Разпореждане № 6487 от 16.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 16.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3893 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, общ. Столична, обл. София /столица/, против длъжника А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: гр.***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

768,27 лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между А. К. С. и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, цедирано на заявителя със сключен на 02.03.2021г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 442,21 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г.; 65,40 лева, представляващи договорна лихва за периода ***г. – 20.12.2020г.; 647,47 лева възнаграждение по договор за поръчителство; 329,64 лева мораторна лихва по договора за поръчителство за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г., както и сторените разноски – 38,30 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за заем, договор за предоставяне на поръчителство и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

Досежно сумата в размер на 647.47 лв. /шестотин четиридесет и седем лева, четиридесет и седем стотинки / лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата от 329.64 лв. /триста двадесет и девет лева, шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва по договора за поръчителство, съдът следва да отбележи следното: видно от обстоятелствената част на депозираното заявление е, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133 за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор. Възнаграждението обаче е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на поръчителя има право на цялата му печалба. Тоест, крайният финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител. Освен това изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по слабата 1 страна), който очевидно има нужда от средствата. Или, анализът на разпоредбите на процесния договор води до извода, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. На следващо място, от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване, става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В съвкупност тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход, пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита (това е скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва). Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело 714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Именно поради тази причина длъжникът дължи само и единствено сумата в 2 размер на 768.27 лева, представляваща незаплатена главница, а по отношение на останалите вземания заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането съдът намира следното: завителят претендира държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като последното съдът, на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя в размер на 80,00 (лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл.13 НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл.26 НЗПП. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 13,06 лева държавна такса и 27,28 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. К. С., с ЕГН

**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.

1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите: 768,27 лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между А. К. С. и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, цедирано на заявителя със сключен на 02.03.2021г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 13,06 лева държавна такса и 27,28 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД,

ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 442,21 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г.; 65,40 лева, представляващи договорна лихва за периода ***г. – 20.12.2020г.;

647,47 лева възнаграждение по договор за поръчителство; 329,64 лева мораторна лихва по договора за поръчителство за периода от 21.12.2020г. до 30.10.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3