Решение № 4608 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330119503 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727 против М. Г. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени – главни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***, сключен под формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.

Съобразно подадената заявка, на ответницата била предоставена сумата от 300 лева, която била усвоена на каса в офис на „Изипей“ АД.

Съгласно условията на договора, ответницата следвало да върне предоставения кредит, ведно с договорна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 %, в размер на 54 лева, на шест равни месечни вноски, с падеж на последна вноска – 10.09.2023 г.

Твърди се, че към 27.09.2023 г., кредитополучателят не е осъществил никакво плащане по вноските на кредита, падежите на които били настъпили.

Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15585/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., за следните суми: 300 лева – главница; 54 лева – договорна лихва за периода 10.04.2023 г. – 10.09.2023 г. и 11.14 лева – обезщетение за забава за периода 11.04.2023 г. – 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 04.10.2023 г. до окончателното погасяване и разноски, връчена редовно по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който 1 изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове.

На първо място оспорва сключването на договора, като възразява, че от представените от ищеца доказателства не се доказва наличието на ясно и недвусмислено съгласие от страна на ответника за сключване на процесния договор. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не се установява между страните да е възникнало валидно кредитно правоотношение по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 18 ЗПФУР да предостави необходимата информация на потребителя, както и да получи съгласието на последния за сключване на договора.

На следващо място, оспорва твърдението, че сумата от 300 лева е реално получена от М. Д.. Твърди, че представеното движение по сметка – разписка за извършено плащане, няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, не носи подпис на получателя и не установява, че сумата е реално получена от ответника.

В случай, че се установи наличието на сключен между страните договор, счита че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, липсвало информация как е формиран същият и какви компоненти включва.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове .

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7268/26.10.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15585/2023 г. на ПРС, І гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на „Кредит Инс“ АД, следните суми: 300 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/***; 54 лева – договорна лихва за периода 10.04.2023 г. – 10.09.2023 г.; 11.14 лева – обезщетение за забава за периода 11.04.2023 г. – 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 04.10.2023 г. до окончателното й погасяване и разноски.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние „Екстра“ № ***/***, за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на обезщетение за забава, като установи наличието на съответен главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му.

По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/***, неподписан от страните, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит 2 под формата на паричен заем, в размер на 300 лева, при фиксиран ГЛП 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.70 %., който следва да бъде издължен на 6 месечни вноски, всяка в размер на 87.50 лева, с падеж: 10.09.2023 г. В чл. 1.4. от Договора е посочено, че средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от Кредитополучателя начин в брой на каса на Еаsypay, или по посочена от него банкова сметка. В чл. 4 от Договора е посочено, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредитодателя юридическо лице („Поръчител“), като видно от Приложение І към Договора за кредит – погасителен план, е видно, че кредитополучателят следва да заплаща на кредитодателя „сума на гаранция“ в общ размер на 171 лева, разсрочена на шест месечни вноски, съвпадащи с месечните вноски по кредита, всяка в размер на 28.50 лева.

По заповедното дело са приети Общи условия на Кредит Инс ООД. Съгласно разпоредбите на Раздел VІІІ Обезпечение по кредит от Общите условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, последния следва да представи банкова гаранция в срок от 14 дни от подаване на заявката или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 24 часа от подаване на заявката.

По делото като писмено доказателство е приета – Разписка № ***, за получена в брой, чрез „Изипей“ АД на 13.03.2023 г. сума в размер на 300 лева, от М. Г. П., с посочени имена на наредителя: „Кредит Инс“ ООД, и посочено основание за превода „Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/***“.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния 3 случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

Установява се, че е сключен процесния договор за кредит от разстояние, като ответникът е дал съгласие, чрез електронно подписване през електронна платформа www.creditins.bg. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК.