Решение № 13062 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13062 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110145644 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „...., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:

- 995,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. (топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1345, обл. ....);

- 173,80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2022г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - "..., не се ангажира със становище.

Ответникът – В. К. Г., оспорва иска:

- навежда довод за давност; и

- оспорва иска за лихви.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 1 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Не се спори, че жилището е собственост на ответника.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от скараните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че

- непокритата от давност главница възлиза на 607,05 лева + 74,46 лева = 681,51 лева, - лихвата възлиза на 74,46 лева + 9,20 лева = 83,66 лева.

С давност евентуално е погасено вземането преди 27.06.2019г., како предвид падежа на вземането не е погасен по давност и периодът от 01.05.2019г.

Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. № 617/2015г.

Именно тези суми се дължат. по разноските

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 49,06 лева, съобразно уважената част.

2. На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 278 лева (чл. 78, ал.

1 и ал. 8 от ГПК).

На ответника се дължат разноски – чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тази хипотеза възнаграждението не се определя от адвоката, а от съда, съобразно положения труд в производството и качеството на наведените доводи.

Според Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС: Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че … 2

58. […] член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Така, Наредбата за адвокатските възнаграждения е препоръчителна, но в никакъв случай задължителна (от гледна точка на минимуми) за съда.

Съобразен е размер от 300 лева, или с оглед отхвърлената част от иска, на процесуалния представител на ответника се дължи сумата от 103,76 лева.

По компенсация ответникът дължи - 174,24 лева. Компенсацията е допустима и в тази хипотеза (например Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „...., ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ....., e-mail: ..., срещу В. К. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв.

П., e-mail: ..., че ответникът дължи:

- сумата от 681,51 (шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 27.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „.....), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 995,96 (деветстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, както и за периода от м.05.2018г. до 26.06.2019г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и

- сумата от 83,66 (осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) лева – мораторна 3 лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 173,80 (сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. К. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к.

1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв. П., e-mail: ..., да заплати на „...., ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ....., e-mail: ..., сумата 49,06 (четиридесет и девет лева и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА, В. К. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв. П., e-mail: ..., да заплати на „...., ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр.

София, ....., e-mail: ..., сумата от 174,24 (сто седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част и направена компенсация.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "..., ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. София, .. e-mail: ....

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4