Решение № 123 от 21.03.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 2560/2021
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 21.03.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- Мирослав Руменов Саневски
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54 · Закон за висшето образование
- чл. 54, ал. 1 · Закон за висшето образование
- чл. 54, ал. 3 · Закон за висшето образование
- чл. 17 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл. 17, ал. 1 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл. 2, ал. 2 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 67 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Дупница, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510102560 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано, след като с Решение № 69 от 21.12.2021г., постановено по в.гр.д.№ 351/2021г. на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно решение № 260016 от 11.01.2021г., постановено по гр. д. № 2355/2019г. по описа на РС-Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
АТ. С. ИВ., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, e предявил срещу ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, ЕИК: 000017149, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Иван Михайлов“ № 66, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл. 67 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение, възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор № 112/20.04.2010г., е за неопределено време и съществува понастоящем.
Ищецът твърди, че като докторант по дисциплината „Граждански процес“ в Правноисторическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград, през 2005г. станал хоноруван преподавател по тази дисциплина и провеждал упражнения на студентите по специалността „Право“. След спечелен конкурс, на 20.04.2010г. сключил трудов договор с ответника, по силата на който бил назначен на длъжността „Асистент“, специалност „Граждански процес“ на 1/2 работно време, с място на работа ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, Правно-исторически факултет, катедра „Гражданско правни науки“, на основание чл. 54 от ЗВО, редакция ДВ, бр. 60 от 1999г., като трудовият му договор е сключен за неопределено време.
На 09.09.2018г. ищецът разбрал от друг служител, че няма да води занятия, така, 1 както е било през годините и с оглед изработения на график за учебната 2018/2019г., понеже имало нареждане от член на деканското ръководство да не му се възлагат занятия със студенти, тъй като трудовия договор е изтекъл. Сочи, че от 01.06.2018г. не е получавал трудово възнаграждение.
Твърди, че погрешно ръководството на университета приема, че трудовият му договор е срочен, въз основа на заповед № 16 Б/21.02.2012г. на ректора, съгласно която, на основание § 4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, редакция от 21.12.2011г., е определено, че трудовият му договор е срочен, със срок една година. Ищецът оспорва тази заповед като нищожна и незаконосъобразна. Счита, че сключеният между страните трудов договор № 112/20.04.2010г. е такъв за неопределено време и към момента между страните е налице валидно трудово правоотношение, възникнало от същия договор. Излага подробни правни съображения.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че трудов договор № 112/20.04.2010г. е прекратен със заповед № 97/01.07.2016г., която заповед е връчена на ищеца. Твърди, също така, че между страните било подписано допълнително споразумение № 137/23.03.2012г. към трудов договор № 112/20.04.2010г., с което същият е станал срочен, на основание §4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград. Сочи, че между страните са подписани допълнителни споразумения № 137/23.03.2012г., № 482/17.12.2012г., № 1138/16.12.2013г., № 291/18.12.2014г., № 509/10.12.2015г. към трудовия договор, видно от които ищецът е работил по срочен трудов договор на длъжността „Асистент“. Твърди, че ищецът се е съгласил със срочността на трудовото си правоотношение, като не е направил възражения нито пред работодателя, нито е предявил иск за установяване недействителността на клаузата за срок. Със заповед № 97/01.07.2016г., считано от същата дата, трудовият договор е прекратен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Ответникът твърди, че впоследствие между страните са били сключени срочен трудов договор № 502/26.08.2016г., прекратен поради изтичане на срока със заповед № 139/03.07.2017г., както и срочен трудов договор № 322/28.08.2017г., прекратен със заповед № 125/15.06.2018г. на ректора, отново поради изтичане срока на договора, след което с ищеца не е сключван нов трудов договор и не му е възлагано провеждане на учебни занятия.
Ответникът излага подробни правни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 112/20.04.2010г., по силата на който А.И. е бил назначен на длъжността 2
„Асистент“, на 1/2 работно време, с място на работа ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, Правно-исторически факултет, катедра „Гражданско правни науки“, на основание чл. 54, ал.
1 от ЗВО (редакция ДВ, бр. 60 от 1999г.), като трудовият му договор е сключен за неопределено време, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ.
Ответникът е представил Заповед № 16а/21.02.2012г. на Ректора на ЮЗУ„Неофит Рилски“ Благоевград, с която, на основание §4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав, трудовият договор на ищеца на длъжност „асистент“ е определен за срочен, със срок от една година, считано от 22.12.2011г., като всяка година, след решение на съвета на основното звено, по предложение на катедрата, договорът се удължава, но за не повече от четири години.
