Решение № 1962 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110205688 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от С. А. Б., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 9854/12.03.2026г. издадено от началник на отдел ,,Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 533.88 евро за административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложен материален закон по подробно изложени аргументи.

Алтернативно се акцентира върху маловажността на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено или алтернативно да намали размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Б. - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържат жалбата и предлагат да се уважи. Претендира разноски.

1

Административно наказващият орган – Началник на отдел ,,Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен главен юрисконсулт, който оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. В пледоарията си акцентира върху доказаността на нарушението. С писмен отговор срещу жалбата се претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.02.2026г.в 15:45ч., на път II, км.28, на отбивна площадка с посока на движение с.Чепинци - с.Казичене, жалбоподателят С. Б. бил спрян от инспектор ,,Дирекция АРОК“ АПИ - Д.Г. и М.Н.. При проверката било установено, че жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари (багер) със съчленено ППС със седем оси – МПС с три оси, марка ,,***'', модел ,,***'', с рег.№ ,,***'' и полуремарке с четири оси с рег.№ ,,***''.

При направено измерване с техническо средство ролетка № 1311/18/5м. и ролетка № 1242/18/50м. било констатирано, че са били превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство в Раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

1. Измерената широчина е 3.00м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55ч., съгласно чл.5, ал.1, т.1 б.,,а“ от Наредба, с превишаване от 0,45м.

2. Измерена дължина на ППС е 18.90м., при допустима максимална дължина на ППС 16.50в., съгласно чл.5, ал.1, т.3 б.,,в“ от Наредбата, като превишаването е с 2.40м.

На водачът бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. В основа на акта било издадено и обжалваното 2 наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе като обективно осъществена. Същата се потвърждава от показанията на свидетелите - очевидци на деянието в лицето на разпитаните Д.Г. и М.Н.. Двамата заявяват в показанията си пред съда, че са извършили проверката като са констатирали водача на ППС – то в лицето на жалбоподателя, извършили за измерване на въпросното превозно средство и са констатирали отразените превишавания в максималната му широчина и дължина.

. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите не намират опровержение от насрещни доказателства от страна на жалбоподателя, а и се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност сертификати за техническа проверка и годност на ролетките, с които е било извършено измерването.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне им са спазени давностните срокове по чл. 34, ал.

1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички признаци, свързани с административното нарушение.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение С. А.

Б. е извършил административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. От събраните по делото гласни и писмени 3 доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на чл.2 от Наредбата № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ при превишаване на максимално допустимите норми по чл.5. С постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Видно от представените по делото пътен лист и трудов договор е, че жалбоподателят е извършвал превоз при наредител търговското дружество ,,,,***''“ ООД. В самата жалба също се твърди, че превозвач и собственик са именно търговското дружество, а санкционираното лице е бил водач на спряното за проверка ППС. Всички гореупоменати признаци обуславят съставомерността на деянието от обективна страна.

От субективна страна нарушението е било извършено умишлено и при форма на вина – пряк умисъл.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че са налице допуснати процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУН. Както беше посочено фактическата обстановка описва всички детайли, свързани с обективната страна на изпълнителното деяние.

Съдът не споделя възражението на защитата за маловажност на случая доколкото този вид нарушения винаги съдържат в себе си потенциална опасност от увреждане на пътната инфраструктура и самото ППС.

Не следва да бъде да бъде възприето и оплакването на защита относно авторството на нарушението, доколкото разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, която съответства на хипотезата на правната норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП санкционира именно водачът, а не възложителят или собственикът на извъгабаритното ППС.

По отношение на наказанието административно наказващият орган правилно е съобразил действащата към момента на деянието санкционна 4 разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, която към 18.02.2026г. е фиксирала размера на санкцията за извършеното нарушение на 3 000 лева или 1 533.88 евро. Предвид строго регламентирания характер на наказанието съдът не би могъл да го редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направените от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган претенции за присъждане на разноски, С. А. Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр. София Дирекция сумата в размер на 66, 47 евро представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 02,55 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9854/12.03.2026г. издадено от началник на отдел ,,Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на С. А.

Б., с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1 533.88 евро за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА С. А. Б., с ЕГН:

********** да заплати по сметка на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр.София, сумата от 66,47 евро, представляваща разноски за упълномощен главен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6