Определение № 532 от 19.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600830 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 28.11.2023г. по НОХД № 10713/23г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане същото на СРП. За да постанови горното определение първостепенният съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила и в тази е изложил определени доводи, основните от които се заключават в това, че описанието на поведението на подсъдимата извън инкриминирания период следва да се третира за такова, внасящо пълнота във фактическата обстановка.

Срещу определението в частта му по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подадена частна жалба от адв.Христов, защитник на подс.С. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП. Релевира се довод за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между изложеното в обстоятелствената част фактическо обвинение и заключителната част на процесния ОА; в частност защитата коментира даденото описание на личните действия на подсъдимата и тези на сочените посредствени извършители; а в допълнение твърди и липса на яснота във волята на държавното обвинение, дължима на ползвани словесни термини с различно съдържание.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено 1 следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на подсъдим, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява основателна.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 10713/23г. е образувано по повод депозиран в съда на ОА против подс.Л.С. с вменено й престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Производството е второ по ред, като първоначално за престъпление със същата правна квалификация е образувано НОХД № 1877/23г., съдебното производство по което на осн. чл.248 ал.5 т.1 НПК е прекратено при констатирани съществени процесуални нарушения – същите са отстранени по настоящем, но с това предхождащо съдебно определение не са изчерпани всички допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав напълно възприема защитната теза за наличие на съществено противоречие между обстоятелственото изложение и обвинителния диспозитив. В тази вр. се подчертава, че в случая обвинението твърди, че процесното престъпление е реализирано в условията на посредствено извършителство на две конкретно визирани дати и при точно определено място и чрез осъществяване на деянието възбуждане на заблуждение.Самото заблуждение е уточнено в заключителната част на ОА – в първоначалния запис на продължаваната престъпна деятелност се сочи, че заблуждението е създадено у свидетелите Пр.Л. и К.Т. и заблудителните неверни представи касаят възможността им да „станат собственици на недвижим имот Ателие № 12“, който имот не съществува като отделен обособен недвижим имот; а в последствие и при описанието на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление се твърди, че заблуждението за деянието от 25.08.16г. е насочено към св.Л. и е свързано с възможността при сключване на окончателен договор процесният имот да „му бъде продаден … ще стане собственик“; а за деянието от 12.10.16г. заблуждението е създадено само у св.К.Т. и се изразява в това, че тя съвместно с лицата А.Л. и В.Т. придобиват собствеността върху същия имот.Именно тук се наблюдава и първото несъответствие в обвинителната теза, тъй като съобразно даденото обстоятелствено изложение св.Л. прави оглед на имота, запознава се с документи и дори на инкриминираната дата 25.08.16г. подписва предварителния договор, но не с цел лично придобиване на собствеността, а като представител на св.К.Т. (л.10 гръб от ОА – „търсел да закупи недвижим имот за свои близки роднини … бил упълномощен устно от баба си св.К.Т.“).Нещо повече – доколкото обвинението визира един и същи имот, то при горното съдържание на обвинителния диспозитив се заключава за наличие на противоречие не само между обстоятелствена и заключителна 2 част на ОА, а се наблюдава такова несъответствие дори в самия диспозитив (където веднъж се говори за лично закупуване на имота от св.Л., а в последствие за закупуване на същия от трети лица).Самото заблуждение и съдържанието на неверните представи са включени в престъпния състав на чл.209 НК и поради това, следва същите да бъдат ясно и безпротиворечиво очертани, а в случая е налице несъответствие, а от там и неяснота във волята на държавното обвинение.

