Решение № 12756 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12756 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110140382 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил иск при твърдение, уточнено с допълнителна молба, по указания на съда, че Н. Б. В. е собственик на топлоснабден имот и негов клиент по неформален договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – град София ,община Сердика, улица Шумен № 15-17, гараж 2 Б, аб.№ *.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответниците Н. Б. В. чрез назначения му особен представител, адвокат С., е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска, защото не са представени доказателства да е собственик на имота, не са представени фактури, а само съобщения към тях, оспорва се твърдението за наличие на облигационно правоотношение с ищеца, няма данни дали партидата е на наследодателя, оспорва се ищецът да е доставял стоки и услуги на процесната стойност, както и да е доставял ТЕ за обекта – гараж, прави се възражение за погасителна давност, оспорват се представените доказателства. Сочи се, че не се дължат лихви, ответникът не е получавал фактури, а по отношение на цената на дялово разпределение лихвата е недължима, защото няма представена покана.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

153,ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на 1 ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на страните, СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че с договор за продажба, сключен на 25.7.2018г. под формата на нотариален акт, В. Б. В. е придобил правото на собственост върху гараж 2 Б, безспорно е, че ответникът Н. Б. В. е наследник по закон на починалия на 23.8.2023г. В. В.. Ето защо, налага се извод, че по силата на цитираните по – горе разпоредби на ЗЕ, ответникът е страна по възникналото облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. Видно от представените документи от третото лице – помагач, в имота за двата отоплителни сезона 2021/2022г. и 2022-2023г. е осигурен достъп за отчет, като водомерът в имота е бил отчетен.

Неоснователни са доводите, че енергията не е действително ползвана, и че същата се установи, че се претендира на различно основание – така в хода на устните състезания по спора. Собственикът е задължен да заплаща, на основание цитираните разпоредби, припадащият се дял от топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация /която е обща част/, включително и на основание чл.30 ЗС. Ето защо, при установеното по делото, включително от СТЕ, че техническата част на Наредба за топлоснабдявянето е спазена, както и че към датите на отчет, общият водомер е бил преминал метрологична проверка, като издаденият сертификат е със срок на валидност към 2023г./към край на последния период на 2 отчет/, се налага извод, че искът е основателен до пълния му предявен размер.

По исковете за обезщетение за забава.

Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.

Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.

По възражението за давност. Давността за вземането за главница за ТЕ, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане 3 възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими процесните ОУ.

Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2022г., започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда (3.7.2024 г) в погасителна давност са всички вземания, които са били изискуеми към 3.7.2021 г. Видно от обща фактура от 31.7.2021г., с нея се сторнират вземания на ищеца по прогнозни фактури от 10.2020 г. до 4.2021г., следователно, в погасителна давност са вземанията на ищеца по прогнозни фактури от 10.2020г. до 4.2021г., включително, на стойност 29,90 лева. С издаването на обща фактура, за цялата потребена енергия за отоплителния сезон, със сума за доплащане или връщане, в полза на една от страните по правоотношението възниква правото да иска нововъзникналото с нея вземане – при доплащане - ищеца, при връщане – ответника, като това вземане е изискуемо от издаване на общата фактура и изтичане на определения срок за плащането й. В частност, по настоящото дело, по общата фактура от 31.7.2021г, ищецът е сторнирал задълженията от 29,90 лева по прогнозни фактури, приел е , че съобразно дяловото разпределение, има сума от 1,42 лева за връщане на ответника, като ищецът, видно от извлечение от счетоводните книги към исковата молба, е начислил сумата от 28,51 лева по тази обща фактура, от която претендира 17,58 лева, за която възражението за давност е основателно, и на основание чл.119 ЗЗД, и за сумата от 5,71 лева обезщетение за забава върху нея. За вземането на ищеца за топлинна енергия, следващата като дата фактура е от 10.2021г., към когато исковата молба е прекъснала давността.