Заповедта е получена от ищеца на 06.04.2012г., като е отбелязано „лицето ще даде отговор до 06.04.2012г.“.
С отговора на исковата молба е представено и е прието като доказателство по делото подписано между страните Допълнително споразумение № 137/23.03.2012г., видно от което, на основание чл. 119, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Асистент“ е изменен от безсрочен в срочен, за срок до 22.12.2012г.
Представени са и последващи, сключени между страните, допълнителни споразумения: № 482/17.12.2012г.; № 1138/16.12.2013г.; №291/18.12.2014г. и № 509/10.12.2015г., видно от които трудовото правоотношение на ищеца е продължавано за срок от една година, с изключение на последното допълнително споразумение, което е за срок до 30.06.2016г.
Видно от заповед № 97/01.07.2016г., връчена на ищеца, със същата е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ-с изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2016г. (когато изтича срока на последното сключено допълнително споразумение).
Впоследствие между страните са сключени два нови срочни трудови договори: ТД № 502/26.08.2016г., отново прекратен поради изтичане на срока със заповед № 139/03.07.2017г., както и ТД № 322/28.08.2017г., прекратен със заповед № 125/15.06.2018г. на Ректора на ответния университет.
Представени са и копие от седмичното разписание на учебните занятия със студентите пети курс в специалност „Право“ в ЮЗУ, Вътрешните правила за развитие на академичния състав в университета, както и Правилник за организация на работната заплата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелката Б. К. М.-секретар на Правно-историческия факултет на ЮЗУ Благоевград, от показанията на която се установава, че ищецът е работил в университета до 2018г., след което не е бил на работа. Свидетелката сочи, че трудовите договори с асистентите във факултета са срочни, като се сключват в началото на всяка учебна година и се прекратяват в 3 края й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Наведените доводи от ищеца дават основание на съда да възприемe правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл.
67 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение, възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор № 112/20.04.2010г., е за неопределено време и не е прекратено понастоящем.
Макар и за установяване на факт, предявеният иск е допустим на осн. чл. 124, ал. 4 изр. второ, тъй като възможността за предявяване на такъв иск произтича от специалната разпоредба на чл. 357, ал.1 от КТ приложима относно трудовите спорове. Наличието на изрична законова разпоредба - чл. 357 КТ за правото на установяване съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса от търсената съдебна защита. (така Решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о., Решение № 458 от
29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о. и др.). От друга страна, както е прието Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., интерес от искова защита ще е налице и когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Наред с това въпросът за съществуването на трудово правоотношение има обуславящо значение и за други права на ищеца по КТ, заради което той има правен интерес да получи съдебно произнасяне по този въпрос. Ето защо няма законова пречка съществуването на трудовото правоотношение да бъде предмет на установителен иск и той се възприема за допустим.
Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало валидно възникнало по силата на трудов договор и конкурс безсрочно трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „асистент“. Процесното трудово правоотношение е възникнало по време на действието на Закона за научните степени и научните звания /Обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието на същия, за заемането на процесната длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор“.
Със Закона за развитие на академичния състав в Република България / Обн., ДВ, бр.
38 от 21.05.2010 г./ се извършва реформа в областта на развитието на академичния състав, като законът въвежда йерархическа подредена система на академичните длъжности и цели да даде ясна уредба на отношенията, свързани с научните степени и академичните длъжности. Със същия закон се изменя съществуващата до този момент уредба, като една от основните промени е премахването на научните звания и замяната им с понятието „академична длъжност“.
С влизане в сила на ЗРАСРБ и конкретно на нормата на § 5, ал. 4 от ПЗР на същия, трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон 4 заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват на следните академични длъжности: за "асистент", съответно "научен сътрудник III степен" - на академичната длъжност "асистент"; за "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник II и I степен" - на академичната длъжност "главен асистент"; за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "доцент"; за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор". Съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор.
В изпълнение на разпоредбите на новоприетия ЗРАСРБ, със Заповед № 16а/21.02.2012г. на Ректора на ЮЗУ„Неофит Рилски“ Благоевград, на основание §4, ал. 4 от ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав, трудовият договор на ищеца на длъжност „асистент“ е определен за срочен. Заповедта е доведена до знанието на ищеца, след което между страните е подписано Допълнително споразумение № 137/23.03.2012г., видно от което, на основание чл. 119, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Асистент“ е изменен от безсрочен в срочен, за срок до 22.12.2012г.
Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b7dd30b-eb51-478a-a82c-08a31ac275fd