На следващо място въззивният съд констатира и несъответствие между фактическото обвинение и обвинителния диспозитив касателно инкриинираната деятелност на подс.С. и времето на реализирането й. В тази насока в ОА се сочи, че подсъдимата се запознава със св.Пр.Л. през м.08.16г. и е описано поведението й по отправено към него предложение за закупуване на процесния недвижими имот, по извършен съвместен оглед, по представяне на документи за собственост на имота и по постигнато между тях споразумение за закупуване (св.Л. „уговорил с обв.С. сключването на предварителен договор“ – л.10 гръб). Така описаните обстоятелства съдържат фактическа информация за лично осъществено поведение на подсъдимата по възбуждане на заблуждение и лична деятелност по създаване на неверни представи у св.Л., мотивирали решението му за закупуване на имота.В същото време обаче и съгл. обвинителния диспозитив, се твърди за извършване на деянието „възбуждане на заблуждение“ едва на 25.08.16г., датата на сключване на предварителния договор, и то в условията на посредствено извършителство, въпреки горните данните, че сключването на предварителния договор се явява само последица от вече формираните заблудителни представи у свидетеля и то в резултат на личното поведение на подсъдимата. По мнение на настоящия съд, тук се наблюдава определено смесване от страна на държавното обвинение на двете отделни форми на изпълнителното деяние на престъплението измама по „възбуждане и поддържане на заблуждение“. Определено изложеното в ОА фактическо обвинение не кореспондира с обвинителния диспозитив, което се оценява за съществено процесуално нарушение.Нужно е даденото обстоятелствено изложение с данни за съставомерните елементи да съответства напълно на заключителна част на ОА – фактите за поведението на подсъдимата следва да са ясни, пълни и точно описани, ведно със съпътстващите ги обстоятелства за време и място, като тези факти трябва да съответстват на обвинителната диспозиция.

След цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав установи и липса на фактическо обвинение относно датата на престъплението.Разбира се, в ОА се сочат две отделни дати, но в случая същите не са достатъчни такива.Тук следва да се има предвид, че процесното престъпление е резултатно такова и предвижда настъпването на определена щета за пострадалото лице.В случая се излагат данни за извършени два превода на конкретизирани по размер парични суми, но липсва изрично упомената дата (л.8 и л.9 от ОА). В случая съдът е поставен в ситуация да предполага и да 3 извежда и то по аналитичен път самата дата на извършване на плащанията, което е недопустимо.Възможно е датата на самото плащане да е идентична с датата на сключване на предварителния и на окончателния договор за покупко-продажба, но това е само една хипотетична възможност, а не и категорично изразен в ОА факт. В тази вр. е необходимо изрично да се уточнят датите на плащане, тъй като именно на тези дати настъпва имуществената вреда за пострадалия и на тези дати се явява довършено и самото престъпление.

На последно място съдът констатира и допуснато нарушение досежно квалифициращия елемент по чл.211 НК „особено тежък случай“.В тази вр. в ОА се сочат определени факти, но реализирани извън инкриминирания период (л.14 гръб), което е недопустимо.По същество ползвайки изложената фактическа обосновка, държавното обвинение разширява инкриминирания времеви период. Законът изисква всеки един съставомерен елемент, включая и квалифициращите такива да бъдат ясно и точно описани с конкретни факти (в това число време и място) в обстоятелствената част на ОА, като даденото фактическо изложение следва напълно да кореспондира със заключителната част.Описанието на факти, извън периода на престъплението, действително внася допълнителна яснота във фактическата обстановка, но тези факти при така формулираното обвинение в заключителната част на ОА със сочена крайна дата на инкриминирания период 12.10.16г. се явяват несъотносими.Т.е. при това положение следва да се приеме, че липсва фактическа обосновка на квалифициращия елемент „особено тежък случай“, а държавното обвинение дължи описание на факти за всеки един съставомерен елемент, включен във вмененото на подсъдимата престъпление.

Горните пропуски на обвинението представляват съществени такива по см.на чл.249 ал.4 т.1 НПК и ТР № 2/02г. на ВКС, доколкото ограничават правото на защита на обвиняемия.В случая ОА не носи изискуемото по чл.246 ал.2 НПК съдържание.Тези пропуски са отстраними и това налага връщане на делото на СРП.

В синтезиран вид установените съществени процесуални нарушения се изразяват в следното:

- несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на ОА относно параметрите на заблуждението

- фактическото описание на поведението кореспондира с обвинителния диспозитив на подсъдимата не

- липса на изрично посочена дата на настъпване на инкриминираната щета

- несъответствие между сочения инкриминиран времеви период и фактическите данни за квалифициращия елемент по чл.211 НК.

При горните мотиви СГС намира, че определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде 4 отменено.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.2 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 28.11.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 10713/23г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което определение е прието липса на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и вместо това

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 10713/2023г. и ВРЪЩА същото на СРП за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5