Решение № 8332 от 06.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6619/2015
- Вид
- Решение № 8332
- Подписан
- 06.12.2019
- В сила
- 11.01.2020
- Състав
- ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова при секретаря С.Апостолова, като разгледа гр.д. № 6619/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно и обективно съединени осъдителни иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Т.В.Д. и Р.Т.Д. сочат, че са наследници на Е.Е.Д., като първият от тях е нейн съпруг, а вторият – дъщеря. Твърдят, че на 26.05.2014 г.
Е.Д. била с колегата си М.Д. на работа, тръгнали си, но качвайки се в автомобила Д. казала, че ще повърне, излязла и се свлякла под колата. Сочат, че Д. я е извадил изпод колата и видял, че тя диша много тежко, а след броени секунди се изпуснала, цялата се била сковала, помислил, че си е глътнала езика и започнал да вика за помощ. На помощ се притекли две медицински сестри, които казали, че са работили в реанимация, а Д. в 20,30 ч. се обадил на телефон 112.
Към 21,05 ч. хората, които били излезли, казали че линейката е минала, като няколко момчета я догонили, за да я упътят. Едната от медицинските сестри, които се отзовали по-рано – К.Б.разказала на екипа какво се е случило, а лекарката от екипа не направила нищо друго, освен че извадила ЕКГ, закачила Е.на уреда и казала, че показва права черта и че Е.е починала. Две-три минути след това сестрата от спешния екип започнала да обдишва Е.с ръчен уред, но лекарката казала, че няма смисъл. Свидетелят Д. й казал, че до преди 2-3 минути тя още е дишала и всички хора се молЕ.на лекарката да направи електрошок, да я интубила и да направи всичко възможно да я върне към живот, но лекарката се обърнала и казала, че няма смисъл да продължава. След това друг свидетел на място казал, че напипва пулс, макар и слаб, но лекарят от екипа на спешна помощ не обърнал внимание и си тръгнал. Сочат, че при извършената аутопсия било констатирано, че причината за смъртта на Е.Е.Д. е внезапна сърдечна смърт, като не е установено тя да е приела алкохол, наркотични вещества и/или лекарствени средства, като твърдят, че смъртта на Е.Д. не е била неизбежна, а е в причинна връзка с противоправното поведение на служителите на ответника Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП – София-град/ изразяващо се в следното: закъснение на медицинския екип; липса на портативна кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, липса на данни във фиша за спешна помощ относно извършения от д-р Ч.медицински преглед за състояние на дишането, хемодинамика, както и не са описани реанимационните действия. Сочат, че при оказване на медицинската помощ не е извършена в пълен обем КПР, не е подаден кислород, не е извършена медикация, не е извършена външна електростимулация. Твърдят, че смъртта на Е.П.е настъпила в следствие посочените по-горе действия и бездействията на служителите на ответника.
Ищецът Т.Д. сочи, че в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника изгубил своята съпруга, която била негов партньор и в работата му – двамата имали собствен сайт „100 усмивки“ и facebook страница, която се казвала „100 усмивки с Т. и Е.“. Сочи, че с Е.били неразделни във всички аспекти на живота и загубата се е отразила зле на здравословното му състояние – развил хронична хипертония и страхова невроза. Счита, че ответникът Ц. С.-град носи отговорност за противоправното поведение на служителите му и предявява осъдителен иск за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на неговата съпруга, които определя в размер на 100 000 лева, от които предявява частичен иск за 50 000 лева. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ищецът Р.Д. сочи, че в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника изгубила едва на 15-годишна възраст своята майка и най-близък човек в живота и предявява срещу ответника осъдителен иск за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, частично от 100 000лева.
Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ
/ЦСМП – София-град/ оспорва исковете.
