвала страх при излизане от вкъщи. Излизала само за рехабилитация, вглъбила се в себе си, страняла от хората. Изпитвала страх от коли, не можела да спи добре, вдигнала кръвното. Свидетелката сочи, че по принцип ищцата имала проблем със стомаха и инцидентът го задълбочил.
Свид. В.А. твърди, че е бил на мястото на инцидента. Разказва как се е случил.
Заявява, че е отишъл на място, за да окаже помощ. Видял, че ищцата била паднала между шофьорската седалка и задната седалка долу в краката. В момента не говорела, но била в съзнание, била в шок и охкала.
Свидетелят Е. М., който е управлявал застрахования автомобил, заявява, не е видял знака „Стоп“, тъй като е бил в клоните на дърво.
По делото няма спор, че управляваният от деликвента лек автомобил „******“ е застрахован в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от Покана вх. № ***** г. ищцата е предявила претенция пред застрахователното дружество за изплащане на претърпените от нея в резултат на настъпилото ПТП имуществени и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. С писмо изх. № **** г. ответното дружество е изискало от ищцата представяне на допълнителни документи. Видно от уведомление- отказ изх. № ***** г.