Решение № 1380 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330204127 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000241 / 07.05.2024 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на В. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл.

175, ал. 3, предложение 1. от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат М. П. Л. от Адвокатска колегия Пловдив В. Г. И. моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като навежда аргументи за липса на вина от гледна точка на това, че същият не е собственик на моторното превозно средство (МПС).

Въззиваемата страна – Началник сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 06 РУ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

С молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния 1 закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 07.03.2024 година в град Пловдив полицаи от 06 РУ на МВР - Пловдив В. Р. М. (актосъставител) и колегата му П. И. Т. в екип пътен патрул изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност на обслужваната от Районното управление територия, когато около 16:50 часа забелязват движещ се в посока запад – изток по булевард „Марица“ лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен № *** и го спират за контролна проверка до № 196. Констатират, че водач на моторното превозно средство е В. Г. И., а негов собственик – Ф. С. И., който е по същото време в колата. След направена справка чрез служебния таблет полицейските служители установяват още, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред в двумесечен срок от придобиването му, за което регистрацията му е прекратена на 27.12.2023 година по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП.

В присъствието на жалбоподателя на място му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия GA № 971262 / 07.03.2024 година) за нарушение по чл. 140, ал. 1, предложение 1. от ЗДП.

По случая е образувана преписка ЗМ № 165 / 2024 година по описа на 06 РУ на МВР - Пловдив (прокурорска преписка № 4628 / 2024 г по описа на Районна прокуратура - Пловдив), по която с Постановление от 18.04.2024 година наблюдаващият прокурор отказва да се образува наказателно производство, прекратява преписката и изпраща материалите на 06 РУ на МВР

Пловдив за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност на В. Г. И..

Въз основа на прокурорския акт от

18.04.2024 година административнонаказващият орган приема, че от жалбоподателя в качеството на водач на процесния лек автомобил е извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП и издава атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели В. Р. М. и Д. М. Х. (присъствал по време на проверката в опела), 2 които се кредитират като обективни и логични, и от кореспондиращите с тях приетите по съответния процесуален писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и по Преписка № 4628 / 2024 година на Районна прокуратура - Пловдив.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, изречение първо визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нарушаването на това задължение се санкционира по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, който законов текст към инкриминираната дата, съставянето на Акта и издаването на Наказателното постановление (преди измененията на ЗДП с ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година) гласи: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

И л и за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушението е необходимо да се установи единствено дали водачът е управлявал МПС с прекратена регистрация, като законът не поставя като елемент от състава качеството собственик, а изисква единствено лицето да е водач на МПС към момента на управлението, макар и собственикът на моторното превозно средство, купувачът – приобретател на регистрирано моторно превозно средство, да е задължен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства, както повелява разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДП, и в случай, че не изпълни задължението си за регистриране на превозното средство в двумесечен срок от придобиването, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДП регистрацията на пътното превозно средство се прекратява служебно.

От доказателствата се констатира, че на 25.10.2023 година е сключен договор за покупко-продажба на процесния „Опел Вектра“ с купувач Ф. С. И., като на същата дата от нотариуса, заверил съглашението, по електронен път е подадено заявление за регистриране на договора в съответното звено „Пътна полиция“ при Областната дирекция на МВР. От тази дата е започнал да тече и двумесечният срок за Ф. И., но в рамките му той не регистрира моторно си превозно средство и след изтичането на срока на 25.12.2023 година, регистрацията на опела, заради липса на нова такава, на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДП е служебно прекратена на 27.12.2023 година. Така на 07.03.2024 година, когато В. И. управлява вектрата, т. е. същият „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП, автомобилът вече е дерегистриран.

Но посоченият ред за прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система 3

(съгласно относимата към въпросната дата редакция), не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система, за което е налице акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Вписването е акт, който поражда действие едва след влизане в сила или при наличие на допуснато предварително изпълнение.

В случая няма данни за допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, нито за спазване на изискванията на чл. 90, ал. 1 от АПК.

Следователно самото отбелязване в АИС е извършено преди актът да е влязъл в сила, което го прави незаконосъобразно. Липсата на влязъл в сила административен акт към момента на вписване в АИС изключва възможността да се приеме, че регистрацията на МПС е била надлежно прекратена към датата на управлението.

Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП изисква действително и надлежно прекратена регистрация, а не само механично отбелязване, извършено в противоречие със закона. Доколкото прекратяването не е било валидно към релевантния момент, липсва основен елемент от състава на административното нарушение.

Допълнително, качеството „водач“, а не „собственик“ подчертава, че жалбоподателят не е страна по административния процес, довел до прекратяване на регистрацията, и не може да бъде поставен в понеблагоприятно положение, поради незаконосъобразни действия на органа, адресирани към друго лице. Водачът може да носи отговорност само за управление на МПС, чийто правен статус е действително и законосъобразно установен към момента на движението му.

Така настоящият съдебен състав намира, че извършеното от жалбоподателя деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, тъй като към 27.12.2023 година регистрацията на процесния „Опел Вектра“ не е надлежно прекратена, а отбелязването в системата АИС е направено в нарушение на чл.

90, ал. 1 от АПК, без да са налице изключенията по чл. 90, ал. 2 от АПК, което изключва възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.

Това от своя страна има за последица незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за процесуално представителство, но не се претендират и не са представени 4 доказателства за извършени такива.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24-3389-000241 / 07.05.2024 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на В. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5