Решение № 1207 от 10.10.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Пазарджик, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220105423 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело №1439/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889 в КЧСИ, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът Т. Р Т., ЕГН: **********, настоящ адрес: с. Г** твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп. дело №1439/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889 в КЧСИ, по което ответникът „К * БГ“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.Со* е взискател.

Предмет на изпълнението е парично вземане в размер на 4819.99 лв. – задължения по договор за потребителски К и разноски, предоставен от „Профи К България“ ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист от 26.07.2012г. по т. д. №5426/2012г. на СГС. Твърди, че принудителното изпълнение е започнало по изп. д. №49/2013 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. №383 в НК, по което на 31.01.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „*“ ЕООД. Същият запор бил наложен отново и на 25.05.2016 г. В хода на изпълнението взискателят „Профи К България“ ЕООД прехвърлил вземането на ответника, който поискал да бъде конституиран като взискател с молба от 08.10.2018г. Молбата била уважена от ЧСИ едва на 13.03.2020 г., като през това време не са извършвани изпълнителни действия. Изпълнителното дело било прекратено на 24.07.2023 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По молба на ответника от 26.07.2024 г. било образувано ново изп. дело №3557/2024 г. по 1 описа на ЧСИ Бъзински, което било прехвърлено при ЧСИ Деница Станчева, рег. №889 в КЧСИ, където продължило под №1439/2024 г. На 26.11.2024г. отново е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя „*“ ООД. Ищецът поддържа, че към 26.11.2024 г. давността за погасяване на вземането е била изтекла, тъй като за последно е била прекъсната от предходния запор на 25.05.2016 г.

При тези твърдения ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е настъпила след издаване на изпълнителното основание. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът „К * БГ“ ЕАД не оспорва да е взискател по оспореното от ищеца изпълните. Оспорва иска при твърдение, че вземането не е погасено по давност. Твърди, че изпълнението е започнало на 08.01.2013 г., когато е образувано изп. дело №49/2013 г. по описа на ЧСИ Бъзински, с което давността е прекъсната и освен това е спряна до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК. Поддържа, че новата погасителна давност е прекъсвана многократно от следните изпълнителни действия: на 31.05.2016г. – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „*“ ООД; на 08.10.2018г. – молба на ответника до ЧСИ за конституирането му като взискател на място на първоначалния Кор и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и за възлагане на правомощия на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ; на 15.05.2019г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в НОИ за налични трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 17.08.2020 г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях; на 25.01.2022 г. – молба на взискателя до ЧСИ за извършване на справка в НОИ за налични трудови договори и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Ответникът твърди още, че давностния срок не е текъл в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по време на извънредното положение, обявено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Поддържа, че след възобновяването на срока на давността същият е прекъснат отново на 26.07.2024 г., когато е подал молба до ЧСИ Бъзински за образуване на изп. д. №3557/2024 г., с която е поискал още извършването на справки в НОИ и БНБ, налагането на запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че поради промяна в адресната регистрация на длъжника изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ – Деница Станчева, където на 19.11.2024 г. е образувано изп. д. №1439/2024 г. По това 2 дело на 26.11.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „*“ ООД, както и запор върху МПС на длъжника, с което давността отново е прекъсната. Твърди, че предвид прекъсването на давността същата не е изтекла. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Искът за оспорване на изпълнението е допустим, тъй като е подаден от длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, което е настъпило след издаване на изпълнителния лист.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп. д. №1439/2024 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег.

№889 в КЧСИ, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 26.07.2012 г. по т. д. №5426/2012г. на СГС, издаден в полза на Кора „Профи К България“ ЕООД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.

С оглед на приетите за безспорни обстоятелства ищецът следва да докаже, че правото за принудително изпълнение на процесното вземане е погасено по давност, която е настъпила след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът носи тежестта да установи фактите, довели до прекъсване или спиране на погасителната давност.

По делото са приети като писмени доказателства заверен препис от материалите по изп. д. №49/2013 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.

№838 в КЧСИ. От същите е видно, че изпълнението е започнало по молба на цедента „Профи К България“ ЕООД от 08.01.2013 г. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. На 31.03.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „*“ ЕООД и са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки в страната. Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника в три банки, но по тях не са постъпвали суми поради липса на авоари.

На 08.10.2018 г. ответникът „К * БГ“ ЕАД е подал молба да бъде конституиран като взискател на мястото на „Профи К България“ ЕООД и е представил доказателства за цесия на вземането по изпълнителния лист. Със същата молба ответникът е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. С нова молба от 15.05.2019 г. ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение. С молба от 17.08.2020 г. ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на негово име и да наложи запори върху тях. С молба 3 от 25.01.2022 г. ответникът отново е поискал от ЧСИ да извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху неговото трудово възнаграждение. Няма произнасяне на ЧСИ и по тези искания. С постановление на ЧСИ в сила от 11.08.2023 г. производството по изп. д.

№49/2013 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпратени са съобщения до търговските банки за вдигане на запорите върху сметките на длъжника.

По молба на ответника от 26.07.2024 г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп. д. № 3557/2024 г. поискал от ЧСИ Милен Бъзински. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. На 11.11.2024 г. делото е изпратено по компетентност на ЧСИ Деница Станчева, рег.№889 в КЧСИ, където е производството е продължило под изп.д. №1439/2024 г. На 16.11.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „*“ ЕООД, а на 10.12.2024 г. – запор върху пенсията на длъжника в ТП на НОИ – Пазарджик. На 26.11.2024 г. е наложен запор върху движима вещ на длъжника – МПС „**. Върху изпълнителния лист са отбелязани постъпления от приложените изпълнителни способи на следните дати: 06.01.2025г.;

2901.2025г.; 17.02.2025г.; 21.02.2025г.; 25.02.2025г.; 26.03.2025г. и 26.04.2025г.

От така установените обстоятелства е видно, че оспореното изпълнение е започнало на 08.01.2013 г. и към момента не е приключило. По време на същото са действали различни задължителни тълкувателни актове на ВС и ВКС, уреждащи по принципно различен начин давността в изпълнителното производство.

В Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС е посочено, че с изтичането на предвидените в закона давностни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания като погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Посочено, че по силата на чл.116, б.“б“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или възражение или искане за започване на помирително производство; че времето, което е изтекло до прекъсването на давността се заличава и по силата на чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.

Прието е още, че давност не тече не само докато трае съдебният процес, но и докато трае изпълнителният процес относно същото вземане. Разяснено е, че пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес - фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право); че в изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес; че след образуването на изпълнителното дело прекъснатата вече 4 давност се спира и не тече докато изпълнителното дело е висящо.

Цитираното ППВС №3/1980г. е отменено, считано от 26.06.2015г. с постановеното ТР№2/2015г. на ОСГТК, с което погасителната давност в изпълнителното производство е уредена по нов начин, а именно: че по време на изпълнителното производство давността не спира да тече, но се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, като в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Допълнено е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ), като напр. налагането на запор или възбрана, присъединяването на Кор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.