Твърди, че липсва противоправно поведение на неговите служители, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на Е.Д.. Оспорва и размера на исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва искове, като също твърди да липсва причинна връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилия летален изход за Е.Д..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Според показанията на свидетеля К.Б., тя познавала Е.Д. от около 7 години. На
26.05.2014 г. свидетелката Б.била извикала Е.да заснеме абитуриентския бал на своята доведена дъщеря. ВзЕ.си довеждане, след което чули суматоха и викове, че Е.е припаднала. Когато излязла от заведението, в което било празненството, видяла Е.да лежи на земята, имала слаб, ускорен пулс, била бледа, изпотена, дишала затруднено и в безсъзнание и започнала да й пляска леки шамари и да я пръска с вода. Свидетелката сочи, че станало суматоха, всички се разкрещяли и започнали да звънят на тел.
112 и на Бърза помощ. Около 15 минути след това някой й подал телефона, за да говори със специалист на тел. 150, от където й били дадени указания да предприеме реанимационни мерки по сърдечен масаж и обдишване 4 или 5 пъти към 1. Според показанията на Б.линейката пристигнала доста време след така проведения от нея разговор, като явно била сбъркала и адреса, тъй като присъстващи на място младежи започнали да я гонят, за да я върнат обратно. Когато пристигнал медицинският екип, от линейката слезли лекарка и медицинска сестра и свидетелката започнала да им обяснява какво се е случило. Тогава лекарката казала, че няма смисъл нищо да се прави, тъй като пациентката е екзитирала. Свидетелката е помолила да се извършат реанимационни мероприятия и след този разговор лекарката извадила ЕКГ апарат, поставила го е, включила го и казала на сестрата „Ами, айде сложи й Амбуто, обдишай я няколко пъти“ и почти веднага след това казали, че пациентката е починала и си тръгнали. Според показанията на свидетелката Белчева, малко преди пристигане екипът на Бърза помощ Е.е имала признаци на живот, все още е имала дихателни движения, ту посинявала и спирала да диша, ту си поемала въздух. Сочи, че има спомен, че след тръгване на екипа някой извикал, че Е.продължава да има пулс. Според свидетелката Белчева, медицинският екип не е правил сърдечен масаж, интубация и проверка на пулса на пациента и че не е видяла да изкарват фиш от извършената ЕКГ, като през цялото време имала пряка видимост върху действията им.
Според показанията на свидетеля М.Д., към момента на случката той познавал Е.и съпруга й от 10 години. Е.точно била навършила 40 години и никога не е имала оплаквания и здравословни проблеми.
Свидетелят сочи, че Е.работела заедно със съпруга си Т. и той работел с тях във фирмата им, която се занимавала с видео и фото заснемане, като били и близки приятели. На 26.05.2014 г. той бил поканен с Е. да заснемат бала на доведената дъщеря на свидетелката К.Б.. На тръгване от там Е.се оплакала, че не й е добре и че ще повърне и излязла от колата, направила няколко крачки и се свлякла под колата. Свидетелят по най-бързия начин излязъл да види какво се случва и я видял паднала под колата. Веднага я издърпал и повикал за помощ като излезлите пред заведението мъже започнали да звънят на тел. 112. Според свидетеля имало няколко обаждания до тел. 112, като лично той около 15-20 мин след първото обаждане се обадил на тел. 112 да провери какво става с линейката и му казали, че не отговаря. До идване на линейката Е.неколкократно идвала в съзнание и се опитвала да диша, като последно я видял да си поема въздух около 30 минути, след като извикали Бърза помощ. При пристигане на медицинския екип К.Б. им обяснила какво се е случило и лекарката д-р Ч.клекнала и закачила един апарат за ЕКГ и нищо друго не извадила от автомобила. След изследването с ЕКГ лекарката казала, че Е.е починала и нищо друго не може да се направи. Не били извършени никакви реанимационни действия, като в последствие свидетелят разбрал, че автомобилът не бил снабден с дефибрилатор и кислородна бутилка. Единствено, след като присъстващите помолили, сестрата извършила обдишване с апарат, който наричали „Амбу“, но д-р Ч.казала, че няма смисъл.
Според показанията на свидетелката С.Б. тя научила за инцидента с Е.Д. от медиите, към 26.05.2014 г. и момента на депозиране на показанията си сочи, че е заместник-директор на ЦСМП София. Свидетелката сочи, че при извършване на проверката на случая видЕ.ЕКГ, приложено към фиша за спешна медицинска помощ № 3 и към обяснения на лекаря.
