Протокол № 123 от 18.04.2023, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. Силистра, 17.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а и прокурора С. Г. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Частно наказателно дело № 20233400200156 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Вносител: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно призована, явява се лично ПРОКУРОРТ С. Т..

Обвиняем: Г. Х. А. – редовно призован, явява се лично, воден от служители на ОЗ „Охрана“ – Силистра и със служебен защитник адв.М. Д.

М. – АК – СИЛИСТРА – назначен в досъдебното производство.

СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните счита, че не са наЛ. процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЪЩОТО:

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура – Силистра за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Г. Х. А.. В искането са описани всички обстоятелства, които са довели да предявяване на обвинение в досъдебно 1 производство и настоящото искане за вземане на мярка за неотклонение.

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Запознат съм с искането на прокурора.

СНЕМА се самоличността на обвиняемия:

Г. Х. А. – роден съм на 29.10.1995г. в гр.Кубрат, обл.Разград, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан. По принцип живея в с.Айдемир с майка ми, но в момента живея в кв.Татарица, ЕГН **********.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Към настоящия момент нямам въпроси към обвиняемия. Няма да соча нови доказателства по настоящото производство. В хода по същество ще изложа съображенията си.

АДВ.М.: Оспорвам така направеното искане. Нямам въпроси към обвиняемия. Нямам доказателствени искания. Ще изложа съображения входа по същество.

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Никога не съм задържан или осъждан. Никога не съм мислил да правя престъпления и не съм правил.

СЪДЪТ, към обвиняемия Г. А.: Разкажете, какво се случи и как се случи?

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Бяхме седнали пред къщата на един приятел. Това беше на 03.04.2023г. Приятелят ми се казва Андрей и бяхме седнали пред тях.

Там бяхме аз, Радослав, Стефан, Андрей и Ралица. Това са мои приятели.

Приятелката ми се казва Ралица.

Понеже приятелката ми Ралица беше пийнала и бати Васко минаваше с колелото. Ралица стана, развика му се и го блъсна. Бати Васко падна с колелото. После аз исках да го ударя, но не го ударих. Прескочих колелото на бати Васко и исках да го ударя, но се спрях, защото той вече беше паднал.

Прескочих колелото на бати Васко и посегнах да го ударя, но се спрях и го докоснах леко по лакътя, защото той беше паднал и колелото беше паднало върху него.

СЪДЪТ, към обвиняемия Г. А.: С какво докоснахте лакътя на Васил?

ОБВИНЯЕМ Г. А.: С крака ми. Бати Васко явно е получил сериозен удар при падането и аз го вдигнах и го преместих до колата. Седнах го до колата и отидох да взема вода, за да го свестя. Той ми каза: „Недей! Недей!“.

2

Той беше в съзнание вече, но въпреки това аз го залях с вода. След това бати Васко стана, качи се на колелото и си тръгна.

СЪДЪТ към обвиняемия Г. А.: Как се стигна до Вашето задържане?

ОБВИНЯЕМ Г. А.: Потърсиха ме и ме задържаха.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.

АДВ.М.: Нямам въпроси към обвиняемия. Нямаме искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам искането си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по отношение на обвиняемия Г. А..

Версията, която пресъздаде обвиняемият А. е негово защитно право и аз лично съм склонен да не вярвам на тази версия, защото тя противоречи на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка въобще не е такава, каквото я описа обвиняемият А.. Същата се различава коренно и сочи активни негови действия по нанасянето на най – малко на два удара в главата и в тялото на жертвата. Да, имало е бутане на колелото, при което бутане пострадалият е паднал на земята, но е паднал на задните си части и леко странично.

В този момент обвиняемият А., който е бил на около метър и половина, два, седящ на пейката е станал, скочил е, отишъл е към пострадалия и го е изритал в главата и е скочил на гръдния му кош. Тези обстоятелства, за които ви казвам, са подкрепени от показанията на трима или четирима свидетели, които описват това поведение и в това аз виждам една престъпна деятелност, която изцяло покрива състава на престъплението по чл.115 от НК, за което обвиняемият А. е привлечен към наказателна отговорност.

Тези рани, които се описах по пострадалия, са в резултат на извършената аутопсия. Все още не изготвено медицинско заключение, но имаме убедителни писмени доказателства от аутопсионният протокол и тези медицински документи, които сочат тежък хематом в черепната кухина, в резултат на счупване на черепната кухина, причинено от силен удар с тъп предмет. Имаме хематом по гърдите, които рани показват, че по тялото и в главата, най – вече, на жертвата са попаднали тежки удари, несъвместими с живота – счупване на черепа, което е довело до образуването на хематом, от който пострадалият е починал няколко дена по – късно.

Версията, която ви пресъздаде обвиняемият А. е негова защитна позиция и тя не може да бъде подкрепена, защото противоречи на 3 доказателствата. Имаме сигурен мотив за извършване на това престъпление и това е една натрупана омраза, злоба, бих казал, към жертвата, който няколко дни преди това е заплашил приятелката на обвиняемия А., като я е заплашил с опряна вилица до врата и до главата , като от този момент нататък у нея и у обвиняемия е настъпила една неприязън към жертвата, която в този ден е избухнала и е довела до тези последици.

Така че имаме мотива, имаме четирима свидетели очевидци и разполагаме с предварителни данни, относно вида и характера на уврежданията. Всичко това беше достатъчно основание обвинението да счете, че са наЛ. достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК и да привлече към наказателна отговорност обвиняемия Г. А.. Той какво ще говори и как ще пресъздава фактите си е негово право, но доказателствата, до настоящия момент, сочат това.

Относно предпоставките за задържането аз мисля, че тези доказателства, които посочих, правят основателно подозрението в обвинение.

В кориците на делото ще видите една заповед по Закона за домашното насилие, издадена срещу обвиняемия А., с която същият е отстранен от дома си за упражняване на насилие над неговата майка. Тази заповед по Закона за домашното насилие, както и действията които е извършил, определят обвиняемия А. като личност с особено висока степен на обществена опасност.

Личност, която е склонна към агресия, склонна към посегателство срещу човешкото здраве, несъобразяващо се с установения правов ред, личност – агресивна, злобна и заради това считам, че обвиняемият А. е в състояние да попречи на разследването, чрез въздействие върху свидетели.

От друга страна, самата тежест на обвинението предполага една опасност обвиняемият А. да се укрие, предвид високия размер на наказанието.

Всички тези обстоятелства ме накараха да везма решение да внеса настоящото искане, което, отново подчертавам, поддържам изцяло. Считам, че са наЛ. предпоставките на закона за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“ и моля с Вашето определение да вземете именно тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Г. А..

Благодаря!

АДВ.М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Прокурор, оспорвам така внесеното предложение, като ще изложа накратко съображенията си.

Подзащитният ми Г. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на най – тежкото престъпление по смисъла на нашия закон. По закона, това е тежко престъпление, а в обикновената, човешка разговорна реч това е най – гнусното престъпление – да отнемеш човешки живот! Животът се дава веднъж и никой, под никаква форма няма право да го отнема! Като казвам това, нямам предвид да разсея вниманието ви с празни фрази и ще Ви 4 моля да оставим емоциите настрани и да преценим дали действително е извършено такова деяние и можем ли да направим ние едно обособено предположение за извършено престъпление по смисъла на чл.115 от НК?

Безспорно, причинена е смърт. Безспорно, подзащитният ми е съпричастен към причиняването на действия, които могат да причинят смъртта, но аз определено считам, че конкретният случаят, макар и работно това обвинение, не кореспондира с доказателствата. Уважаваният от мен прокурор заяви, че са наЛ. безспорни доказателства и всички данни водят единствено за причиняване на умишлена смърт.

Аз считам, че нито мотив е имало, нито причина. Да, имали са някакви предходни взаимоотношения, но подзащитният ми и пострадалият са близки от деца. Многократно са поддържали приятелски отношения и аз не считам, че един такъв конфликт може да доведе до причиняването на смъртта. Вижте и самите действия – когато неговата приятелка се насочва и блъска пострадалия с колелото, обвиняемият А. отива да предотврати самото деяние.

Започва да отправя дори упреци срещу приятелката си. Това не са действия на един човек, който иска умишлено да причини смърт на другиго.

Последващите действия на моя подзащитен – същият оказва помощ на пострадалия. Аз определено считам, че предходните действия не могат да създадат такава омраза, която да лиши от живот някой, с който си бил в близки отношения.

Разбираемо е процесуалното поведение на прокуратурата. Това са тежки деяния, които са трудно доказуеми, но аз считам, че не само вземането на най – тежката мярка за неотклонение може да осигури правилното протичане на процеса.

Действително, формално са наЛ. основанията на чл.63, ал.1 от НПК.

Извършено е тежко престъпление, но относно личността на подзащитния ми по никакъв начин не може да се включат всички тези квалификации, които бяха направени. Същият не е осъждан до сега, има постоянен адрес. Да, имало е някаква заповед за домашно насилие. Ами да! Как да живее с приятелката си, която всекидневно употребява алкохол в едно семейство с мака си? Явно той защитава приятелката си, майката е против тази връзка, но това са семейни отношения. Да, подсилват някои въздействия, но нямат отношение към това деяние.

Ето защо, аз ще Ви моля когато обсъждате въпроса за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, независимо от всичко аз определено считам, че в случая не може да се поставя въпросът за престъпление по смисъла на чл.115 от НК и ако забелязвате, в кориците на делото предварително всички други колеги, които са се занимавали с делото, квалифицират деянието по съвсем друг текст, но аз предоставям на съда решението.

Тук не е за подценяване и едно друго обстоятелство. Тази общност има свои закони и действия. Възможно е да се получат и някакви действия по саморазправа, впоследствие. Така че от една страна аз считам, че не е 5 правилно да се вземе най – тежката мярка за неотклонение, а една мярка за неотклонение като „Домашен арест“ ще изиграе същата роля. Ще осигури присъствието на обвиняемия, той няма къде да ходи. Ще му бъде наложена „Забрана за напускане пределите на РБългария“. Същият няма да излиза от къщи и няма да е в състояние да въздейства на свидетелите.