Според Б. по кардиозаписа видЕ.изолиния.
Свидетелката сочи, че в линейките няма кислородни бутилки, а дифибрилатор д-р Ч.е трябвало да вземе от аптеката, но не го е сторила и за това е наказана.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от
26.05.2014 г. /лист 89 от делото/, същият касае пациент Е.а Д.. Във фиша е посочен старт в 20,42 ч. и пристигане на място 20,55 ч., а в работна диагноза Ех. Letalis /заварен/. Графи първоначален преглед, лечение и резултати не са попълнени.
На
29.05.2014 г. е съставен констативен протокол за извършена проверка № КП 27-121/29.05.2014 г. за извършена в периода 28.05.2014 г. – 29.05.2014 г. проверка от служитЕ.на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, относно действията на медицински екип от ЦСМП – София, свързани със смъртта на Е.Д. на 26.05.2014 г. В протокола е посочено, че в хода на проверката е установено, че на 26.05.2014 г. в 20,29 ч. на тел. 112 е постъпило повикване за спешна помощ за „припаднала и неадекватна жена“ на ул.
Вардар, бл. 239, вх. Г, като в 20,31 ч. случаят е предаден на ЦСМП – София, към момента дежурни са били 10 екипа, от които 3 реанимационни, като към момента на подаване на сигнала всички 10 екипа са изпълнявали спешни повиквания. За да се изпълни спешното повикване за Е.Д. един от реанимационните екипи с ръководител С.Ч., изпълняващ повикване за пациент след инсулт в 20,42 ч. е насочен за изпълнение на повикването, като екипът е тръгнал в 20,43 ч. и е пристигнал в 20,49 ч.. В протокола са посочени следните констатации: поправка във фиш У.Ф.257/053710 на минутата на тръгване и пристигане на екипа и разлика в часа на пристигане отбелязан от диспечера – 20,49 ч. и на този, отбелязан от д-р Ч.– 20,55 ч; липса на портативна кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, като според събрано становище на гл.счетоводител на ЦДМР София центърът не разполага с портативни кислородни бутилки в нито един санитарен автомобил. Констатирано е също така, че д-р Ч.не е изпълнила заповед на директора на центъра при поемане на смяната да поиска и получи от аптеката на ЦСМП дефибрилатор, както и че във фиша за спешна медицинска помощ липсват данни от медицинския преглед, състоянието на дишането, хемодинамиката и не са описани реанимационните действия; че при оказване на медицинската помощ на Е.Д. не е извършена в пълен обем КПР – не е подаден кислород, не е извършена медикация, не е приложена външна електростимулация.
Констатациите в протокола относно момента на подаване на сигнала се потвърждават и от събраното по делото, снето на хартиен носител копие от записите на тел. 112 – сигнал към автомобила 20,42.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът Т.В.Д. е съпруг, а ищецът Р.Т.Д. – дъщеря на Е.Е.Д..
Според заключението на приетата на
28.11.2017 г. първоначална съдебно-медицинска експертиза пациентката Е.Д. е починала от внезапна сърдечна смърт, което е синоним на сърдечен арест – остро спиране на помпената функция на сърцето и на кръвната циркулация без наличие на миокарден инфаркт. Вещите лица сочат, че преживяемостта в такива случаи е минимална от 1 до 6 %, като същата може да нарасне дву и трикрано при ефективно извършена кардиопулмонална ресусцитация /КПР/, като такава в случая е следвало да бъде извършена веднага след припадъка чрез юмручен удар в сърдечната област. В последствие в заключението е посочено, че лечението от внезапна сърдечна смърт е ранната и качествена кардиопулмонална ресусцитация с качествени и навременни компресии и ранна дефибрилация – оптимално в първата минута, в краен случай – до четвъртата и постдефибрилационни специалнизирани грижи удвояват и утрояват преживяемостта при сърдечен арест. Като примери е посочено, че само при дефебрилация на десетата минута преживяемостта е 0-2 % и т.н., като е посочено, че времето е критичен фактор и преживяемостта намалява със 7 до
Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b80b360-5adc-4a06-a407-13a4477c1e67